Банкеръ Weekly

Съдби

РОУВ, КОЙТО НАПРАВИ БУШ ПРЕЗИДЕНТ

Карл Роув - магьосникът на политически PR, човекът, който направи Буш президент, е роден на 25 декември 1950 г. в Денвър, щата Колорадо. Ангелоподобният Карл бил затворено дете и, според спомените на неговите връстници, малко смахнат. Той израснал в изцяло аполитично, нерелигиозно и неконсервативно семейство. Което впрочем не му попречило още като дете да се увлече от политиката - през 1960 г. той неочаквано започнал да следи президентската кампания. При това от двамата кандидати избрал не яркия и популярен в западните щати демократ Джон Кенеди (когото поддържали родителите му), а републиканеца Ричард Никсън. Карл агитирал за своя кумир вкъщи, на улицата, в училище и, според признанията му, веднъж даже получил шамар за това от една своя връстница.В горните класове Карл странял от шумните компании, затова пък участвал с ентусиазъм в училищния политически живот - в изборите за президент на класа и т. н. След като завършил училище, той посещавал историческите факултети на няколко университета, но никъде не се задържал повече от две години и останал без завършено висше образование. Но макар да не се отличавал със старание в следването, Карл не изоставил училищното си увлечение по политиката - той участвал активно в дейността на организацията Студенти републиканци (College Republicans). Карл придобил първия си опит в PR-а през 1970 година. Комитетът на републиканците в университета го изпратил в Чикаго като наблюдател на изборите за ковчежник на щата Илинойз. Но статутът на наблюдател на удовлетворявал Роув и той се опитал да помогне на кандидата от Републиканската партия. След като се сдобил с образци от шрифтовете, с които били напечатани предизборните материали, изфабрикувал листовки с неговото име. Те съдържали покана към всички желаещи да посетят предизборния щаб на Диксън и да се насладят на безплатни питиета, закуски и момичета. Роув ги разпространил в местните столови за бездомници, в центровете за социална помощ и в работническите квартали.На следващия ден стотици чикагски лумпени се устремили към предизборния щаб на демократите. Разразил се невероятен скандал, но акцията не се отразила сериозно на репутацията на Диксън - до изборите оставали само няколко дни и избирателите просто не успели да реагират. Вероятно тази история никога нямаше да стане достояние на широката публика, ако три години по-късно самият Роув не се беше сетил за нея. През 1973 г. той вече се бил превърнал в забележителна фигура в тексаския комитет на Студентите републиканци, зад гърба му имало няколко предизборни кампании, а самият Роув водел семинари. По време на един от тях през есента на 1973 г. той споделил с аудиторията чикагския си опит. Един от присъстващите записал изказването на касета, която по-късно попаднала в редакцията на Вашингтон Пост. На свой ред вестникът разказал на читателите си с какви примери републиканците възпитават младата политическа смяна. Статията излязла на 10 август 1974 г. - ден, след като президентът Никсън бил принуден да подаде оставка заради скандала Уотъргейт. Публикацията далеч не подобрила имиджа на републиканците. Ситуацията изисквала да се направят съответните организационни изводи. За разговор с тексаските комсомолци пристигнал лично шефът на националния комитет на партията Джордж Уолтър Хърбърт Буш, бъдещ президент на САЩ. Неговите организационни изводи били неочаквани - за виновник бил обявен основният конкурент на Карл Роув сред Студентите републиканци - Робърт Ейджуърт, който бил обвинен за изтичането на информация. Колкото до Роув, той бил поканен от Буш-старши във Вашингтон като консултант на националния комитет на републиканците и негов личен помощник.Фалшивото подслушванеВъв Вашингтон Роув се запознал със сина на шефа си. Двамата се сприятелили. Според спомените на Роув Буш-младши - гуляйджия и веселяк, го очаровал веднага: Той притежаваше харизма, дързост, каубойски ботуши, авиаторско яке и заразителна усмивка! Оттогава двамата общуват почти всеки ден.През 1977 г. Буш-младши се преместил в Тексас. Там се завърнал и Роув. Той станал главен политически консултант на местния комитет на републиканците и в качеството си на такъв организирал през 1978 г. първата кампания на своя приятел, който кандидатствал за палатата на представителите на конгреса. Буш-младши загубил изборите, зарязал политиката и се пренасочил към бизнеса.Впрочем през същата 1978 г. Карл Роув все пак успял да участва в успешна кампания. С негово участие републиканецът Бил Клемънтс станал губернатор на щата. Това бил голям политически успех - за първи път в историята на Тексас щатът бил оглавен от републиканец. От 1979 до 1981 г. Роув бил заместник-шеф на губернаторската администрация, а след това открил собствена PR - агенцията Карл Роув енд Ко (Karl Rove Co).През 1982 г. той получил първата си голяма поръчка - Клемънтс се кандидатирал за втори мандат и направил Роув главен стратег на компанията си. Първият самостоятелен опит на имиджмейкъра се оказал неуспешен. Клемънтс загубил от демократа Марк Уайт. Така че когато през 1984 г. Роув участвал в кампанията на сенатора Фил Греъм, не му поверили предизборната стратегия. Той се занимавал най-вече с разпространяването на агитационни материали.През 1986 г. обаче Клемънтс отново решил да се кандидатира за губернатор и отново поверил кампанията на Роув. Той направил всичко възможно, за да се реваншира. Членовете на екипа на Клемънтс работели по 14-16 часа на денонощие, за популяризирането на кандидатурата му били организирани пътувания в практически всички населени места в щата. Но анкетите неизменно сочели, че Клемънтс и съперникът му имат равни възможности.И ето че на 5 октомври Роув обявил, че е намерил подслушвателно устройство в кабинета си. В многобройните интервюта, дадени по този повод, той твърдял че не иска да обвинява никого, но давал да се разбере, че когато се съревновават равни, сведенията за плановете на конкурентите могат да изиграят решаваща роля. Щабът на демократите бил принуден да доказва, че Уайт и привържениците му нямат нищо общо с подслушването. А Клемънтс и щабът му подчертано избягвали темата и говорели единствено за проблемите на щата - за социалната помощ, за развитието на инфраструктурата и за данъците.Извънбрачни връзкиПрез 1988 г. Роув вече се заел с президентската кампания на Буш-старши на щатско равнище. След изборите той предложил на сина на новия президент да се пробва още веднъж в политиката, като се кандидатира за губернатор на Тексас. Но Буш-младши се страхувал, че избирателите няма да го възприемат като самостоятелен политик, а като сина на президента. Роув успял да го убеди едва през 1993 г., когато президент на САЩ вече е Клинтън.Тексаските републиканци се отнесли към идеята да противопоставят Буш-младши на действащия губернатор Ан Ричардс (чийто рейтинг бил 60%), повече от хладно. Но благодарение на влиянието на семейство Буш в Тексас и натиска на Роув, номинацията преминала успешно. Така че Роув започнал да подготвя приятеля си за предстоящата надпревара.Буш не разбирал от политика и бил слабо запознат с правилата на политическата борба. Роув започнал обучението му с това, че го накарал да прочете няколко книги на известните идеолози на неоконсерватизма Марвин Олански и Мирон Мегнета. Техните идеи се превърнали в основа на политическия мироглед на Буш-младши. Те намерили място в програмата му чрез обещанията за съкращаване на участието на държавата в специалните проекти, за намаляване на данъците, за разширяване на икономическите права на религиозните обединения, както и за увеличаване на отговорността за углавни престъпления. Роув подготвил за подопечния си няколко десетки картички с подсказки за речите му по основните пунктове на предизборната му програма. Буш бил длъжен да ги следва неотклонно и да избягва самостоятелните намеси. Не се отклонявай от темата и не обърквай картичките - наставлявал Роув Буш. - Това ще ти потрябва по време на борбата за президентското кресло.Роув проучил внимателно съперничката на Буш - губернатор Ан Ричардс. Нейните политически възгледи - толерантност, либерализъм и политическа отговорност тогава били на мода. Така че Роув посъветвал Буш да се съсредоточи върху собствената си програма и да избягва преките дискусии със съперницата си. Самият той използвал в борбата с Ричардс метода, който вече бил изпробван през 1986 г. - да накара конкурента да се оправдава. В тексаските вестници започнало обсъждане на хората от обкръжението на губернатора. Специално внимание се отделяло на сексуалната им ориентация - в администрацията на Ричардс имало няколко хомосексуалисти и лесбийки. Консервативните религиозни групи (които спонсорирали щаба на Буш) се възмущавали, че губернаторът поощрява содомитите. Из щата плъзнали слухове, че неомъжената Ричардс също е лесбийка. Анонимни инициативни групи, които не били свързани с щаба на републиканците, провеждали телефонни анкети: Щяхте ли да гласувате за губернатор Ан Ричардс , ако знаехте, че в администрацията й преобладават лесбийките? Принуденият да реагира губернаторски щаб заклеймил мръсните PR- похвати, намеквайки за участието на Роув в тях. Щабът на Буш пък осъждал нападките срещу Ричардс и призовавал опонентите си да не им обръщат внимание. В резултат на това сред избирателите името на губернатора започнало трайно да се асоциира с нещо непристойно, а Буш-младши изглеждал като прагматик и сериозен политик.Гласуването през ноември 1994 г. се превърнало в истински триумф за Карл Роув и пълна изненада за демократите. Буш-младши получил 53.3% и станал губернатор. Авторитетът на Роув рязко нараснал. И се укрепил още повече през 1998-а, когато Буш получил на губернаторските избори 68% от гласовете.Голословната победаПрез 1999 г. Роув успял да промуши кандидатурата на Буш за президент от страна на републиканците. Във вътрешнопартийната битка той използвал същите методи, както и в борбата с демократите. Отначало повечето републиканци поддържали сенатора Джон Маккейн. В хода на първичните избори обаче плъзнали слухове, че сенаторът не е напълно здрав психически, а осиновената от него чернокожа дъщеря всъщност е плод от връзката му с проститутка. По-нататък всичко тръгнало според сценария от 1994 г. - от щаба на Маккейн опровергавали мръсните слухове, но сред редовите републиканци името му се асоциирало с психическо разстройство и разврат. Маккейн загубил повечето първични избори, а Буш-младши станал кандидат за президент. Преимуществата на Буш пред Албърт Гор били още по-малко очевидни, а действащият вицепрезидент бил подкрепян от държавния глава. Но гениалното момче, както Буш нарича своя стратег, съставил за клиента си изключително изтощителен график на кампанията и започнал настъпление по всички фронтове. Той принудил Буш, който изобщо не обичал местенията, да пропътува цялата страна, организирал разпространението на милиони листовки, брошури и други агитационни материали, без да дава почивка нито на себе си, нито на подчинените си, нито на кандидата.Два месеца преди изборите се появил телевизионен клип, съдържащ намеци, че Клинтън и Гор уж били продавали ядрени технологии на Китай, за да получат пари за предизборната си кампания. Той бил разпространен от поредната инициативна група, която не била свързана с щаба на Буш. Когато клипът предизвикал резки изявления от страна на президента Клинтън, бързо бил снет от ефир. Противниците на Роув твърдят, че той се е изплашил от официално разследване.Въпреки това непосредствено преди изборите, състояли се на 7 ноември 2000 г., нито един от кандидатите не получил съществено преимущество. То било осигурено на Буш вече в хода на изборите, когато се разразил скандалът с преброяването на гласовете в решаващия за изборите щат -Флорида. От лагера на демократите твърдели, че тъкмо Роув е подхвърлил на телевизионния канал СиЕнЕн (CNN) информацията, че Буш е победил във Флорида. Каналът разпространил съобщението в новинарската си емисия и към потеклата река от поздравления, включително и от чуждестранни лидери, се присъединил и самия Гор, който признал поражението си. В очите на общественото мнение кандидатът от Тексас се превърнал в законно избран държавен глава.Когато няколко часа по-късно станало ясно, че победата на Буш във Флорида не е потвърдена и че разликата между двамата кандидати е по-малко от един процент, Гор обявил че ще поиска повторно преброяване на гласовете. Към вицепрезидента се отнесли като към свадлив и дребнав човек. А Роув подхвърлил на пресата историческата аналогия с републиканеца Никсън, който през 1960 година се оказал в подобна ситуация. Тогава също били налице основания за второ преброяване на гласовете, но Никсън се отказал от него и признал победата на Кенеди, за да не се дестабилизира ситуацията в страната.Следвайки съвета на Роув, Буш не участвал в по-нататъшни спорове с демократите - всички техни искове и жалби били оформяни от екипа му. Кандидатът се върнал в Тексас и започнал да формира администрацията си.Имиджът на Гор пострадал силно. Той и кандидатът за вицепрезидент - Либърман, дори получили прозвището Sore-Loserman (Мърморко-Неудачник). Обкръжението на Буш приписва тази шега на Роув, който впрочем не настоява за авторство. По-малко от месец след изборите социологическите анкети показали, че 63% от гражданите на САЩ смятат, че губернаторът на Тексас е победил, а 59 на сто - че Гор трябва сам да прекрати този фарс и да признае победата на Буш. Тридесет и шест дена след изборите Гор направил точно това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във