Банкеръ Weekly

Съдби

РЕМОНТНИЯТ ЮБИЛЕЙ НА МЛАДЕЖКИЯ ТЕАТЪР

В един студен януарски ден преди 60 години отваря врати новосъздаденият Младежки театър в София. До края на Втората световна война има още пет месеца, София е изтърбушена от англо-американските авиационни бомби, Народният театър е пострадал. В столицата ни са настанени съюзническите емисари, демокрацията още не е задушена, а светът все още не познава споразумението между Сталин и Чърчил за разпределяне на сферите на влияние. В доходното здание на кинотеатър Балкан (проект на арх. Белковски, който е автор и на хотел България) на булевард Княз Дондуков като в дядовата ръкавичка се натъпкват Операта и театърът за деца и юноши, които редуват представленията си. Очевидно правителството на Отечествения фронт е било по-далновидно от днешните божем демократични кабинети, та слага сред приоритетите си и културното възпитание на младите българи.В новия театър започват да работят най-изявените ни режисьори (Николай Масалитинов, Кръстю Мирски и др.), гостуват най-популярните ни актьори (Константин Кисимов и др.), събира се трупа от млади, а вероятно затова - и ентусиазирани актьори. Театърът получава и оркестър, който най-дълго се ръководи от големия ни композитор Георги Тутев - до 1989 година. Обособяват се и два отдела - за деца и юноши и за възрастни, което придава особен статус на Младежкия театър и откроява уникалното му място в културния ни живот.Постепенно трупата създава свой собствен стил, особено през 60-те години, когато в Младежкия театър е заточен режисьорът Вили Цанков, един от знаменитата и затова разтурена четворка на Бургаския театър - Юлия Огнянова, Методи Андонов, Леон Даниел и самия Цанков. Даниел във Военния театър и Цанков в Младежкия раздвижват театралния живот на столицата, атакувайки чрез собствената си естетика догмите на т.нар. социалистически реализъм. По това време Народният театър е популярен сред гилдията като Крепостта на мъртвите. Вили Цанков прави серия от Шекспирови пиеси в своя интерпретация за съвременен, пластичен, геометрично раздвижен в пространството на сцената театър. На Шекспириадата във видинската крепост Баба Вида посланикът на Великобритания е силно впечатлен и обещава съдействие за показването на Както ви се хареса в Лондон. В Москва със завист се шушука за авангардния спектакъл Ромео и Жулиета. В София се дочуват слухове за реформа на театралното дело, т.е. за репресия. Мълвата се оказва вярна! С решение на политбюро на ЦК на БКП през 1967 г. са закрити редица театри в страната, трупите на столичните са разместени, събрани са нови формации, а неудобните режисьори са преназначени на нови места. Пострадва и Младежкият театър, целостта и характерният стил на неговата трупа са разрушени, а от репертоарното единомислие не остава и следа.Но пък се случва щастливо събитие - по линия на АСИТЕЖ (Международната асоциация на детските и младежките театри) в София се провежда голям интернационален фестивал, а на сцената на Младежкия театър играе дори трупа от Япония. Това е първото отваряне на българския театър към света, отдавна и несправедливо забравено или умишлено премълчавано. Младежкият театър започва да пътува зад граница, навсякъде приеман с възторг и овации. Особено добре се посрещат мюзикълите на Александър Владигеров Веселите музиканти и Вълкът и седемте козлета, за които са откупени авторски права в Япония. Зареждат се и други мюзикъли, пристигат постановчици и хореографи от Канада, Унгария, Италия и др. Дори Стефан Цанев успява да предложи своите Любовни булеварди, които вече са отхвърлени от Киноцентъра като сценарий без необходимите художествени качества. (Точно този мюзикъл ще даде на Цанев темел за изграждане на дисидентска биография!). За известно време театърът носи името Людмила Живкова, а фоайето му е украсено с бронзов бюст на покойната, направен от Георги Чапкънов. Трупата налага в художественото пространство нови имена, сред които е това на младия режисьор Младен Киселов (през последните 15 години живее в САЩ). Така в София минава и заминава знаменитият фестивал Театър на нациите през 1982 г., след което Младежкият театър влиза в ремонт.От цялата 60-годишна история на този уникален културен институт една трета, т.е. почти две десетилетия, протичат извън неговия изначален дом на бул. Княз Дондуков. Все в ремонт, който ту започва, ту прекъсва, ту се отлага и така до днес. През миналата година Министерството на културата най-сетне вложи по-сериозна сума за довършване на салона и сцената, с която инвестициите се закръглиха на общо 4.6 млн. лева. Следва да потърсим инициаторите на тази неочаквана активност и необичайната щедрост. В НС това е актьорът Коста Цонев, една от звездите на Младежкия театър до разпиляването на трупата през 1967 година. В Министерството на финансите това е Милен Велчев, който иззе доста от функциите на колегата си Абрашев, особено върху територията на капиталното строителство. Сега строителите обещават да предадат новоремонтирания театър с подновени голям и малък салон, с изцяло обновена сценична техника до края на май 2005 година. С което Младежкият театър ще може да се завърне в своя дом за началото на сезон 2005/06 г., който може да се приеме за юбилеен. Дано дочакаме!

Facebook logo
Бъдете с нас и във