Банкеръ Weekly

Съдби

РОДЕНИЯТ ДА ПОБЕЖДАВА

ЮЛИУС РОЙТЕР СЪЗДАВА ПЪРВАТА В СВЕТА ИНФОРМАЦИОННА ИМПЕРИЯ. РЕЦЕПТАТА НА УСПЕХА МУ Е: БЪДИ ПО-БЪРЗ ОТ ДРУГИТЕ!Поредна среща на върха на най-развитите страни. Журналистите са нащрек като бегачи на старта, лицата им са разкривени от вълнение, всяко мускулче е напрегнато докрай. Най-после им дават сигнал: тълпата се втурва към купчина хартия. Както всички останали, и репортерът на Ройтерс грабва един лист от купа и започва да крещи в телефонната слушалка - в другия край на линията негов колега в централата вече чака с пръсти над клавиатурата на своя компютър: Г-8 очакват оживление в световната икономика през второто тримесечие!Методът се нарича реално време (real time) и означава, че новините трябва да стигат до клиента почти в секундата, в която се раждат. Това е възможно благодарение на закалените срещу стрес журналисти и на техническия прогрес. На компютърните терминали на банките в Токио или в Ню Йорк бюлетините с новините се появяват в мига, в който редакторът ги въведе. Времето е пари. За валутния брокер, който купува или продава долари в зависимост от комюникето за срещата на Г-8, информационното предимство, дори ако е само няколко десети от секундата, може да представлява разлика в милиони - в повече или в по-малко.Златното решение: гълъб вместо влак Глобалният информационен концерн Ройтерс (Reuters), базиран в Лондон, е бърз. Защото тъкмо с такава цел го е основал преди век и половина немския предприемач, чието име носи. Той осъзнал нещо, което и днес представлява базата на бизнеса: в световната търговия информацията е невероятно ценна, толкова по-ценна, колкото по-бързо и в по-свеж вид достигне тя до получателя. Тъкмо тази идея се загнездила в главата на Паул Юлиус Ройтер, когато на 22 април 1850 г. отседнал със съпругата си Ида Мария в странноприемница край гарата на град Аахен. Набитият мъж, над когото съпругата му се извисявала с цяла глава, се записал в книгата за гости като вестникарски кореспондент от Париж.С гъстите си бакенбарди и очила на интелектуалец той приличал повече на учител. Ройтер пристигнал в Аахен, за да се срещне със собственик на пивоварни и пекарни на име Хайнрих Гелер. Последният имал нещо, което Ройтер желаел: пощенски гълъби. Телеграфната линия между Берлин и Париж не била непрекъсната. В нея зеела огромна, 150-километрова празнина между Аахен и Брюксел, която възпрепятствала информационния поток между двете европейски столици. Ройтер осъзнал, че най-бързият начин да се покрие телеграфната ничия земя не е току-що излязлата на мода железница, а гълъбът. На покрива на Гелер гукали 200 птици, с помощта на които младият предприемач Ройтер смятал да превърне трансграничната охлюв-поща в гълъб-експрес. Два дни по-късно се споразумели - Ройтер се сдобил с 45 пощенски гълъби и 12 кафеза за транспортирането им. По този начин съкратил с около пет часа времето за пренасяне на новините. Вестниците и банките му били благодарни.Пернатите пощаджии били експедирани с влак до Брюксел, оттам на следващия ден излетели по първия кратък маршрут за Аахен. Натоварено с актуални новини, към седем часа сутринта ранното пиле на Ройтер кацнало в спящото градче. Директорът - гордата титла, която Ройтер възприел след основаването на фирмата си, отдавна бил буден и очаквал ценния товар, седнал сред планина от вестници и с пура в уста. Нерядко шефът лично притичвал до телеграфното бюро край гарата, откъдето предавал по-нататък новините на издателства и банки в Берлин.Новоизпеченият предприемач не се доверявал много-много на другите. Договорът му с Гелер бил сравнително немногословен. Но клаузите за секретност на информацията били изложени най-детайлно. Пивоварят Гелер се задължавал да съхранява съобщенията в запечатано сандъче. При нарушаване на тайната го заплашвала глоба от сто талера - много пари за онова време.Когато се родил на 21 юли 1816 г. в Касел, Ройтер се казвал Израел Беер Йосафат. На 32-годишна възраст възприел християнството и широко разпространеното по онова време немско име - с чието произношение обаче англичаните по-късно дяволски се измъчили (Мистър Райтър? Рютър?). Ройтер не се срамувал от еврейското си потекло, но пък и не виждал защо трябва да допуска кариерата му да страда заради произхода му. След смъртта на баща си - равин, 15-годишният младеж се премества при своя чичо в Гьотинген, където изучава банково дело. Но силно изразената търговска пресметливост на повечето банкери цял живот му остава чужда. Искал сам да си бъде господар, предпочитал да загуби всичко, отколкото да се примири със съдбата, която сякаш била предопределена. Преди удара с пощенските гълъби пробвал да реализира много проекти, например да отвори книжарница.Окрилен от успеха на начинанието с пернатите пощальони, през 1851 г. Юлиус Ройтер взема най-важното си решение. Току-що е положен първият подводен кабел за предаване на новини между Дувър и Кале. А девизът на Ройтер гласи: Per mare et terram - По море и по суша. Хоризонтът на Ройтер не свършва в Аахен, нито на брега на Атлантическия океан, нито дори край Амазонка. С цялата си покъщнина и с фамилията си той се преселва в Лондон и основава фирмата Submarine Telegraph, която се помещава в две стаи на борсовата сграда. Веднага създава и едно работно място: наема единайсетгодишния Фред Грифитс като момче за всичко, безкрайно гордо със службата си. И Фред доказва, че е попил духа на своя шеф. Един ден, останало без дъх от бързане, момчето нахълтало в гостилницата, където Ройтер обядвал. Някакъв джентълмен, който прилича на чужденец, търсел шефа, обяснил Фред. Ройтер скочил. Как можал да пусне посетителя да си тръгне, смъмрил той своя помощник. Ама моля ви, сър, отвърнало момчето. - Не съм го пуснал. Още е в офиса, понеже го заключих там. Така фирмата се сдобила с един от първите си абонати.Неграмотникът става барон Успехът на Юлиус Ройтер е смес от една щипка случайност, късмет на върха на ножа, две чаени чаши инстинкт, смелост и огромна порция ентусиазъм. Когато амбициозният мъж се представя за първи път във всекидневника Таймс (Times), за да предложи услугите на своята информационна агенция, кратко и арогантно му отвръщат, че те владеят новинарския бизнес по-добре от всеки друг. Ройтер обаче идва отново и отново - и накрая спечелва играта срещу високомерните вестникари.Той не бил нито отнесен интелектуалец, нито маниак. Не бил и идеалист. На съвременниците му не им се обръщал езикът да го нарекат дори публицист. Бил просто търговец, обладан от желанието да успее. Ако се бе появил на бял свят две поколения по-рано, сигурно щеше да търгува с памук - но ето че му се паднало да търгува с новини. Само за десет години никому неизвестният немски имигрант, за когото Карл Маркс веднъж се изказал пренебрежително, определяйки го като граматически неграмотник, разширява неимоверно своята еднолична фирма и я превръща в преуспяващо британско предприятие. Какъв е този мистър Ройтер - институция ли, мит ли?, пита едно списание още през 1861 година. С успеха идва и социалното признание, към което се стреми Ройтер. През 1871 г. (след като е платил значителна сума) той получава от кралица Виктория благородническа титла и от този момент се нарича барон де Ройтер ъф Сакс-Кобург-Гота (Baron de Reuter of Saxe-Coburg-Gotha). За неговата кариера това е може би най-големият успех.Шефът-призракНеговата неутолима енергия била не само ключът към успеха му, тя го превърнала в страшилище за служителите му. Една нощ младият редактор Дъглас Уилямс се събудил, защото някакъв разярен призрак размахвал под носа му лист хартия. Само по халат и пантофи, Юлиус се втурнал на зазоряване през градината на къщата си, за да нагледа работата в редакционния офис, който се намирал в съседство. И хоп - веднага се натъкнал на новина за важна битка в американската Гражданска война, която младият Уилямс бил проспал. Все пак босът се смилил, прегрешилият журналист останал на работа.Ройтер бил наясно кое е най-важното в бизнеса: Be first but be first right - бъди пръв, но бъди първият, който представя нещата вярно. Един пример: на 15 април 1865 г. агенцията стряска клиентите си с вестта - че американският президент Абрахъм Линкълн е убит - два часа преди тя да бъде официално потвърдена.Фирмата възприема нова тактика: тя започва да причаква идващите от САЩ пощенски параходи край ирландския бряг. Помагачи от корабите хвърляли опакованите в тенекии съобщения през борда, хората на Ройтер ги хващали с рибарски мрежи и ги отнасяли на брега. По време на войната между Наполеон III и австрийците Юлиус изнамерил нещо, което днес финансовите агенции наричат flash или snap: новина от един ред, която пристига на телекса или на екрана на клиента, съпроводена със звън и светлинен сигнал. Такива блицвести информират за войни и катастрофи, за оставки на правителства, за това какъв лихвен процент е определила централната банка - изобщо за всичко, което, изразено на съвременния финансов език, движи пазара.Юлиус Ройтер осъзнал потенциала на нововъведението и се възползвал от него, преди други да се качат на пътуващия влак в движение. Днешните професори по мениджмънт знаят, че първопотребителят поема голям риск от провал - ами какво ще стане, ако иновацията не струва нищо, ако клиентите я отхвърлят? Затова пък ако успее, го очакват тлъсти печалби. Тъкмо в информационния бизнес е особено важно да бъдеш пръв, да се усетиш рано. А амбициозният Юлиус Ройтер бил роден за това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във