Банкеръ Weekly

Съдби

РЕЛИГИОЗНИТЕ ВОДАЧИ НА ИРАН ТРУПАТ КРАДЕНИ МИЛИАРДИ

Обстановката в Техеран е неспокойна. Хиляди студенти периодично протестират и настояват за демократични промени. По време на последните вълнения през юни жители от кварталите на средната класа в столицата на Иран подкрепиха младежите, надувайки клаксоните на колите си. Внезапно обстановката се нажежи. Банда от 30 мотоциклетисти, размахващи железни пръти и бухалки, профучават покрай замрелия автомобилен поток. Те се зъбеха на шофьорите, сипеха заплахи, блъскаха колите. Плещести и брадати, мотористите измъкнаха двама мъже от автомобилите им и започнаха да ги удрят с юмруци. Повечето протестиращи се разпръснаха. Униформени полицаи гледаха равнодушно как главорезите бият останалите по улиците хора. Тези мотористи са част от милициите на Хизбула и са хора предимно от провинцията. Управляващите религиозни водачи на Иран обикновено ги използват за укротяване на опонентите си.Ислямската република е странна диктатура. Когато трябва да се потушава растящата съпротива на населението, режимът не разчита на войници или на униформени полицаи (част от които симпатизират на протестантите), а на побойниците от Хизбула и на главорезите от Революционната гвардия. Властта, която претендира, че изпълнява волята на Аллах, се крепи на гангстерските методи на заплахи, насилие и убийства. Кой управлява Иран днес?Това със сигурност не е умереният президент Мохамад Катами, нито парламентът от реформатори. Нито дори висшият духовен водач на страната аятолах Али-Хаменей - посредствен духовник, избран преди 14 години от религиозните среди да наследи забележителния си предшественик аятолах Хомейни. Истинската власт е в ръцете на шепа духовници и на техните близки и приятеликоито нареждат убийства зад сцената и с течение на годините са станали безумно богати.След ислямската революция през 1979 г. активите на чуждестранните инвеститори и на най-богатите местни фамилии са иззети, а нефтената промишленост е национализирана. Религиозните водачи обаче успяват да заграбят всички останали ценни обекти - банки, хотели, химически и автомобилни компании, производители на лекарства и на стоки за бита. Голяма част от тези активи са дадени на ислямски благотворителни фондации, управлявани от същите тези духовници. Според свидетелства на бизнесмени и на бивши директори на фондациите, днес тези структури се използват като източник на рушвети за религиозните водачи и за техните привърженици.Иран крие и други смъртоносни тайни освен ядрената си програма. Страната се управлява на практика от правителство в сянка, което според администрацията на САЩ финансира терористични групировки зад граница чрез задкулисна външна политика. По ирония на съдбата човекът, който е най-сведущ в манипулирането на тази прикрита властова структура, е една от най-известните личности в страната - избраният за аятолах (религиозен водач) Али Акбар Хашеми РафсанджаниТой бе парламентарен говорител и дясна ръка на Хомейни през 80-те години на ХХ век, после президент на Иран от 1989 до 1997 г., а в момента е председател на могъщия съвет, който разрешава споровете между духовната власт и парламента. Именно Рафсанджани на практика управлява ислямската република през последните 24 години.Макар и хардлайнер, Рафсанджани не е лишен от прагматичен усет. Той убеждава Хомейни да сложи край на войната между Иран и Ирак и изважда страната от изолация, като установява търговски връзки с бившия Съветски съюз, Китай, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. През 90-те години на ХХ век пак той подновява ядрената програма на Иран.Рафсанджани е бащата на програмата за приватизацияв ислямската република. По време на неговия президентски мандат фондовата борса се съживява, някои държавни компании са продадени на близки на режима местни играчи, търговията с чуждестранна валута се либерализира, а нефтеният сектор се отваря за частни фирми. Повечето ценни активи и договори, твърдят дисиденти от Иранската търговска камара, попадат в ръцете на духовните водачи, техните приближени и, не на последно място - у членове на семейството на Рафсанджани, чиито родоначалници са скромни фермери, отглеждащи шам-фъстък.Революцията през 1979 г. превръща Рафсанджани и роднините му в търговски паши. Единият му брат ръководи най-голямата медна мина в страната, а другият контролира държавната телевизионна мрежа. Шуреят му е губернатор на провинция Керман, а братовчед на Рафсанджани управлява компания, която доминира иранския износ на шам-фъстък, носещ 400 млн. щ. долара годишно. Единият му син и един от племенниците му заемат ключови постове в Министерството на петрола, а другият му син оглавява строителния проект на Техеранското метро (за който досега са похарчени 700 млн. щ. долара по оценка на експерти). Днес, чрез различни фондации и подставени фирми, фамилията на Рафсанджани контролира една от най-големите компании за разработка на нефтени находища в Иран, завод за сглобяване на автомобилите Деу и най-добрата частна иранска авиокомпания. Самият Рафсанджани отрича семейството му да притежава всичко това.От уста на уста се носят и слухове, че фамилия Рафсанджани е отклонила милиарди долари в банкови сметки в Швейцария и Люксембург, че контролира огромни площи от крайбрежната свободна икономическа зона на Иран на брега на Персийския залив и че притежава цели ваканционни курорти на идиличните плажове в Дубай, Гоа и Тайланд.Част от богатствата на Рафсанджани могат да се видят. Най-малкият му син Ясер например притежава ферма за коне в супермодерно предградие на Северен Техеран, където земята върви по 4 млн. щ. долара за акър. Той е завършил в Белгия, управлява голяма фирма за внос и износ на детски храни, бутилирана вода и индустриални машини, а мнозина се питат откъде този млад човек има толкова пари.Отговорът не затруднява посветените - допреди няколко години най-лесният начин да се забогатее светкавично била търговията с конвертируема валутаРазбира се, преди това човек трябвало да получи щатски долари по преференциален курс за внос на стоки - 1750 риала за долар, и след това да ги препродаде на пазарна цена от 8000 риала за долар. Другото необходимо условие е човек да има връзки, за да получи лиценз за внос. Икономистът Саид Лайлаз изчислил, че за период от десет години Иран е губил между 3 и 5 млрд. щ. долара годишно от подобни валутни измами. А лъвският пай от печалбата е отишъл в ръцете на около 50 фамилии.Една от тях е Асгаролади древен еврейски клан от търговци на чаршията, приел исляма преди няколко поколения. Днес Асадолах Асгаролади изнася шам-фъстък, подправки, сушени плодове, скариди и хайвер и внася захар и домакинска техника. Ирански банкери оценяват състоянието му на 400 млн. щ. долара. Асгаролади е получил малка помощ от по-големия си брат Хабиболлах, който като министър на търговията през 80-те години на ХХ век е разпределял привлекателни лицензи за валутна търговия. (Той е бил и партньор на известния щатски играч на стоковите борси - известния изгнанник Марк Рич, който помогна на Иран да заобиколи подкрепените от САЩ икономически санкции).Другата част на иранската икономика принадлежи на ислямските фондации (bonyads)които носят между 10 и 20% от БВП на Иран. Миналата година той е бил на стойност 115 млрд. щ. долара. Най-известните между тях възникват на основата на заграбени по заповед на аятолах Хомейни през първите седмици от неговото управление имоти и предприятия. Мисията им била да преразпределят между нуждаещите се незаконното богатство, натрупано преди революцията от ренегатите и кръвожадните капиталисти. За около десет години фондациите събрали пари за построяването на поликлиники и къщи за бедните. След смъртта на Хомейни през 1989 г. обаче тези фондации загърбват социалните си функции в името на търговска дейност.Доскоро те не плащаха данъци и вносни мита и бяха освободени от повечето правителствени регулативни мерки. Те имаха достъп до субсидирани кредити в чуждестранна валута и нисколихвени заеми от държавните банки и не се отчитаха нито пред централната банка на страната, нито пред министерството на финансите и или пред други правителствени институции. Според традицията на мюсюлманите шиити, бизнесмените, изповядващи тази религия, трябва да даряват 20% от печалбите си на локалните джамии, които пък използват парите, за да подпомагат бедните. На практика обаче повечето ислямски фондации приличат на рекетьори, които измъкват пари от предприемачите. Освен най-големите национални структури почти всеки ирански град си има и своя фондация, свързана с местните духовни водачи. Много дребни бизнесмени се оплакват, че щом започнат да правят малко пари, местният духовен лидер (mullah) идва при тях да иска помощи за благотворителната си структура - твърди опозиционен икономист, пожелал анонимност твърди. - Който откаже, бива обвинен, че не е добър мюсюлманин. Намират се и свидетели, готови да докажат, че са чули въпросния бизнесмен да обижда пророка Мохамед и накрая той може да завърши в затвора.Други благотворителни фондации приличат на мултинационални конгломератиТакава е Мостазафан енд Джамбазан фаундейшън (Mostazan Jambazan Foundation) - в превод Фондация на угнетените и на инвалидите от войната. Тя е второто по големина търговско предприятие в Иран след държавната нефтена компания Нешънъл Ираниън ойл (National Iranian Oil Co.). Доскоро фондацията се управляваше от Мохсен Рафикдуст. Син на търговец на зеленчуци и плодове от пазара в Техеран, той прави зашеметяваща кариера през 1979 година. Тогава е избран да вземе с автомобил аятолах Хомейни от летището след триумфалното му завръщане в родината от изгнание в Париж. Хомейни назначава шофьора си за министър на Революционната гвардия, чиято основна задача е да потушава вътрешни вълнения срещу режима и да осъществява контрабанда на оръжие по време на войната с Ирак. Когато през 1989 г. Рафсанджани става президент, Рафикдуст поема контрола върху фондация Мостазафан. В нея работят 400 хил. души, а активите й надхвърлят 10 млрд. щ. долара.На теорияфондация Мостазафане организация за социално подпомагане на бедните. До 1996 г. тя ползва правителствени средства, които разпределя между нуждаещите се. Скоро след това обаче фондацията се отказва от социалните си отговорности и става чисто търговски конгломерат без ясен истински собственик. Според думите на ирански бизнесмен, който извършвал сделки по покупко-продажба на валута за една от големите фондации, организациите от рода на Мостазафан служели за гигантски касички. От тях се плащали пари за привържениците на духовните водачи - веднъж хиляди селяни, свиквани на религиозни демонстрации в Техеран, друг път членовете на Хизбула, използвани за биячи. Не на последно място фондациите били дойни крави за мениджърите си.Бизнесменът обяснява как обикновено функционира подобна структура. Чуждестранен инвеститор предлага сделка на шефа на фондацията. Той я одобрява и го изпраща при администратора да оформи детайлите. Чиновникът обяснява на слисания чужденец, че в Иран има две икономики - официална и неофициална. Ако иска да успее в страната, той трябва да стане част от неофициалното стопанство и да депозира парите в посочена от фондацията банкова сметка в чужбина. След това започва същинското изпълнение на сделката.Днес Рафикдуст е управител на фондацията Нур (Noor Foundation). Тя е собственик на жилищни блокове и според някои оценки печели годишно по 200 млн. щ. долара от внос на лекарства, на захар и строителни материали. Рафикдуст обаче отрича да е богаташ. По думите му той е нормален човек с нормално състояние, но ако съществува заплаха за исляма, щял отново да стане велик. А възходът му лесно ще се финансира от секретния резервоар с пари. Именно това вероятно е имал предвид аятолах Рафсанджани, когато неотдавна заяви, че Ислямската република има нужда от огромни парични резерви. Остава открит въпросът кой ще прецени, че ислямът е в опасност.Като министър на Революционната гвардия през 80-те години на ХХ векМохсен Рафикдуст играе ключова роля в спонсорирането на Хизбула в Ливан, където организацията отвлича чужденци, похищава самолети, залага бомби в коли, участва в трафик на хероин и обучава атентатори самоубийци. Фондациите пък са перфектен инструмент за провеждане на иранската задкулисна външна политика. Каквито и подозрения за участие на Иран в терористични актове да възникнат, правителството в Техеран отрича, защото финансовото му участие в тях не може да бъде доказано.Фондациите на Иран се управляват от собствен закон. Най-голямата благотворителна структура (поне като размер на недвижимите имоти) е съществуващата от векове фондация Разави (Razavi Foundation)Тя е натоварена да се грижи за най-голямата религиозна светиня на страната - гробницата на осмия шиитски имам - Реза, в град Масхад в Северен Иран. Неин ръководител е аятолах Ваез-Табаси - религиозен водач хардлайнер, който предпочита да стои настрана от публичното внимание, но от време на време се явява, за да поиска смърт за ренегатите и опонентите на религиозния режим.Фондация Разави притежава огромни градски имоти из цял Иран, както и хотели, фабрики, ферми и кариери. Активите й не могат да бъдат оценени, защото тя никога не е публикувала опис на собствеността си. Местни икономисти ги оценяват на най-малко 15 млрд. щ. долара. Организацията получава и щедри дарения от милиони поклонници, които посещават светинята на Масхад всяка година.Каква е съдбата на стотиците милиони и дори милиарди щатски долари, които постъпват в касите на Разави всяка година? Те не отиват единствено за поддръжка на джамиите, на гробищата, религиозните училища и библиотеките. През последното десетилетие фондацията е навлязла в нови сфери на дейност, купила е нови имоти, основала е инвестиционни банки (съвместно с инвеститори от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства) и е финансирала големи търговски сделки с чуждестранна валута. Навремето най-много допринесъл за комерсиализацията на Разави синът на аятолах Табаси - НасърТой отговарял за свободната зона за търговия Сарахс (Sarakhs Free Trade Zone) на границата с бившата съветска република Туркмения. През 90-те години на ХХ век фондацията налива стотици милиони долари в този проект, чрез който трябва да се финансира изграждането на железопътна връзка между Иран и Туркменистан, нови първокласни шосета, международно летище, хотел и сграда за офиси. По-късно обаче нещата се объркали. През юли 2001 г. Насър Табаси е свален от директорския пост на свободната търговска зона, а два месеца по-късно е арестуван и обвинен в измама, свързана с регистрираната в Дубай компания Ал-Макасиб (Al-Makasib). Подробностите по този казус остават неясни до днес, но преди четири месеца Главният съд на Техеран го оправдава.Редица изтъкнати висши религиозни дейци в Иран вече са отвратени от това положение. В началото на тази година аятолах Тахери, който отслужва петъчните молитви в град Исфахан, подаде оставка в знак на протест срещу безобразията. Междувременно религиозният елит е докарал страната до абсолютно необоснована бедност. Със своите 9% от световните нефтени залежи и 15% от запасите на природен газ Иран би била много богата държава. Тя има младо, добре образовано поколение и дълбоки традиции в международната търговия. Днес обаче БВП на човек от населението е 1800 щ. долара годишно - със 7% по-малко от стойността преди ислямската революция. Ирански икономисти изчисляват, че всяка година до 3 млрд. щ. долара напускат страната и отиват в Дубай и в други спасителни убежища.Нищо чудно, че толкова много студенти излизат да протестират по улиците. Диктаторският режим на религиозните водачи просто краде от бъдещето им. Иран САЩНаселение 67 милиона 283 милионаПроцент от населението под 25 години 65 35БВП на човек от населението 1 800 щ. долара 37 000 щ. долараГодишна инфлация 25% 2%Безработица 18% 6%

Facebook logo
Бъдете с нас и във