Банкеръ Weekly

Съдби

РУМЕН БОНЧЕВ: ВЛЯЗОХМЕ ПЪРВИ В РЕЗЕРВАТА НА БАЛКАНТОН

Известно е, че по света попзвездите не пропускат често-често да освежават имиджа си с щедри жестове на благотворителност. Но е не по-малко известно, че в България не е като по света. Голямата звезда на българската попмузика Емил Димитров наскоро навърши 60 години. Юбилейният подарък от издателя му Рива саунд бе компактдиск с негови песни, изпълнени от по-млади негови колеги. Работим с Емил от седем години, през които сме издали четири негови касети и два диска - разказва управителят на Рива саунд Румен Бончев. - В момента времената за него са трудни. Освен жест, целта на новия продукт е и да събере средства, с които певецът да живее. Предоставяме му цялата печалба от Златни хитове-2, както и от концерта в негова чест. Срамно и тъпо е, но по организацията му нито една фирма не пожела да помогне с някакви средства. Управителят на музикална компания Рива саунд Румен Бончев смята, че и още много други звезди от близкото и по-далечно минало също изпитват финансови затруднения. Музикалният пазар е изключително динамичен, в него почти всичко е конюнктура - твърди Бончев. - Големите имена винаги са големи, но и при тях дори моментното спиране, неразбирането, че трябва непрекъснато да се променят и да бъдат нови, е пагубно.Румен Бончев е сред първите частници, нагазили в продуцентския и издателски музикален бизнес. Рива саунд съществува (според Държавен вестник първо като събирателно дружество, а после и като ООД) повече от 12 години и е първата звукозаписна компания след Балкантон, създадена да работи с български изпълнители. По професия съм инженер, завършил съм ВМЕИ и над 15 години съм работил в най-различни предприятия и фабрики - спомня си той.- Но пък голямата ми любов винаги е била музиката. Като студент бях китарист, а днес заедно с моя приятел и съдружник имам фонотека с повече от 6000 диска.Сред най-куриозните случки причислява оная, при която продуцирал и издал албум на група, която междувременно се разпаднала. Не по-малко любопитна е и историята със скандалните пънкари от Хиподил. Заради техните песни културното министерство съди фирмата преди време с обвинение за тиражиране на нецензурни текстове. Точно по това време между музикантите и фирмата избухва конфликт. Момчетата решиха да си търсят друг издател, но доколкото знам, не го намериха и междувременно се разпаднаха - усмихва се той. - Не им се сърдя, това е вече минало и нещо нормално за България, където музикантите са като пчелички. Печелиш ги с много усилия и обещания, а още с първия успех решават, че са върхът и претенциите им скачат до небесата.Очевидно Бончев е от щастливците, който могат да се похвалят, че са превърнали хобито си в основно занимание. През 1990 г. и той, както много други инженери, остава безработен. Решава да не търси нов завод, а да се опита да осъществи мечтата си - собствена музикална фирма. В началото бяхме няколко приятели, които страстно обичахме музиката - рок, блус - спомня си той. - Още преди десети ноември 1989 г. сме мечтали да сме собственици на звукозаписна компания. Тогава обаче Балкантон беше монополист в силата си. След промените обаче държавната компания видимо забуксува. Тогава решихме, че е дошъл нашият час. Намеренията ни бяха да работим както с утвърдени имена, така и с млади изпълнители, които имат нужда от подкрепа. До приемането на Закона за авторското право и сродните му права никой не ограничаваше издаването на каквато и да е музика, ние решихме да опитаме с българска. Бяхме наясно, че издаването на родни изпълнители е по-непечеливша дейност от тиражирането на чужди звезди. В ония години с падането на бариерите към Запада бе напълно нормално интересът на публика и медии да се насочи главно към американската и европейската музика.Първият издаден албум е Партии любими на НЛО (трио през 1991 година). Резултатът е окуражаващ. Успешно е и второто заглавие - Храмът на Стенли, който по-късно е включен и в златната листа на най-добрите български албуми на миналото столетие. През годините Рива саунд сключва договори с част от най-утвърдените имена в бранша - споменатия вече Емил Димитров, Панайот Панайотов, Валди Тотев, Йорданка Христова, Росица Кирилова, Сигнал, Ритон, БТР, Хиподил. Общият брой на издадените касети и дискове е около 250. За най-успешен албум компанията смята албума Шопкиня на Панайот Панайотов, чийто тираж надхвърлил 150 000 касети. Мисля, че успяхме да привлечем голяма част от класиците в българската естрада, защото първи влязохме в резервираната територия на Балкантон - обобщава Бончев. - Това стана, след като държавната компания спря да издава нови заглавия и остана да разчита единствено на стария си каталог. Постепенно рулетката се завъртя, тъй като винаги сме държали на коректността и това ни създаде добро име в музикалната гилдия. Сигурно първите са ни препоръчали на колегите си. Дори от някои утвърдени имена ние сами се отказахме, тъй като усещахме, че разчитат на стара слава и не работят достатъчно.Освен попмузика, фирмата издава и заглавия в областта на джаза (Васил Петров, Милчо Левиев), на автентичния фолклор (Калинка Згурова), на класическата музика и на изпълнения и театрални постановки за деца. Бончев е особено горд от работата си с професор Николай Кауфман и нейния резултат - компактдиск с авторски преработки на народна музика с участието на Мистерията на българските гласове и ансанбъл Пирин. До края на годината той ще бъде откупен за разпространение по целия свят от известната звукозаписна компания за етно и уърлдмузика Наксас.Стремим се да обхванем цялата музикална палитра - пояснява той. - Не мога да кажа, че от класика и джаз се печели много, това не са комерсиални жанрове като попмузиката. Но нашата стратегия е, че рано или късно качествената музика пробива мъглата и си намира аудиторията. Затова не търсим бърза печалба, а добри изпълнители, на които да заложим дългосрочно. Мисля, че с времето ще успеем. Да не забравяме, че веднага след 1989 г. никой не се интересуваше от български поп, а сега той е основна цел на пиратите, което е показателно. Другото ни основание да издаваме по-широк кръг заглавия е, че така не оставяме празни музикални територии и стоим по-добре като компания.Без съмнение младежката аудитория също знае добре името на Рива саунд заради продуцирането на любимите на тийнейджърите рапъри от Ъпсурт. Компанията работи със софийската банда още от 1998 г., когато младежите са едва 18-годишни. Това е другото нещо, съхранило ни през годините - умението да откриваме преди останалите стила, който ще грабне вниманието на публиката - смята бившият инженер. - През 1998-а никой не слушаше рап, но в момчетата от Ъпсурт личеше наистина голям потенциал. Подкрепихме ги и твърдя, че с излизането на първия им албум Боздуган започна и вторият възход на българския рап. Първият бе през 1995 година. За съжаление неговият бум след 2000 г. качи на сцената най-различни групи еднодневки, които снижиха качеството и до известна степен влошиха имиджа на рапизпълнителите. Струва ми се, че в момента е подценена българската електронна музика, от която аудиторията се интересува. Бончев прогнозира, че с всяка следваща година издателският бизнес ще става все по-сложен и ще отсява случайните играчи на пазара, след като производството на албуми става все по-скъпо, а тиражите непрекъснато падат. По думите му през 90-те години за нормален тираж при изявен изпълнител се приемали 50 000 продадени копия, докато в последните години за постижение минавало и издаването на хиляда носителя. В същото време конкуренцията налага да се правят все по-големи инвестиции - подчертава издателят. - Ако преди години клипове почти не се правеха и бяха възможни компромиси с качеството, сега всеки гледа да има най-добрите композитори и текстописци, най-добрия звук, за да се задържи на пазара. И нерядко не може да върне изхарчените средства. Бончев изчислява, че напоследък трябва да се харчат поне по 5000 щ. долара за издаването на един албум, та да звучи той добре и да бъде достатъчно рекламиран. Ако групата е талантлива, но нова, разходите скачат двойно. Според него един от начините за решаването на патовата ситуация е износът на албуми в страни, където живеят големи колонии българи - емигранти. В Рива саунд често получавали писма с молби на сънародници зад граница и сега екипът обмисля как да организира работата в чужбина. Не говоря за пробив на български изпълнители зад граница в големите европейски телевизии - допълва той. - Сериозен успех засега е невъзможен, нека не се заблуждаваме. Синът и дъщерята на Бончев също работят в звукозаписната фирма. Момичето е в отдела за връзки с обществеността, а момчето работи във фирмения магазин в София. Скоро обаче Ива може би ще влезе и в каталога на компанията, защото според баща й проявява голямо желание да пее в някоя рапбанда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във