Банкеръ Weekly

Съдби

РЕЦЕПТАТА НА ВОЛФГАНГ НИСНЕР ЗА УСПЕХА

През XIV век в една от данъчните книги на град Фусех, разположен на границата между Швейцария и Австрия, за първи път се споменава името на малката семейна фирма Вайс. Първоначално тя се е занимавала с куриерски услуги, които са ползвали известни люде като Йохан Волфганг Гьоте и Волфганг Амадеус Моцарт. Прочутият музикант например е използвал фирмата, за да плати 120 гулдена за пътуването си до Италия през 1778 година. През ХIХ век Вайс създава първите си филиали във Венеция, Генуа и Триест. Днес, няколко столетия по-късно, компанията Гебрюдер Вайс е известна в целия свят. Куриерските услуги, с които е започнала някога, вече са прераснали в пълна гама от транспортни услуги. А управлението е поето от наследницата на семейство Вайс - Хайде Гунде Зенгер Вайс и нейния съпруг Паоло Зенгер, който също приема прочутата фамилия Вайс. Двамата поемат предприятието през 1968 г., когато то преживява един от най-трудните си периоди. През изминалите години съпрузите не само успяват да го изправят на крака, но и да разширят значително дейността му. Фирмата е с най-силно присъствие в Австрия, Швейцария и Южна Германия. През 1989 г. тя се настанява и в Централна и Източна Европа, а сега се опитва да пробие в Китай и САЩ. През 2002-ра Гебрюдер Вайс е реализирала оборот от 560 млн. евро, като всяка година влага по 20-25 млн.евро за подобряване на услугите. Също през 2002-ра тя печели наградата на авторитетното австрийско списание Орган за най-добро семейно предприятие на годината. Всеки, който работи в компанията, е усетил упоритостта, с която фамилията Вайс вече повече от шест века пази и развива своя бизнес. Поне така твърди членът на управителния съвет Волфганг Ниснер. Съименикът на прочутите клиенти на Вайс в миналото, днес е успял да привлече за такива някои от мегакомпаниите на новото столетие - Панасоник, Дженеръл мотърс, Сименс и Бе Ем Ве... Малките и средните предприятия обаче също не се пренебрегнати. На спедиторската фирма понякога се налага да изпълнява и някои странни поръчки. Веднъж трябваше да превозим делфин, и то по въздух, разказва Ниснер. Наложило се седалките от първа класа в самолета да бъдат махнати, за да се натовари съдът, в който е било настанено животното. През цялото време морският бозайник трябвало да бъде поливан и с вода, за да стигне жив и здрав при новия си стопанин. Цялата операция все пак имала благополучен край. Сред товарите, които работещите в Гебрюдер Вайс са запомнили, са и два тона цимент, прелетели от САЩ за България. Но Ниснер се въздържа да разказва за други изненадващи пратки, защото дискретността е едно от основните качества, необходими, за да работиш в спидиторска компания, с утвърдено име. Волфганг Ниснер е роден през 1955 г. във Виена. Завършва Търговска академия в Австрия, след което следва в икономически университет в Холандия. Известно време живее в Ню Йорк, където завършва курс за висши мениджъри. Първата фирма, в която започва работа в началото на 70-те години, е Винер Бергер за производство на тухли. Горе-долу по това време Ниснер решава и да се задоми, без да се отказва от набелязаните цели. Няма никакво съмнение, че късметът е бил на негова страна. Той изкачва стълбицата на успеха доста по-бързо и по-леко, отколкото мнозина от неговите сънародници. През 1989 г. Ниснер случайно попада във фирмата на семейство Вайс, но се задържа там само две години, защото получава примамливо предложение от немския пощенски концерн Данцас. Не след дълго той поема управлението на поделенията му в Австрия, Унгария, Полша и Чехия. Работа, за която почти всеки австриец мечтае, но не и човек като Ниснер. През 1999 г. той решава да се върне в Гебрюдер Вайс, където се е чувствал най-добре. Както самият Ниснер казва - да работи в семейна фирма със столетна история за него е лично предизвикателство. От една страна, са утвърдените традиции, а от друга - новите идеи за разрастването на компанията. Но това, което най-вече го привлича във фамилното предприятие, е атмосферата в него. Според собствените му думи, там царят едни по-лични и по-опростени взаимоотношения, които карат служителите да се чувстват като едно голямо семейство.Четиридесет и осем годишният Волфганг Ниснер има две дъщери - на 29 и на 26 години и един 18-годишен син. С тях той прекарва малкото свободно време, с което разполага, и това са най-хубавите мигове от живота му. А иначе личи, че Ниснер умее да се забавлява. На партито по случай десетгодишнината от откриването на българския филиал на концерна Карголог Вайс австриецът показа умения в българските народни танци и поздрави гостите на български, макар да е у нас едва за пети път. Впрочем независимо от краткото си пребиваване в България Волфганг Ниснер е натрупал доста впечатления за страната ни. И то все добри, както не пропуска на отбележи. Но от всичко най-много му харесва българската кухня, а като почитател на традициите оценява по достойнство и българската култура. Ниснер определено не пести и хвалебствени думи за българския екип на Карголог Вайс. Колкото до бизнесклимата у нас и привличането на чуждестранните инвестиции, смята, че за да вложат парите си в България, чужденците се нуждаят от правна сигурност, дружелюбно отношение, разумна инфраструктура и най-вече отвореност към света.Удоволствие е да се работи с Волфганг Ниснер, заявяват неговите колеги. Той въплъщава новото и модерното във фирмата с многовековни традиции, ръководи с желязна ръка, но в кадифени ръкавици, притежава чар и умее да вдъхва оптимизъм. Ниснер споделя, че се е ръководил от думите на прочутия американски професор Донован, според когото човек се нуждае от три неща, за да постигне успеха. Мечта, която да преследва; някой, който да го направлява; и едно лично място, в което да се отдава на пълна почивка. Волфганг Ниснер си има и трите. Наистина повечето от мечтите му вече са действителност, но все още е останало нещо. Човекът, който го насочва в живота, е съпругата му. А мястото, където обича да си почива, е Цирия, малко курортно градче в Австрия, намиращо се в близост до Грац.

Facebook logo
Бъдете с нас и във