Банкеръ Weekly

Съдби

РЕКЛАМАТА НЕ Е ОТ ВЧЕРА

Какво ли не измислят служителите в рекламните агенции, за да привлекат повече клиенти. Впрочем, както показва историята, фантазията на нашите предци е работела не по-лошо, отколкото на съвременните гении на рекламата. Красноречив пример за това е случилото се през ХIХ век в Калкута. Полицията заловила опасен престъпник, който впоследствие бил осъден на смърт чрез обесване. В деня на екзекуцията в килията на престъпника се появил непознат, солидно изглеждащ джентълмен. Двамата разговаряли много дълго. Пазачът успял да чуе само последните думи от техния диалог: Аз ще направя това, но вие ще платите на моите роднини 10 хил. фунта стерлинги, казал бандитът. Кълна се в Библията, отговорил джентълменът. Преди екзекуцията на осъдения обикновено се разрешава да каже няколко последни думи. Престъпникът от Калкута използвал тази възможност по твърде оригинален начин. Той се обърнал към тълпата и извикал силно: Най-добрият шоколад е на Уилямсън Кенеди и Ко, в Лондон, Пикадили!. След което веднага бил обесен.Историята мълчи по въпроса дали солидният джентълмен е платил на роднините му за тази реклама. Клиентите в магазина на господин Уилямсън обаче със сигурност са се увеличили.Някои хитреци успявали да използват за рекламни цели дори и смъртта. На едно гробище в Ню Йорк има следния надгробен надпис: Тук почива (следват името и фамилията на покойника). Той се е застрелял с револвер от системата Колт, който убива на място. Най-добро оръжие за целта.Това се случило в средата на 90-те години на ХIХ век в малък провинциален театър в САЩ. Тогава терористичните актове и отвличанията били изключително рядко явление, но... Щом завесата се вдигнала, зрителите затаили дъх в очакване на спектакъла. Когато на сцената се появила изпълнителката на главната роля, един младеж от първия ред се изправил, извадил револвер и се прицелил в актрисата. Момичето тутакси припаднало. Зрителите от съседните столове се втурнали да обезоръжат гангстера, но той бързо насочил оръжието към тях. Всички били стъписани. Човекът с револвера имал свиреп вид и изглеждало, че е готов да пръсне черепа на всеки, който се осмели да помръдне. В театъра се чували писъци и стонове. Докато публиката стояла объркана, господинът насочил оръжието към себе си. Без да се замисля, той пъхнал дулото в устата си и... го отхапал. Оказало се, че пищовът е от шоколад. Над зашеметената публика от тавана на театъра се посипали разноцветни картички с адреса на фабриката на сладкаря. Самият фабрикант преспокойно си доизял оръжието. И макар че тази оригинална рекламна акция била санкционирана от органите на реда, бизнесът на сладкарската фирма се разраснал успешно.В края на ХIХ век собственикът на малък ресторант в Ню Йорк измислил оригинален начин за привличане на посетители. За начало той окачил съобщение, че всеки посетител на ресторанта, влязъл дори за чаша бира, може да си направи безплатно фотопортрет. Публиката налапала въдицата. Намерили се дори представители на аристократичните среди, които посетили посредствения ресторант само за да се фотографират с чаша вино или бира в ръка. След като заснел достатъчно почетни гости, собственикът окачил на вратите на ресторанта огромни пана с всички направени от него фотографии и поставил под тях надпис: Моите любими гости. Този рекламен ход имал потресаващ ефект. Най-вече защото преди това никой не вярвал, че третокласен ресторант може да се похвали с подобни клиенти. Разбира се, бизнесът на собственика на ресторанта потръгнал на бързи обороти. Някои местни първенци го заплашвали със съдебно преследване, задето е окачил портретите им без тяхно позволение. Собственикът отговарял, че очаква съдебните искове с огромно нетърпение, защото един процес ще донесе единствено нова слава и клиенти на ресторанта му.През лятото на 1889 г. по улиците на Сан Франциско бавно се разхождал човек с уред с увеличителни стъкла, напомнящ бинокъл. Той много учтиво спирал минувачите и ги канел да се възползват от възможността да видят сияещата на хоризонта Венера. При това напълно безплатно. Опашката пред странния човек бързо растяла. И всеки любопитен, след като погледнел през стъклата, си тръгвал със смях. Защото вместо планетата Венера, която всички очаквали да видят, през стъклата се четяла обявата: Купувайте сапун Венера от Адам Смит и Ко.През 1879 г. един вестник в американския щат Охайо отпечатал съобщение, че редакцията е сключила договор с най-знатните и богати местни госпожици, според който те се задължават да се омъжат само за абонати на изданието. И макар никой, разбира се, да не повярвал на забавното съобщение, интересът към вестника нараснал, а броя на постоянните му читатели се увеличил.Господин Бернар, собственик на хотел в Базел, се дразнел много, че ножовете и вилиците в ресторанта му непрекъснато изчезват. За да приключи веднъж завинаги с тези кражби и за да напомни за пореден път за хотела си, той наредил да гравират на дръжката на всеки прибор за хранене Откраднато от Бернар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във