Банкеръ Weekly

Съдби

РЕНИ ЦАНОВА: АДВОКАТЪТ СЪС СВОБОДНАТА СЪВЕСТ

Знаете ли оня виц за парахода с петстотин адвокати на борда, дето потънал? Не? Е, никой не го знае, но във всеки случай добре започва.В този стар американски анекдот има доста груба ирония по адрес на едно съсловие, което открай време играе особено важна роля в живота на българското общество. Казано в същия дух, по подобен начин би прозвучал и въпросът дали Рени Цанова е успяла навреме да слезе от парахода? Вероятно - да. Това, което се случи с адвокатурата след Десети ноември , е част от голямото нещо, което се случи в държавата и изобщо в живота ни, казва тя, седнала зад голямото си бюро. Офисът й прилича на художествена галерия. Картини: масло, графика, акварел, икони, малка пластика - тайната вечеря на Исус и апостолите, красива ваза, пясъчен часовник, везни... Дори компютърът й напомня произведение на изкуството. Всичко е подредено с изящна простота и издава добрия вкус, и в същото време кантората изглежда почти празна.Знаете ли какво ме стъписа най-много? Това, че хората, които едно време бяха най-удобни и благонадеждни, се оказаха такива и след Десети ноември, твърди Рени Цанова, адвокат с 34-годишна си практика, която е видяла твърде много неща и въпреки това обожава работата си. Изглежда, тя като че ли е успяла да съхрани нещо, което не се случва често в нейната гилдия по света - свободата на съвестта. Неслучайно втората й книга е озаглавена Изповед. Посветена е на всички млади хора, които ще поемат трудния път на адвокатската професия, и започва с многозначително предисловие: За премълчаните истини..., за неназованите имена..., за недостигналата смелост... Простете ми!Едно време беше предизвикателство да станеш адвокат, защото броят им беше строго фиксиран от политбюро на БКП - в София те бяха точно 425. Трябваше или някой да умре, или да се пенсионира, после министърът на правосъдието да издаде заповед и адвокатският съвет да те утвърди. Въпросът беше да стигнеш дотам. По онова време, за да се развиваш като адвокат, трябваше партийното бюро да те набележи като много надежден човек... Може би аз съм живият пример за това, че когато човек силно иска нещо, непременно успява. Но не бях от тези, за които БКП беше решила да израстват.Два пъти й е предлагано да стане министър - от БСП и от ДПС. И двата пъти отказва. Така да не ги обичам политиците - усмихва се Цанова. - Стигнала съм до убеждението, че в България с политика се занимават тези, които нищо друго не могат да правят. Тъкмо затова едно от големите й разочарования е навлизането на много нейни колеги в политиката. Спомня си например за Филип Димитров, чиято кантора била близо до нейната. Той имаше обширни познания по философия, художествена литература, абстрактни науки. Имахме много общ език. Филип обаче беше колкото интелигентен, толкова и не беше в час за много неща. Освен това той беше един от доверените хора на адвокатурата и на полицията. Аз не знам дали е бил доносник, но когато разбрах, че той ще ни води към сияйното светло бъдеще, си казах с разсъдливостта на практик - един човек, който не е успял професионално, сиреч в малкото, не може да успее в голямото. Филип Димитров бил сред малцината във втори адвокатски колектив, който не си изкарвал изискваната по онова време норма, за да си получи заплатата. Ами като не можеш да изпълниш един таван от 300 лв. на месец, как ще оправиш тази държава? - пита се Рени Цанова. - Ако един адвокат веднъж напусне попрището си, той повече не може да се върне в него.Тя признава, че в днешно време никак не е лесно да бъдеш адвокат, който да остане верен на истината и на това, в което е вярвал. Да не се променя в зависимост от конюнктурата. За мене, който е лакей и предател, винаги си остава такъв - независимо от политическата ситуация, от епохата, от всичко. Защитавала е Тодор Живков, сега защитава един бивш министър на земеделието - Венцислав Върбанов. В процеса срещу Живков аз бях човекът, който не беше предвиден в сценария - един от многото сценарии в големия преход. Мога да го заявя най-отговорно. Но самият той много искаше аз да му стана адвокат - дано това не звучи нескромно. Рени Цанова говори за него със смесица от снизходителност и чисто човешко съжаление. Разговаряли с Живков до късно, само на свещи, понеже по онова време и на него му спирали тока. Тогава той й говорел за Саддам Хюсеин, за Кадафи и за много други неща. Това, в което обвиняваха Живков, днес звучи толкова смешно - че раздавал квартири. Моята теза беше, че той не може да бъде съден по този начин. На процеса говорих три часа и четиридесет минути, без да чета. Накрая казах, че аз няма да се явя повече на нито едно дело, защото за мен правната проблематика е свършила там, в съда. След година и половина на закрито заседание на Върховния съд приеха моята теза и прекратиха делото.Много са ми странни обвиненията срещу Стефан Софиянски - продължава Цанова в същия изповедален дух. - Аз съм изцяло убедена, че те не са за престъпленията, които е извършил, а за онова, което обслужва нечии политически интереси.Родената в Ябланица Цанова казва, че дължи всичко на родителите си - скромни, бедни хора, но със силен, здрав патриархален дух. На тях дължи и любовта си към познанието - на пет години се научава да чете, на шест вече е прочела Под игото и Нещастна фамилия. Смятам себе си за човек със запазена душевност - казва Рени Цанова. - Мога да страдам, мога да се радвам, благодаря на Бога, че не мога да завиждам, и винаги се радвам на успеха на другите. В офиса й постоянно има по няколко стажанти, които учат при нея адвокатската професия. В колегията е известна с много неща, особено с това, че води много дела безплатно. Тя е една от онези жени, чиято вътрешна сила е овладяна по възможно най-добрия начин, а резултатите са повече от очевидни. Понякога многозначително ми подхвърлят, че не губя дела - казва тя по този повод. - Но аз просто не обичам дела от типа кауза пердута. С ораторското изкуство можеш да държиш хората в захлас, докато пледоарията не е само да говориш красиво и да цитираш Достоевски - обяснява Рени Цанова тайните на професията си. - Трябва действително да поднесеш нещата, така че, първо, да се разбере какво искаш да кажеш, второ, да ги подчиниш на целта, която преследваш, и трето, да заинтригуваш тези, които те слушат. А това толкова рядко се случва, че когато случайно го чуя от някого, който, да речем, е говорил преди мене, аз се чувствам почти щастлива. Повярвайте ми, радвам се. Защото днес могат да се чуят толкова неща, които издават такава посредственост, да не кажа примитивизъм. Нескромно е, но мисля, че имам пледоарии, които заслужават възхищение. Като си помисля, че съм ги произнесла пред съд, който не само че не може да ги оцени, но не е в състояние и да ги разбере...Убедена е, че в България - повече от всякога, има закони, които са достатъчни да регулират обществените отношения и да наказват престъпленията. Всичко обаче се свежда до това, те да се прилагат. А приложението не означава само това, като арестуваш някого, да му кажеш какви са му правата и т.н. Законът е целият процес от край до край - работата е съдията да знае къде да го приложи, а мъдрецът да знае колко да го приложи. Кой е този, който ще каже дали една присъда да е две или осем години? Мъдростта и опитът. А те сложили един хлапак на 26-27 години да решава човешки съдби.Всеки ден Рени Цанова получава писма от затворите. По думите й в тях има и болка, и гняв, и възмущение от несправедливости. Размислите, породени от тези писма, човешките изповеди, в които има и разкаяние, и молба за справедливост - до тях никога не се докосват тези, които имат последната и решаваща дума - магистратите. Преди десет години завърших защитата по едно дело с думите: Законът, господа съдии, е моята Библия. Съдът е моят Бог. На него аз искам да вярвам. В неговата справедливост съм готова да се закълна - пише тя в предговора на своята Изповед. - Когато изрекох тези думи, все още вярвах в тях. С болка, като по нещо безвъзвратно изгубено, днес съм принудена да призная разколебаната си вяра и настъпилото разочарование... Как стана това?Днес, докато пише своята трета книга Гняв и болка, Рени Цанова все още си задава този въпрос. А това е доста сериозно основание да смятаме, че навреме е успяла да слезе от потъващия кораб на гилдията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във