Банкеръ Weekly

Съдби

РЕЦЕСИЯТА НЕ ПОЖАЛИ И ФУТБОЛА

Една от най-коментираните футболни теми напоследък е финансовата криза, обхванала най-популярната игра на планетата. Редица икономисти, треньори, ръководители, футболисти и журналисти се надпреварват да вземат отношение за стагнацията, която налегна по-малки и по-големи клубове, та и националните първенства. Всъщност нямаше как рецесията в световната икономика да не засегне и футбола, отдавна превърнал се в нейна неизменна част. Фалити като тези на Ай Си Ел и Крих Медия се отразиха пагубно на почти всички европейски футболни шампионати. Основни спонсори свиха кесиите си, други направо се оттеглиха. Своя дял даде и недалновидната политика на мениджъри и президенти на отбори, които, увлечени в битката по спортните терени, забравиха за проблемите извън тях.Доста голям процент от играчите извън най-силните 20 отбора във Висшата лига на Англия останаха без работа това лято. Заради липсата на пари повече от 300 състезатели от първа, втора и трета дивизия бяха принудени да си търсят друго препитание. Внушителни в миналото имена като Нотингам Форест, Куинс Парк Рейнджърс, Нотс Каунти и др. бяха на прага на ликвидацията заради натрупани дългове. Твърде лошо се отрази провалът на договора с телевизионния гигант Ай Ти Ви Диджитъл, който не пожела да плати 315 млн. паунда на клубовете заради падналия многократно напоследък зрителски интерес. В същото време футболната лига на Острова загуби делото за компенсация заради неизплатените пари, което беше завела срещу собствениците на Ай Ти Ви и Карлтън Къмюникейшънс. Все пак благодарение на Би Скай Би, която плати 95 млн. паунда, положението частично беше спасено. По този начин фалита избегнаха близо 30 на сто от клубовете и отпадна угрозата сезонът изобщо да не започне. Може би най-тежка е кризата на Апенините, където клубовете от четирите професионални дивизии са натрупали дефицит от 1.04 млрд. евро. Римските грандове Рома и Лацио бяха на крачка да се разделят със Серия А след отказа да им се издадат лицензи. В последния момент обаче задълженията им бяха погасени и се размина един от най-големите скандали в историята на калчото - едновременното изхвърляне на два водещи италиански клуба. Тифозите днес може да са спокойни, само че разразилите се събития се отразиха крайно негативно на котировките на акциите на Рома и Лацио на фондовата борса в Милано. Без съмнение съдбата беше най-жестока към Фиорентина. Голямата финансова криза при виолетовите започна още миналата година и напомняше сапунен сериал с главно действащо лице медийния магнат и продуцент на филми именно от този жанр Виторио Чеки Гори. Той отстъпи клуба на Уго Поджи, но проблемът с натрупаните дългове така и не беше решен. Фиорентина затъваше от голяма в още по голяма финансова дупка, докато на 1 август 2002-а не бе изхвърлена от професионалния футбол с решение на Италианската футболна федерация. По този начин тимът бе основан наново под името Фиорентина 1926 Флоренция и от следващия сезон ще се състезава в Серия С1 (трета дивизия). Колкото до реакцията на привържениците на виолетовите, които се славят като едни от най-върлите на Апенините, тя не изненада никого. Резиденцията на Чеки Гори в Рим бе обградена от фенове с издигнати транспаранти: Гори, ти ограби и съсипа Фиорентина и заради това ще си платиш. По този повод авторитетният в спортните среди всекидневник Гадзета дело спорт написа: През 1966 г. Флоренция преживя голямо наводнение, отнело много жертви, но успя да се възстанови. Краят на Фиорентина обаче никога няма да бъде превъзмогнат. Футболната федерация на Ботуша взе още едно крайно решение- от 1 септември на клубовете от Серия А и Серия Б се забранява да ангажират футболисти извън страните от Европейския съюз. Ембаргото е въведено за неопределен период от време и не засяга играчите, които вече се състезават в Италия. Привържениците на тази мярка твърдят, че по този начин ще се развиват детско-юношеските школи. Противниците й обаче се обединиха около мнението, че тя е антидемократична и ще убие спектакъла по местните терени. Синдикатите пък направо определиха решението като дискриминационно и расистко, нямащо нищо общо с процесите на глаболизация в света. Треньорът на Ювентус Марчело Липи също взе отношение по въпроса. Проблемът при италианските отбори е необмислената бюджетна политика, а не чужденците - подчерта той. - Занапред трябва да наблягаме на маркетинга и рекламирането на нашия футболен продукт, който е сред най-стойностните в света. Отборите от калчото имат най-много фенклубове на планетата и затварянето на границите ще ни удари точно в това отношение. От друга страна, седем клуба от Серия А (Киево, Бреша, Аталанта, Комо, Модена, Емполи и Пиаченца) и три от Серия Б (Венеция, Верона и Виченца) заявиха на всеослушание, че без телевизионни договори няма да участват в първенството. Разбунтувалите се тимове не могат да сключат споразумение с медийните компании за предаването на мачовете им поради неколкократно по-ниските суми, които им се предлагат. Една от причините за футболната криза в Италия са възнагражденията на футболистите и треньорите през последните два сезона. Само за миналата година Интер и Парма са увеличили заплатите на състезателите си с 80 процента, а втородивизионният Тернана - със 190 процента. Тримата най-скъпо платени играчи на Интер - Роналдо, Виери и Рекоба, се отказаха доброволно от 10% от заплатите си и след тяхната инициатива нерадзурите ще спестят по това перо 2 млн. евро. Трябва да намалим заплатите на играчите с 20 процента. Икономическите реалности и финансовата ситуацията го изискват, смята и новият шеф на професионалната лига и вицепрезидент на Милан Адриано Галиани. Но много от футболисти от Серия А са на съвсем друго мнение. Бившият аржентински национал Нестор Сенсини от Удинезе каза: Звездите на Интер взимат огромни заплати, а прибират и солидни пари от контракти със спонсори. Освен това всички трябва да знаем, че кризата не е причинена от нас, футболистите, а от управниците, които не си гледаха работата. В дискусията се включи и сърбинът Синиша Михайлович от Лацио със следното интересно предложение: Заплатите във футбола трябва да се изчисляват в зависимост и от това, колко деца има даден футболист. За сведение Михайлович има пет рожби.Финансовият колапс доведе и до един от най-тихите трансферни периоди в големия футбол през последните няколко години. В годината на световно първенство мъртвият трансферен сезон си е направо изненада.Сметките на германските отбори бяха тотално объркани от фалита на Кирх Медия. До този момент рухналата телекомуникационна компания дължи на немските клубове близо 900 млн. евро. В Бундеслигата първи пожертваха част от заплатите си играчите на Карлсруе. После треньорът на Щутгарт Феликс Магат и мениджърът Ролф Рюсман доброволно намалиха заплатите си с 10 процента. Примера им последваха и част от футболистите. Въпросът обаче дали швабите ще успеят да върнат дълговете си, които са от порядъка на 20 млн. щ. долара, остава. Отборът на българския национал Мартин Петров Волфсбург също предприе драстични марки, за да позакърпи финансовото си състояние. Шефовете му взеха решение да намалят с 20% премиите на футболистите, планирани в договорите им. За отбелязване е и че голяма част от германските клубове съкратиха персонала си, а други отказаха традиционните си турнета в екзотични страни.Испанските телевизионни компании Сохекабле, TVE и Виа Дихитал заявиха в един глас, че само Реал - Мадрид, и Барселона предизвикват интерес в национален мащаб. Затова те отказват да плащат досегашните суми за предаване на мачовете на по-скромните тимове от Иберийския полуостров. А като се има предвид, че приходите от телевизионните права покриваха 51% от бюджета на местните отбори, интересно е как те ще компенсират тези средства. Мерките на испанските клубове за ограничаване на разходите доведоха дотам, че това лято повече от 100 футболисти бяха освободени от договорите си, получавайки правото на свободен трансфер. Повечето от тях обаче не успяха да си намерят нови клубове, включително и заради високите си финансови претенции.През миналия сезон четири от клубовете в Първа френска дивизия (Марсилия, Пари СЖ, Рен и Мец) приключиха баланса си със солиден пасив. Само парижкият гранд имаше дългове през последните сезони от порядъка на 100 млн. евро. Това е резултатът от редуцираните суми в договорите с телевизионните компании. Финансовата нестабилност във френския футбол се превърна в благодатна почва някои отбори да отидат в ръцете на съмнителни структури. Преди няколко месеца например Франко Сенси (собственикът на Рома) продаде 92 процента от акциите си в Ница на групировката Чалъндж Асосие. За да не изпадне във фалит, Олимпик (Марсилия) беше принуден да намали разходите си за заплати с 35% и да се откаже от трансфери подобно на Монако.Швейцарската футболна лига пострада най-сериозно от финансовата стагнация. Лозана, Лугано и Сион бяха лишени от лиценз и през новия сезон ще се състезават в Националлига Б. Други четири тима (Ксамакс, Люцерн, Винтертюр и Вадуц) се спасиха от пребиваване при аматьорите с помощта на регионалната банкова асоциация, която наля в касите им общо 12 млн. евро. Австрийският шампион Тирол банкрутира, след като спонсорите му Весеркрафт и Куадрига продадоха акциите си и оставиха дълг от 15 млн. евро. Белгийските Мьоленбек и Аалст от новия сезон ще се състезават в Трета дивизия, а много полски отбори се спасиха благодарение на договора, сключен с полската легенда Збигнев Бониек и неговата компания Go Goal, местната футболна федерация и Canal plus. За излизането от сегашната криза се очаква да спомогнат въвеждането на лицензионни режими, добрият маркетинг, определянето на тавани за заплатите и др. УЕФА взе решение от сезон 2004/2005 г. да въведе нови, по-строги правила за лицензиране. Клубовете, които желаят да започнат сезона, ще трябва да изпълнят няколко основни изисквания, най-важното от които е да нямат дългове. Наложително ще е освен това да са изчистили и всичките си сметки по направени трансфери. Лиценз няма да се дава и ако играчите не са получавали заплатите по договора си. Тимовете ще трябва да имат и поне три детско-юношески отбора, както и стадиони, които разполагат с всички необходими съоръжения за подготовка и за провеждане на състезания. От 2006 г. пък се предвижда всички отбори, които ще участват в евротурнирите, да представят документи, че са финансово стабилни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във