Банкеръ Weekly

Съдби

Росен Рашев - Рошпака: СНОБИТЕ НЕ КУПУВАТ МОИ КАРТИНИ

Един от най-добрите съвременни български художници-наивисти Росен Рашев - Рошпака, направи самостоятелна изложба на три от етажите на столичната галерия Витоша, където подреди около 140 свои работи от последните десет години. Неговото изкуство е ценено навсякъде по света. Картините му са в колекции в Германия, Швейцария, Франция, Израел, САЩ, Италия, Япония, Белгия, Гърция, както и в редица музеи за наивистично изкуство. Роден е през 1970 г. във Враца. Завършва Художествена гимназия със стипендия на Съюза на българските художници за особено дарование. През 1994 г. Международната фондация Св.Св. Кирил и Методий му дава награда за цялостно творчество, а на следващата година печели Голямата награда за чуждестранен автор на Триеналето за наивистично изкуство в Ягодина, Сърбия.Много колеги и приятели на Рошпака отдавна са забравили, че се казва Росен Рашев. В гимназията приятелите му викат Рошко, защото ходи вечно рошав, но с годините прякорът започва да им се струва доста инфантилен и лека-полека става Рошпака. Така и се подписва под картините си. В света на големите го извежда известният изкуствовед Максимилиан Киров. Докато обикаля частните галерии и се опитва да им предложи свои творби, се натъква на огромно пренебрежение. Смеят се ехидно: много интересно стилче си си изнамерил! Като станеш известен като тия художници, на които сега правим изложби, ела при нас! Един ден се престрашава да влезе в галерия Отечество. Картините му се продават, а уредниците му казват, че корифеят говори за него с възхита. Но той прави всичко възможно така да издебне момента, че да не се засече с директора Максимилиан Киров. Година - година и половина общуват така - без да се познават. Страхопочитанието на художника пред авторитета и ерудираността на изкуствоведа все го стъписват да се изправи лице в лице с него. Накрая просто няма как - запознават се. Оттогава в продължение на 12 години галерията не пропуска да представи негова изложба. От изкуствоведа Максимилиан Киров той е получил и най-големия комплимент. Каза ми: Рошпак, ти си роден художник. Затова и рисуваш така, както дишаш. Стилчето, както тогава го характеризира маститата галеристка, всъщност е вътрешният свят на художника, на който той остава верен през всички тези години. Стилът се постига с искреност!, убеден е той. И понеже неговият творчески стил много се е променил, значи се е променил и като човек. На мен винаги ми е било чудно какви са тези художници, които рисуват цял живот една и съща картина. Каквито са се родили, такива и ще си умрат. Ами огромните метаморфози, които просто обръщат човека? Бил съм дете, после юноша, ерген, женен мъж, а сега и баща. Днес нямам нищо общо с вчера разсъждава зографът. Рошпака е щастлив човек и щастлив творец. До него стои плътно и го подкрепя съпругата му, която е икономист по професия, но харесва страхотно творбите му. Малката му дъщеричка, която е на две години и половина, е радостта му. Момиченцето създава особено настроение в семейството. Рошпака е един от малкото български художници, разполагащ с галерист мениджър, който се грижи и защитава интересите му. На световното триенале за инситно (неакадемично) изкуство през миналата година в Братислава, Словакия, Рошпака занася най-новите си шити работи. Впоследствие те стават и собственост на музея. А той се слави със стогодишните си традиции и е познат по цял свят. Пресата хвали младия българин редом с такива колоси на наивистичното изкуство като Милан Станиславлевич и французина Бомбоа, връстник на Русо. Беше ми интересно как стоят работите ми сред всички тези световни наивисти. И установих, че съм като извънземен, като същество от чужда планета. Много съм различен, и въпреки това се връзвам, установява Рошпака.Според художника, в нашата свръхмодерна епоха наивизмът балансира пътя, по който вървят човеците. Стерилитетът във взаимоотношенията, тръбната мебел, луксозните автомобили, компютрите ни принуждават да растем като фикус в дома си. Затова имаме нужда от естественост и първичност, от нещо направено и поднесено по детски, без превзетост и с голяма искреност.Днешният човек общува с много хора. Почти всеки е с GSM. Но да бъдеш искрен с всички означава да си навлечеш много конфликти. Но животът не търпи големи откровения, налага някаква доза лицемерие. Точно заради това хората на Запад харесват наивното изкуство, защото то ги балансира, приземява, зарежда ги със спонтанност, твърди художникът.За разлика от мнозина негови колеги, които харесват само своите творби, Рошпака има много любими художници. Вълнува се от всеки досег с чуждо изкуство. Понякога не може да спи след изложба или след като е бил в ателието на свой приятел. От ден на ден творбите на зографа стават все по-опростени, но по-задълбочени. Обича да рисува на двора на къщата си във Враца, или в селото, откъдето са дедите му - Долна Бешовица. В околностите на селцето е разположен средновековният манастир Св. Георги, в който е родена една от най-добрите преписвачески школи в България. Допреди десетина години в него са се пазили икони и стенописи на Захари Зограф. Но прословутите врачански иманяри го опустошават. От дете художникът знае легендата за голямата любов на зографа с мома от селото, докато е живял там и е рисувал иконите на манастира. Родителите на момичето обаче не разрешават двамата да се оженят: Невестата на зографа е препасана с черен пояс, обобщава чрез родителската съпротива легендата.Рошпака също е пътувал из страната. През годините се е потапял в очарованието на Копривщица и Трявна, в които е живял. Всяко място носи своя енергия. И оттам и работите стават различни.Категоричен е обаче, че не може да рисува в чужбина. Въпреки красотата, чистотота, различността. Убеден съм, че хората, които купуват картините ми, са свестни. Снобите не ги харесват. Притесняват се от тях. Струват им се прекалено прости, селски и спонтанни. Обичат да слагат по стените си неразбираемо изкуство, за да покажат колко са умни и извисени, смее се той. Най-високата цена, на която е продавал картина, е 1600 лв. Знае добре условията на пазара - ако сложи високи цени, ще продава рядко. Понеже не се счита за елитарен художник, не се вживява в ролята на богопомазан и не говори наляво и надясно, че неговите картини са световни шедьоври и струват куп пари. И останалите знаят, че е здраво стъпил на земята. Прави истинско, родено от душа и сърце, и иска повече хора да имат картините му. След голямата изложба в галерия Витоша започва да подготвя експозиции в галерии за съвременно изкуство в Берлин и Москва.

Четете още

Банкеръ Weekly

Изгубените заводи

Само едно от пет обещания за нови инвестиции у нас през 2015-а успява да се осъществи в действителност. Още »
Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Параграф22 Weekly

Тъпан бие, гайда ручи, а рушветът си върви

При зрелищна акция край столичен МОЛ бяха задържани двама мними магистрати. За случая се похвали Спецзвеното "Антикорупция". Защо? Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във