Банкеръ Weekly

Съдби

РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СТРАСТИ НА ТЪЛПИТЕ

Тези, които мислят, че само футболните запалянковци на загубили отбори са склонни към безредици и разрушения, се заблуждават. Вандалските действия от радост са точно толкова чести, колкото и от огорчение. Изобщо опитът показва, че уличните вълнения могат да бъдат провокирани от какво ли не.Победата на любимия отборЕдин от най-големите погроми в САЩ, който не е свързан с отношенията между расите, е извършен в Лос Анджелис през юни 2000 година. Участниците в него празнуват необикновения успех на своя баскетболен отбор. Тогава за първи път от дванадесет години баскетболистите на Лос Анджелис Лейкърс (Los Angeles Lakers) печелят победа във финала на NBA. И до ден днешен жителите с ужас си спомнят за ада, който настава в града след победата. Няколко минути след края на мача феновете на отбора започват да палят огньове по улиците. В пламъците горят автомобили, прекършени дървета, ресторантски мебели. Запалянковците бият полицаите, които се опитват да развалят празника им. Тези улични безредици могат да се конкурират единствено с прочутия лосанджелиски бунт от 1992 г., който избухна, след като бели пазители на реда пребиха чернокож мотоциклетист. Този път обаче хулиганите не могат да бъдат обвинени в расизъм. Черните биеха черни, белите - бели - спомня си един от участниците в събитията, Бил Мартинес. Вандалските действия продължават няколко часа и са спрени едва когато кметът на града изпраща специализиран полицейски отряд, който озаптява запалянковците с водни струи и гумени куршуми. Според оценката на властите, в безредиците са участвали до две хиляди човека, но са арестувани около двадесет. Жертви няма, а пострадалите са над сто души както от страна на хулиганите, така и сред полицаите.Сватбената целувкаЖителите на Лондон завинаги ще запомнят 1958-ма като годината на нотинхилския бунт, който е най-ужасяващият в историята на английската столица. Вълнения на расова основа са се случвали и преди, и след 1958 г., но те никога не са били толкова продължителни и не са избухвали по толкова незначителен повод. Става дума за една целувка. Трябва да се подчертае, че шведската туристка и чернокожият кореняк лондончанин имали всички основания да се целуват на излизане от офиса на районния чиновник, който току-що е регистрирал брака им. Целувката е забелязана от група бели лондончани, които са възмутени от аморалното поведение на жената. Парадоксалното е, че те нямат никакви претенции към своя съотечественик, а само към шведката. Но останалият без надзор младоженец извиква помощ. Белите расисти също повикали приятели.Привечер ръкопашните схватки в Нотингхил утихват. През нощта обаче големи тълпи от бели и чернокожи лондончани започват да палят къщи и магазини, принадлежащи на вражеската раса. На разсъмване бандите се разпръскват, но само за да се съберат на следващата нощ отново. Това продължава всяка нощ в продължение на няколко седмици. Уличният бандитизъм спира едва след като полицията започва масови арести на жители от района. Задържани са около 500 души.Непризнатият градЖителите на провинциалния ирански град Сабзевар го съсипват през август 2001 г., защото много го обичат. Когато иранските власти отказват да разгледат кандидатурата на Сабзевар за главен град на новата провинция Източен Хорасан, те се обиждат жестоко. Двеста оскърбени жители на града дават израз на недоволството си от решението на властите, като започват да чупят всичко, което им попадне по улиците. В центъра на града не остава нито една здрава витрина. Небето на Сабзевар се покрива с черен дим от горящите автомобили. В началото градските власти решават, че ще успеят със собствени сили да укротят разрушителите и твърдят, че съобщенията за двамата убити и петдесетте ранени са провокация. Но когато не успяват да спрат безредиците, до вечерта на първия ден се налага кметът да извика полиция от съседните градове. Редът е възстановен едва на другия ден, когато Себзавар преминава под контрола на няколко хиляди полицаи и членове на военизираната религиозна милиция.Вестникарската публикацияНа 29 януари 2001 г. тълпи от разярени граждани излизат по улиците на Пешавар, след като прочитат една статия в местния вестник Фронтиър пост (Frontier Post). Анонимен читател изпраща във вестника писмо, в което подлага на съмнение правилността на подхода на пророка Мохамед към еврейския проблем. Писмото било отпечатано под заглавието Защо мюсюлманите ненавиждат евреите. Според мнението на ревностните привърженици на исляма, съдържанието му оскърбявало пророка. Първата жертва на фанатиците е сградата на редакцията на вестника, която е опожарена. След това тълпата демонстранти разрушава кинотеатъра, няколко училища и магазин. Страстите утихват едва привечер. Редакцията на вестника се извинява за публикацията, като я нарича престъпен заговор срещу вестника и целия пакистански народ. А пакистанският лидер Первез Мушараф обещава строги наказания за всички, които имат нещо общо с публикацията. Но той не обелва и дума за наказание на вандалите, които, според различни оценки, са от 100 до 300 души. Въпреки че са нанесени щети за 200 хил. щ. долара, никой не е подведен под отговорност.Настъпеният мазолНа 21 януари 2002 г. в нигерийския град Данджа, щата Кацина, уличен търговец настъпва един полицай. Търговецът започнал да се извинява, но пазителят на реда го блъснал на земята. При падането провинилият се гражданин си удря главата и умира. След половин час полицейското управление в Данджа е запалено. Малко преди това пазителят на реда, провокирал безредиците, също умира. Той е разкъсан от тълпа разярени търговци. По-късно към тях се присъединяват и други граждани. В огъня и уличните стълкновения загиват седем полицаи, а точният брой на жертвите от гражданството и досега не е известен.В града са изпратени допълнителни полицейски сили, които в края на краищата успяват да възстановят реда. За Нигерия, където при безредиците в началото на 1999 г. загинаха най-малко 10 хиляди души, събитията в Данджа не са чак толкова кръвопролитни. Но местните власти отбелязват, че никога улични вълнения не са избухвали по толкова нелеп повод.Пренасянето на паметникаНанкин вероятно е най-многострадалният китайски град. През 1937 г. той е завладян от японските войски, които за няколко дни убиват 300 хил. души. Нанкинското клане влиза във всички учебници по история, а в града и до ден днешен се отнасят много сериозно към тази трагедия. Затова е неразбираемо решението на градските власти, които през 2000 г. решават да махнат мемориала в памет на будистките монаси - жертви на клането. То било по молба на собствениците на строящ се наблизо хотел, които смятали, че бетонния монумент разваля гледката от прозорците на хотела. Откриването на сградата и пренасянето на монумента стават през декември, когато градът отбелязва годишнината от трагедията през 1937 година.Новината за преместването на паметника провокира невиждани за китайските мащаби улични вълнения. Тълпа от около петстотин души нахлува в хотела и започва да го унищожава отвътре. Нанесени са щети за стотици хиляди долара. Градските власти също изпитват на гърба си гнева на недоволните - сградата на кметството е замеряна с камъни. Полицията не се и опитва да попречи на нападението на хотела и не арестува участници в безредиците. А централните китайски власти оказват пасивна поддръжка на нанкинското гражданство. На следващия ден националните китайски вестници излизат с уводни статии, в които се критикува решението за преместване на паметника.Разбитата чинияНай-сериозните разрушения в Кувейт не са свързани с иракската агресия, а са резултат от погромите през октомври 1999 г. в едно от столичните предградия, където живеят чуждестранни работници. Всичко започва, когато емигрант от Бангладеш влиза в ресторант на египетски емигранти и случайно счупва една чиния. Половин час след като парчетата от чинията се разлетяват по пода, от ресторанта вече няма и следа. Той е унищожен от разярена тълпа бангладешци, които отмъщават за това, че приятелят им бил жестоко пребит от клиентите в заведението. След още един час безредиците обхващат целия район Абрак Хейтан. Впрочем след опита на кувейтските полицаи да спрат вълненията египтяните забравят за бангладешките оскърбители. Целият им гняв се изсипва върху пазителите на реда. Едва пет часа по-късно, с помощта стотици полицаи и войници, редът е възстановен. Властите отказват да съобщят броя на пострадалите. Но журналистите съобщават за върволици от коли на Бърза помощ, които изнасяли ранените от района на безредиците. Според оценката на властите, във вълненията са участвали около 200 души, а 50 от тях са били арестувани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във