Банкеръ Weekly

Съдби

РЕВАНШЪТ НА ЕДИН МИЛИОНЕР

През 1992 г., когато Дейвид Халили предложил да заеме на Великобритания колекцията си от 20 000 предмета на ислямското изкуство, критиците се присмели на вкуса му и отговорили с пренебрежение на филантропията му. Халили не получил това, на което се надявал - музей, който да носи неговото име и да бъде платен с парите на британските данъкоплатци. Вместо това някои от експонатите в колекцията му били обявени за боклуци, придобити по нечестен начин.Свикнал да получава откази, Халили знаел, че все някога ще успее да обърне нещата в своя полза. Освен колекцията от ислямско изкуство, която е най-голямата частна колекция, позната в света, той притежава и 7000 разнородни предмета, сред които японски изделия от периода Мейджи (1868-1912 г.), индийски и шведски платове, испански гравирани и инкрустирани със скъпоценни камъни метални предмети. Мнозина твърдят, че по разнообразие неговата колекция си съперничи с тази на музея Гети и фондацията Калусте Гулбенкян. На практика тя се притежава от тръст, основан някога от неговия баща. Тръстът финансира покупките на художествени предмети и инвестира в недвижимо имущество - най-вече в Европа. Самият Халили обаче упражнява ефективен контрол върху това какви антики да се купуват и продават.Роден в еврейско семейство на търговци на художествени предмети в Иран, Халили осъзнал стойността на културните артефакти още десетгодишен. По това време той търгувал с пощенски марки и банкноти. Когато пораснал и интересът му се насочил към ислямската калиграфия и персийските метални отливки, в тази област имало съвсем малко западни колекционери, с които да се конкурира.Империите и културите, от които произлиза ислямското изкуство, рядко се споменават в учебниците по история на Запад. Едва напоследък този жанр започва да печели всеобщо възхищение. През 2004 г. Лувърът обяви плановете си да построи стъклено разширение на стойност 60 млн. щ. долара, което да приюти колекцията от ислямско изкуство, все още показвана в подземни коридори. В началото на 2005-а 100 изделия на ислямското изкуство от лондонския музей Виктория и Албърт отпътуваха за първи път за Националната галерия в американската столица Вашингтон, за да участват във временна изложба. В същото време лондонският музей строи нова ислямска галерия благодарение на осемте милиона долара, дарени от друг милиардер - саудитеца Мохамед Джамийл.Това обяснява защо, с изключение на богатите султани и емири, в периода между 70-те и 80-те години на ХХ век Халили е имал твърде оскъдна конкуренция. Когато той прохождал в търговията в Ню Йорк, цените били разумни, но заради Иранската революция от 1979 г. и депресията на турския пазар на художествени изделия от средата на десетилетието те се понижили още повече. По онова време купувах по 50 предмета общо за 100 000 долара - разказва Халили от лондонския си офис днес. - На следващата година запазвах петте най-добри от тях и продавах останалите за 500 000. Сред най-добрите му покупки е писмена история на света от ХIV век, поръчана от монголски хан, която станала негова срещу 10 млн. долара по време на търг на аукционната къща Сотбис (Sotheby's) през 1990 година. Днес средновековният ръкопис би могъл да се продаде за двойно по-висока сума, смята собственикът на галерията за ислямско изкуство в Истанбул Рафи Портакал.Но в колекцията на Дейвид Халили има още 300 египетски папируса - сметки, писма и правни документи, написани на арабски и датиращи от VIII до началото на XII век. Халили успял да се сдобие с тях в началото на 80-години на миналия век от кувейтски колекционер, който ги купил десетина години преди това. Оттогава офертите за подобни папируси са скочили три пъти, твърди Едуърд Гибс от лондонския офис на Сотбис. През по-голяма част от времето Халили стои далеч от центъра на вниманието. Един от редките поводи, по които името му нашумя, беше успешният процес, който той заведе преди пет години срещу лондонска вестникарска група, обвинила го погрешно в контрабанда на антики от Иран. Подобни обвинения са се чували и друг път и донякъде с основание, защото Халили почти винаги обгръща сделките си в тайнственост. Той купува хиляди предмети чрез посредници не само за да прикрие факта, че гради собствена колекция, но и за да се защити от измами в цените. Онези, които му се възхищават, го наричат прозорлив. Той винаги изпреварва всички - купува остарели корани и турски карти, които по-късно се оказват с изключителна стойност, обяснява англичанинът Едуърд Гибс. Злословниците пък смятат, че необикновената му страст към монети, печати и ръкописи е навредила на репутацията му и на тази на неговата колекция. Подобни скучни предмети нямат дълбоката стойност на реликви, утвърдени от представителни американски и европейски музеи, както например скъпите корани и персийските гоблени. В защита на своя вкус обаче Халили заявява: Проблемът е, че много хора се опитват да купуват само качествени предмети, мислейки, че притежаването на шедьоври рисува цялата картина на една култура. А това не е вярно.Халили тренирал във войската на шаха, но така и не участвал в сражение. През 1967 г. пристигнал в Ню Йорк, за да учи компютърни науки. Натрупал първите си милиони, като денем търгувал с художествени предмети, а вечер обикалял музеите и галериите.За много от покупките си той бил напътстван от Ричърд Етингхаузен, консултант и автор на книги за ислямското изобразително изкуство. В търговията пък го въвели известни персийски търговци и колекционери. Търговката Лилиън Насау, която се занимавала с руски керамични изделия, му станала като втора майка.Въпреки че продължил да търгува с изкуство до средата на 80-те години, Халили си намерил и втора голяма страст - недвижимите имоти. Това станало, след като през 1978 г. се преместил в Лондон, за да се ожени за англичанка на име Мериън. През следващите десет години той сключил сделки с жилищни и офис сгради в Англия, Шотландия и чужбина за над 150 млн. долара. По официални данни през 2003 г. частната му компания за разработване на имоти Фейвърмед (Favermead) заедно със седемте си дъщерни дружества е притежавала активи на стойност 31 млн. долара. През 2001 г. пък Халили продал имение, разположено близо до двореца Кенсингтън в Лондон, на Бърни Екълстоун, който платил за него 90 млн. долара. И все пак не всичко, до което Халили се докосне, задължително се превръща в злато. Част от инвестициите на негов фонд в технологичния сектор например си остават доста рисковани. Колкото до предметите, които е купувал в продължение на 35 години и заради които се е разделил с близо половин милиард долара, Халили се зарича, че никога няма да ги продаде. Когато колекционерът каже, че е купил нещо за 10 000 долара с мисълта колко ще струва то пет години по-късно, той греши - обяснява опитният търговец. - Щом става въпрос за колекция, човек не трябва да купува, за да инвестира. Всичко, което аз съм събрал, вече е десет-двайсет пъти по-скъпо, но ако нямам намерение да продавам дори един от тези предмети, този факт не означава нищо.Халили, който има едновременно американски и британски паспорт, споделя, че е почти готов с документите по покупката на сграда в центъра на Лондон, която планира да превърне в музей. Най-после ще има музей, който да подслони колекциите ми, и той ще бъде най-прекрасният в света, заканва се колекционерът, когото британците навремето пренебрегнали. Музеят ще бъде построен с дарение от 100 млн. долара и ще отвори врати някъде към 2010 година. В света има 1.2 милиарда мюсюлмани, които представляват почти една четвърт от държавите в света - обобщава иранецът. - Това е знак, че изкуството и културата на исляма са нещо, което трябва да бъде оценено.

Facebook logo
Бъдете с нас и във