Банкеръ Weekly

Съдби

РАЗВЪРЗАНИЯТ ПИТБУЛ

Същинско чудо е, че преди време Келвин Маккензи склонил да изслуша обаждането на възмутената майка на един от своите подчинени точно когато бил върха на могъществото си като главен редактор на най-прочутия таблоид в света. В редакцията Маккензи вършел онова, което по всеобщо признание му се удавало най-добре - тероризирал подчинените си. Именно под неговото деспотично ръководство Сън натрупа както зловещата си слава, така и огромно богатство за своите собственици. Докато накрая майката на един от тях му телефонирала с молба да остави момчето й на мира. За всеобщо удивление на очевидците страховитият шеф се държал съвсем смирено и обещал да се отнася към колегата си с повече уважение. Само най-прозорливите се досетили, че необичайното поведение на Биг Мак има връзка с личността на оплакващата се жена. Това била собствената му майка, а обект на нейната протекция - по-малкият брат на шефа, Крейг, който имал нещастието да работи в една и съща редакция с батко си. Още едно потвърждение, че за Келвин Маккензи наистина всички хора са равни - и стоят доста по-ниско от него. Две десетилетия по-късно Маккензи се приготвя да направи от заядливостта и жестокостта си публично забавление. Тези дни по канала ITV започва най-модерното реалити-шоу в света - Гласувай за мен (Vote for me). Идеята е предаването да избира един обикновен човек от публиката, който продуцентите се надяват да вкарат в парламента и там той да покаже на професионалните политици как да си вършат правилно работата. Задачата на арбитъра - кой друг, ако не Макензи - е да измъчва кандидат-депутатите. Той ги прави на пух и прах, просто е фантастичен - хвали го главният продуцент Джонатан Мейтланд. - Възгледите му са много праволинейни, много крайни и лесноразбираеми за аудиторията. Петдесет и осем годишният Маккензи е отраснал в Южен Лондон в семейство на журналисти. С диплома от елитното училище Алейнс Келвин никак не се затруднил да си намери работа във вестниците - първо в едно местно издание, после в Дейли Експрес и накрая в Сън (1981). След оттеглянето си през 90-те той бе за кратко в телекомпанията на Мърдок BSkyB, в канала Лайв ТВ и за последно - във веригата от радиостанции Уайърлес груп. Доказателство, че не е загубил някогашната си енергия, е съдебното дело между него и партньорите му, на което той бе осъден да плати 700 000 лири обезщетения. Владичеството му в Кифличката, както той обичаше да нарича таблоида на Рупърт Мърдок, продължи 13 години и съвпадна почти напълно с мандата на Маргарет Тачър. Трудни периоди и за двете структури, с готовност потвърждават бивши служители. Един от някогашните заместници на Маккензи например си спомня как в негово присъствие шефът крещял 42 минути по телефона на кореспондента от Ню Йорк, без онзи да успее да вземе думата. После Келвин ми каза: този има параноя, че може да загуби работата си, затова аз подхранвам тази параноя с големи, сочни, мазни порции страх и ужас. Така го стимулирам да работи, спомня си впечатленият подчинен. Обичайната стратегия на Биг Мак винаги е била да намери слабото място на хората и да се вкопчи в него. Сексът бил любимото му ловно поле. Когато разбрал, че двама от служителите имат интимна връзка, влязъл в стаята им с димяща пура в уста, кимнал и с най-весел тон казал: Ей, не искам моите хора да си топят писалките в служебното мастило. Няколко години по-късно, когато научил, че един от журналистите спи с жената на свой колега, той не казал нищо, но наредил още същия ден да преместят бюрата на двамата мъже така, че да седят лице в лице по 60 часа седмично. Разбира се, освен да нанася удари, Маккензи умее и да ги поема. През 1993-а човекът, чиято кариера премина в оповестяване на интимни факти от живота на другите, бе спипан от фоторепортери на Дейли Мейл да се припича на един карибски плаж със секретарката си. За негова чест Келвин изобщо не се разстрои, а даже позира за няколко особено ефектни снимки и каза на папараците: Браво, страхотна журналистика, дори шефът ми не знае къде се намирам в момента. На Острова още помнят как Маккензи посвети цяла водеща страница от вестника на Хиги, човека-сюнгер, който лочи денонощно и публикува телефона на нещастната жертва, така че читателите да му звънят и да му казват какво мислят за него. Оказа се, че Хиги е собственият му заместник Стюърт Хигинс. В друг случай Маккензи публикува под заглавие Можете ли да биете нашия рекордьор? историята на един служител, издържал едва 19 часа под негова власт. После се оказа, че човекът още в деня на постъпването си заварил друг да върши неговата работа. Ако се съди по пилотните издания на Гласувай за мен, стилът на Келвин не се е променил никак. В първото предаване например той каза на един лекар от спешно отделение да спре да лекува пияните отрепки в петък вечер, а вместо това добре да ги нарита, да ги изхвърли и да се надява да пукнат до сутринта. Политическата му философия до голяма степен е повлияна от неговия кумир Маргарет Тачър. Ако бяхме разкарали Европейския съюз и бяхме предпочели тайванската система - здрава работа, всеки се грижи сам за семейството си и никакви социални помощи - тогава това щеше да е една доста по-богата страна, казва Маккензи. И все пак поне в едно отношение той се е променил - вече не е онзи крещящ тиранин от времената на Сън. Нямаше как да продължавам по стария начин - признава той с обезоръжаваща усмивка. - Законите се промениха. Ако сега се държа с хората си, както правех едно време, още утре ще ме изправят пред съда. Впрочем промените са си промени, но това не значи, че Биг Мак се е превърнал в ангелче. Ако някой си помисли нещо подобно, ще го разубеди дори само табелката на вратата на кабинета му. На нея с големи букви пише Курс по гневно управление, а отдолу с доста по-малки е добавено - завършен с отличие. НАСЛЕДСТВОТО НА МАККЕНЗИ- Спипахме ви! - най-едрото заглавие в историята на британския печат, заело цялата първа страница на Сън след потапянето на аржентинския Генерал Белграно по време на Фолклендската война.- Фреди Стар ми изяде хамстера - заглавие, което говори само за себе си.- Сън спечели изборите - заглавието след изборната победа на подкрепяния от вестника Джон Мейджър през 1992 година. Ден по-рано заглавието гласеше: Ако Кинък спечели, моля последният, който напусне Великобритания, да угаси светлините. - Копия от вестника и снимки на Маккензи са изгаряни публично по ливърпулските улици, след като в статия той обяви, че жертвите в трагедията на стадион Хилзбъро сами са си виновни.- Притежател е на рекорда за най-голям съдебен иск, завеждан срещу журналист за клевета. Елтън Джон го съдеше за 1 млн. лири (1.6 млн. долара). - Разпраща до всички будки за вестници в Англия описание и снимка на човек, който се обадил в редакцията с някакво оплакване, и забранява повече да му се продава Сън. - Нова прическа и мозъчна транспл

Facebook logo
Бъдете с нас и във