Банкеръ Weekly

Съдби

РОДНИНИ РАЗОРИХА СУЛТАНА НА БРУНЕЙ

През януари тази година малката азиатска държава Бруней отбеляза юбилей - 20-годишнината от своята независимост. На пръв поглед събитието изглежда незначително и световните медии едва ли биха му обърнали внимание, ако тази страна не беше дълго време под управлението на най-богатия човек в света - султан Хасанал Болкиях. Освен държавен глава той е и министър-председател, министър на отбраната, на финансите и религиозен лидер. Султанът е и най-големият колекционер на автомобили и на произведения на импресионистите. Но преди всичко притежава много нефт. Впрочем през последните години монархът обедня - има семейни проблеми, а запасите му от нефт са на привършване.Хасанал Болкиях е роден на 15 юли 1946 година. Принцът получава образованието си в местните училища и в университета в Куала Лумпур (Малайзия), след което завършил елитната Кралската военна академия в Сандърхърст - Великобритания. На 1 август 1968 г. Хасанал Болкиях наследява короната, но все още не е най-богатият човек на света и живее относително скромно в дървен дворец. Но когато на 1 януари 1984 г. Бруней става независима страна, султан Болкиах вече трайно заема място в челните позиции в класацията на супербогаташите на списание Форбс. Четири години по-късно той вече оглавяваше списъка. Населението на Бруней не знае какво са политически партии, опозиция, независими медии и избори - султанът назначава лично чиновниците на всички равнища и издава укази със силата на закони. Затова пък 345-те хиляди брунейци не плащат данък общ доход, на рождения ден на султана получават подаръци, ползват безплатно здравеопазването и образованието, включително в учебно заведение в чужбина по избор. Така че едно от най-тежките наказания за поданиците на султана е лишаването им от гражданство. Средният годишен доход на брунейците е един от най-високите в Азия. В края на 80-те години той беше 25 хил. щ. долара, но напоследък доста намаля. Затова пък за доходите на султана и на неговото семейство и най-вече за разходите им отдавна се носят легенди. Най-напред султанът си построи достойно за него жилище. Дворецът му Истана нурул иман днес е най-големият в света и фигурира в Книгата на рекордите на Гинес. За изграждането на поредното чудо на света, чиято площ е по голяма от тази на Ватикана, не бяха пожалени средства. Заедно с карарския мрамор и чистото злато върху куполите той струваше на султана 500 млн. щ. долара. Общият брой на помещенията в дворцовия комплекс е 1788, подземният гараж може да приюти 153 автомобила, а залата за банкети - 4 хиляди души. Картините и скулптурите, които се пазят в двореца, биха направили чест на всеки музей. Само за едно платно на Реноар султанът плати на аукцион повече от 70 млн. щ. долара, като по този начин се записа с още един рекорд в Книгата на Гинес. Разточителството на повелителя на Бруней е наистина пословично. Например на тържеството по случай 50-ия си рожден ден той покани самият Майкъл Джексън, който му пя срещу 17 млн. долара, а за рождения ден на дъщеря си й подари самолет А-340 на стойност 100 млн. щ. долара. При пътувания чужбина свитата на монарха достига до 500 души, а една нощувка на цялата благородна компания в хотела струва на султана около 250 хил. долара. Неотдавна Хаканал си построи най-скъпия хотел в света - Емпайър. Неговото строителство глътна около пет пъти по-малко средства, отколкото дворецът на Болкиях - само 2.7 млрд. долара. Затова пък посетителите могат не само да се хранят със сребърни прибори и в чинии от лиможки порцелан, но и да осъществяват противоположния процес върху тоалетни седалки от чисто злато. Впрочем монархът изгради хотела едва ли не по принуда. Преди десет години той възнамеряваше да построи само сграда за гости, в която да отсядат негови приятели и близки. За целта бяха наети 250 архитекти, които получиха инструкции да не сдържат фантазията си. Така че кристалните полилеи бяха поръчани от Австрия, зеленият мрамор от Сардиния, коприната за тапицирането на вътрешните стени на шкафовете от Китай, среброто - от Англия, а стереосистемите във всяка от стаите - от Дания. Басейнът с морска вода, чиято площ е 11 хил. кв. м, също е проектиран, за да кандидатства за Книгата на рекордите на Гинес. Пет години по-късно обаче строителството на обекта беше преустановено - ревизията, назначена от султана, установи, че главният предприемач е изразходвал голяма част от средствата не по предназначение. А за да се възстановят загубените пари, сградата за гости беше превърната в суперхотел с 433 стаи. Свръхлуксозната постройка обаче може да възвърне инвестицията за не по-малко от 50 години, и то при пълно натоварване. Впрочем главният предприемач прахосник е принц Джефри Болкиях, по-малкият брат на султана, който непрекъснато създава главоболия на управника на Бруней и е основен източник на неприятност за държавната, т.е. за султанската хазна.В сравнение с по-малкия си брат, султанът е държавен мъж, който си позволява малки радости и се грижи за благополучието на поданиците си. Принц Джефри е съвсем друга работа. Той винаги е гледал на вливащите се в страната петродолари като на пари за джобни разходи. Принцът живееше с това убеждение, докато оглавяваше министерството на финансите, държавните инвестиционни корпорации и строителните компании, реализиращи многобройни обекти - от вече споменатата сграда за гости до първия в Бруней център за спътникова телевизия. Всъщност никаква заплата на държавен чиновник не би била достатъчна за личните разходи на принца, не помогнаха и отпусканите от по-големия му брат 300 хил. долара месечно. Джефри Болкиях има вкус към покупките. Той притежава 30 лични жилища, включително лондонското имение в Парк Лейн (за 34 млн. щ. долара) и вила в Бевърли Хилз (13 млн. щ. долара), десетки хотели, колекция от скъпоценности (чийто венец е диамантът, купен за 4 млн. долара от британското кралско семейство), както и личен гараж от автомобили Ролс-Ройс и други скъпи марки, който все пак е по-малък от този на султана - в него има само 600 автомобила.В края на краищата разходите на безпътния принц нанесоха такива поражения на икономиката на страната и на самия Хасанал , че той реши да се разправи с брат си не по братски, а по султански. Средният брат принц Мохамед пък успя да накисне здравата Джефри. За разлика от братята си, Мохамед е скромен и фанатично религиозен, което не му пречи да завижда и на двамата. Отначало плейбоят Джефри, който обикаляше света в компанията на 50 приятелки от скъпоструващи фирми за придружителки, успяваше да неутрализира брата светец. Когато в средата на 80-те години се разориха двете водещи компании в страната, чиито контролни пакети от акции принадлежаха на Мохамед, Джефри успя да убеди Хасанал, че средният им брат изобщо не разбира от бизнес. Ответният удар не закъсня. След като стана министър на външните работи, Мохамед потърси и бързо намери компромат за Джефри - една от приятелките на плейбоя го даде под съд, твърдейки, че принцът я е използвал като сексуална робиня. Това нямаше да е толкова страшно, ако ищцата не се оказа бившата мис Америка Шанън Маркетич, което фактически превърна случая в международен скандал. Тогава Хасанал все още не беше решил да се кара сериозно с брат си и делото беше потулено. Затова пък следващата атака на Мохамед имаше успех. Повод за това стана шумната разправия между принц Джефри и доверените му лица братя Манукян. Те твърдяха, че са купили по негово поръчение антикварни предмети и скъпоценности за над 800 млн. щ. долара, които принцът в последния момент отказал да плати и по този начин нанесъл на братята загуба от 130 млн. щ. долара. В насрещния си иск принцът обвини доверените лица, че са завишили цените чрез тайни сделки с продавачите. Докато шумното дело се гледаше в Лондон през 1998 г., Мохамед се възползва от отсъствието на братята си и заповяда да бъдат замразени всички банкови сметки на компаниите, влизащи в държавната инвестиционна корпорация Амедео, също оглавявана от Джефри, а когато двамата се върнаха, докладва на султана, че корпорацията е рухнала заради прахосничеството на най-младия. Този път монархът прие охотно предложената от Мохамед версия. Междувременно икономическото положение на страната и личното финансово положение на държавния глава се влошиха значително. В тази ситуация принцът прахосник идеално подхождаше за ролята на жертвения агнец.В началото на 90-те години султанът беше запознат с прогнозите на експертите, предричащи пълно изчерпване на нефтените запаси на Бруней през следващите 25-30 години. За да използва по най-добрия начин вече натрупаните средства, Хасанал създаде специален фонд - Брунейска инвестиционна агенция (БИА), чрез която влагаше средства в перспективни бизнеспредприятия в цял свят. През 1994 г. БИА беше оглавена от принц Джефри, който за три години успя да докара фонда до банкрут - с 3.5 млрд. долара дълг, а личното състояние на най-големия брат оценявано на 30-40 млрд. щ. долара, намаля наполовина. Султанът подаде жалба в собствения си Върховен съд, обвинявайки Джефри в присвояване на 15 млрд. щ. долара и организира международен одит на всичките му търговски дейности. Докато течеше делото, той освободи брат си от длъжността министър на финансите, поиска сметките му да бъдат замразени и го извика от Лондон да се яви на килимчето. Приятелите на Джефри го посъветваха да не се връща в родината си, защото това може да му струва главата. Затова повече от година принцът с четирите си жени и 17 деца влачеше жалко съществуване (с по 60 хил. щ. долара на месец) в Лондон. След това обаче не издържа на нечовешките условия и все пак се върна в Бруней, за да се предаде. Въпреки раздора братята успяха да се разберат. Джефри обеща да върне каквото може и през 2001 г. в Бруней беше организирана разпродажбата на 10 хиляди вещи от личното му, съхранявани в 21 склада. Освен това Хасанал забрани на брат си да се мярка в страната през следващите пет години. Тази история накара султан Болкиях да се замисли сериозно върху най-близките перспективи - пред него и пред държавата му. Монархът тутакси си спомни, че е и министър-председател и започна енергично да търси алтернатива на износа на нефт и газ. И тъй като друга икономика освен суровинната в държавата не съществуваше, Болкиах нямаше особен избор - той реши да превърне Бруней в офшорна зона. Разглезените от сития живот брунейци никога не са изпитвали необходимост да познават и използват някакви финансово-икономически инструменти. В страната нямаше фондови борси, нито международна търговия. На територията на Бруней освен местните действаха само седем чуждестранни банки с активи от общо 7 млрд. щ. долара. Накратко казано, икономиката на султана се оказа не просто запусната, тя като че ли изобщо не съществуваше. Първата работа на Хасанал беше да наеме в началото на 2000 г. опитни специалисти по международни финанси и международно право, които да разработят план на всички необходими мероприятия за най-бързото влизане на Бруней в световната икономика. Юристите без бавене измислиха как да приведат местното законодателство в съответствие с международното право (особено разделите за борба с прането на пари и неплащане на данъци), а султанът още по-бързо издаде указ и въведе новите закони. През 2002 г. в Бруней заработи Международен финансов център и беше открито отделение на Роял Бенк ъф Канада, което получи първия офшорен банков лиценз.И макар че финансово-кредитния бизнес, според законите на исляма, е съпроводено с известни трудности (както е известно на мюсюлманите е забранена всякаква дейност, предполагаща взимането на лихви), султанът не губи оптимизма си - арабският делови свят като че ли се понаучи да заобикаля тези забрани - ще се научат и брунейските банкери. Засега парите на Болкиях все още му стигат за наемането на първокласни консултанти. Впрочем личното му състояние, което днес се оценява едва на 7-10 млрд. щ. долара, може да намалее още повече в близко бъдеще. А причините за това отново са семейни.В началото на миналата година султанът обяви, че се развежда с втората си жена - Мириам. Двамата са бракосъчетали още когато Хасанал е само принц и съпруг на братовчедка си, а Мириам работела като стюардеса. Султанът преживял щастливо над 20 години с двете си жени, но изведнъж предприе развод с Мириам. Засега причината не се разгласява, но ако делото влезе в съда, тя неизбежно ще се разчуе. Освен това, според исляма, мюсюлманинът е длъжен да издържа бившата си съпруга. Все пак има едно условие - ако се докаже, че жената се държала недостойно, тя няма право на дял от състоянието на съпруга си.Ако Мириам успее да отстои правата си - поредното записване в Книгата на рекордите на Гинес е гарантирано. Досега рекордьорка в бракоразводния бизнес е Сали Крукър-Пул, която получи от бившия си мъж - принц Карим Ага Хан ІV 75 млн. долара. Състоянието на султана на Бруней обаче е несравнимо по-голямо от това на принц Карим, така че ще олекне с много по-голяма сума. На всичко отгоре султанът има проблеми и с наследника на престола. Както често се случва в династичните роднински бракове, най-големият му син от първата жена Хаджи Ал Мухтади Биллах страда от цял букет болести, включително от диабет и прогресиращо късогледство. Неотдавна Биллах завърши Оксфорд и вече е провъзгласен за официален наследник на престола. Дали обаче той ще наследи процъфтяваща страна, зависи само от това, докога ще работи нефтеното кранче. А през него вече е изтекло повече, отколкото е останало в недрата на Бруней.

Facebook logo
Бъдете с нас и във