Банкеръ Weekly

Съдби

РИЦАРИ НА КРЪГЛАТА МАСА

Бош (Bosch) не е просто име, Бош е понятие - то се изрича на един дъх с Мерцедес-Бенц (Mercedes-Benz), Мийле (Miele) или Бе Ем Ве (BMW). Историята на този концерн е била и винаги ще бъде неделима част от историята на немската индустрия.Едва ли има друго предприятие, което подобно на Бош да олицетворява ценностите, обединени в понятието Made in Germany. Дали ще го разглеждаме като доставчик за автомобилната промишленост, производител на кухненски уреди или на занаятчийски инструменти, щутгартският концерн е този, който определя мащабите в една или друга област. Благодарение на своето реноме Бош живее добре, дори много добре. Оборотът и печалбата му от години знаят само една посока - нагоре. Уволнения и съкращения на персонала не са правени отдавна.Останалото е мълчание. Промишленият гигант е скъп на информация. Върхът на концерна е изолиран херметически, промените в него се съобщават лаконично на обществеността. Така трябва, казват някои - успехите не се нуждаят от много приказки.Духът и букватаПривържениците на подобна делова политика сигурно биха се харесали на Роберт Бош-старши, който навремето казвал: Буквата убива, ала духът твори живот. Така първооснователят пледирал за една фирмена култура, лишена от закостенели правила и отворена за реформи. Бош-старши, наричан още Червеният Роберт, се опитвал да насади именно такава култура в своето бързоразрастващо се предприятие. През ноември 1886 г. 25-годишният Роберт основава Работилница за фина механика и електротехника на сбутана щутгартска уличка. Бош се възползва от автомобилния бум, обхванал света по онова време. Първия си клон за продажби в чужбина открива през 1899 г. във Франция. Още през Първата световна война магнитните запалки и свещите на Бош се разпространяват в САЩ. През 1914 г. вече 88% от продукцията му отива за износ.Една от причините за успеха е, че Бош бързо прави социални нововъведения в своята фирма. През 1906 г. неговите 562 работници се трудят само по осем часа на ден. Аз плащам на моите работници добри заплати не защото бизнесът ми върви. Просто бизнесът ми върви, защото им плащам добре, заявява Роберт Бош.През 30-те години концернът систематично разширява асортимента си. Бош се заема с производството на електроуреди (1931), радиочасти (1932) и хладилници (1933). След смъртта му през 1942 г. ръководството се поема от двама от неговите дългогодишни специалисти - единия по техническата част, втория по продажбите.След Втората световна война нещата започват от нулата. Предприятията на Изток са загубени, тези на Запад - конфискувани. Първите изделия от следвоенния период са сгъваеми чадъри, тенджери от войнишки шлемове и машинки за оформяне на курабийки.Младши управлява краткоРъководната роля на Роберт Бош-младши представлява кратък епизод в историята на фирмата. Обявен за управител през 1954 г., той бързо е отстранен. Изпълнителите на бащиното му завещание решават, че Младши не отговаря на критериите за качество, определени от Старши. Така на кормилото отново застават изпитаните ръководители от военния и следвоенния период, които се оттеглят едва на 80-годишна възраст.През следващите десетилетия начело на концерна се сменят неколцина мениджъри - но не много. Най-новият, който ще поеме делата от юли 2003 г., ще е едва шестият шеф в 116-годишната история на Бош. Всички те са израснали в предприятието, нерядко започвайки от най-ниското стъпало в йерархията.През 2002 г. работещите в Бош 225 хиляди души са постигнали оборот от 35 млрд. евро. Концернът е вторият в света доставчик за автомобилната промишленост.Строги правила, закостеняла структураКакто целият автомобилен бранш, така и Бош страда от стагнацията в икономиката. Критици твърдят обаче, че главната причина за това са овехтелите правила и закостенялата структура на фирмата. Благородните рицарски принципи, които по времето на Роберт Бош-старши са изглеждали революционни, днес често се оказват непродуктивни. Със своята строга йерархия и с бюрократичните си порядки Бош е на светлинни години от модерния мениджмънт.Статуквото произтича от конструкцията на концерна. Деветдесет и две процента от предприятието майка, Роберт Бош (Robert Bosch GmbH), принадлежат на Фондация Роберт Бош (Robert Bosch Stiftung). Тя е една от най-големите фирмени фондации в Германия и до края на 2001 г. е разпределила за общополезни цели 540 млн. евро. Останалите проценти са разпределени между потомците на основателя - децата от втория му брак Роберт Бош-младши, Ева Маделунг и осем внуци. Правото да вземат решения обаче нямат нито фондацията, нито членовете на семейството. Властта се държи от Попечителското командитно дружество Роберт Бош (Robert Bosch Industrietreuhand KG), което има едва една хилядна от дяловете, затова пък притежава 93% от правото на глас. Попечителското дружество се състои от осем управители.Говорителят на фамилията е лесничейЕдинственият член на семейството в ръководния орган, който взема решенията, е Кристоф Бош. Четиридесет и четири годишният внук на основателя е дипломиран лесничей и управлява чифлик в Бавария, купен още от дядо му. Кристоф никога не е помислял да прави кариера в концерна. Той се вслушал в съвета на баща си, Роберт Бош-младши, който му казал: Върви по своя път, а не по лесния и удобен път чрез фирмата.Кристоф Бош е говорител на фамилията в Попечителския съвет. Не съм никакъв предприемач - подчертава той в едно интервю - но е сигурно, че семейството никога няма да се откаже от акциите си.В Бош винаги ще има по някой Бош.

Facebook logo
Бъдете с нас и във