Банкеръ Weekly

Съдби

Разгорещява се битката за стола на Дейселблум

Йерун Дейселблум
S 250 f306f536 f586 4e42 b2e6 292107bab2de
S 250 27a52843 22ff 4366 b13d 70fc4ab9e19a

Продължава голямото сбогуване на финансовите министри от еврозоната. Първо ги изостави емблематичният пазител на финансовата дисциплина Волфганг Шойбле, който в края на октомври пое поста председател на Долната камара на германския парламент. В средата на януари 2018-а пък си тръгва холандецът Йерун Дейселблум. Тогава изтича мандатът му като ръководител на Еврогрупата - неформалния съвет на финансовите лидери на блока. Той обяви, че няма да участва в новото правителство на Холандия и ще напусне политиката. 

В оставащите по-малко от два месеца до оттеглянето на Дейселблум състезанието за определяне на наследника му, който трябва да бъде избран на 4 декември, се разгорещява. Особено след като плъзна мълвата, че фаворитът Бруно Льо Мер - финансов министър на Франция, е преосмислил кандидатурата си. Както и испанецът Луис де Гиндос, посочван от почти всичките си колеги като най-квалифициран за поста. Според говорител на испанския финансов министър, той не проявявал интерес към стола на холандеца.

На практика изборът на приемник на Дейселблум е трудна мисия. Необходимо е кандидатът да отговаря на изискванията за прецизен баланс от географска и от политическа гледна точка - между Севера и Юга, Изтока и Запада, между големите и малките страни членки на еврогрупата, между консерватори, либерали и социалдемократи.

Самата работа също не е лека, доколкото изисква поставяне на националните интереси на втори план, защита на непопулярни решения, посредничество при продължителни спорове и удовлетворяване на противоположни изисквания. Въпреки това позицията е сред най-желаните в Европейския съюз не само заради властта и престижа, но и заради световното признание, което носи на притежателя си.

Безспорен водач на листата на най-вероятните кандидати да наследят Дейселблум е

"тежката артилерия" Бруно Льо Мер

Макар че по-малко от година е начело на финансовото ведомство на Франция, той се утвърди като силен фактор в Еврогрупата. По негова инициатива започнаха дискусии по важни теми като данъчното облагане на дигиталните компании и реформирането на еврозоната. Помогна и за постигането на компромис за гръцкия дълг през лятото. Льо Мер осъществи по-близки контакти с Берлин от предшествениците си и допринесе за възраждането на френско-германската координация по икономическите въпроси. 

Въпреки всичко не липсват и обстоятелства, които са против него. На първо място, националността не му помага, защото Франция вече има висок ръководен пост в Европейската комисия, както и други ключови финансови позиции. Друга пречка е политическата му обвързаност с френските консерватори, преди да се прехвърли към партията на президента Еманюел Макрон - червен картон за пост, който социалдемократите биха искали да получат. Най-съществени обаче са националните му "окови" с очакващите го множество противоречиви промени у дома. И, което е още по-важно, изборът на Льо Мер за шеф на Еврогрупата ще лиши Париж от претенциите за други значими постове. Един от тях е на председателя на Работната група на Еврогрупата - могъщия съвет, съставен от представителите на страните членки на еврозоната в икономическата и финансовата комисии, ЕК и ЕЦБ, който координира зад кулисите политиката на блока на еврото. Представителят на Франция - Одил Рено-Басо, е смятана от колегите си за най-силната кандидатура за наследник на сегашния лидер - австриеца Томас Вийзер, чийто мандат начело на групата изтича през януари.

Загадката Пиер Грамена

За бившия дипломат от Люксембург, потвърдил пръв амбициите си да смени Дейселблум, се знаят малко неща. Представител на малка държава, но с дълги традиции в управлението на Европейския съюз, Грамена притежава институционално и мениджърско ноу-хау, както и дипломатически потенциал за длъжността. Допълнителен плюс е участието му в коалиционно правителство - доказателство, че има опит в постигането на сделки и в балансирането на противоположни интереси.

Политическото предимство на Грамена е, че е член на воден от либерали кабинет, което го поставя в по-добра позиция от Льо Мер, но не и от кандидат-социалист. Основният му проблем обаче е, че от Люксембург е и председателят на Еврокомисията. А втора ключова роля за миниатюрната държава, в която живее едва 0.1% от населението на еврозоната, със сигурност ще породи недоволство.

Южнякът Марио Сентено

- финансов министър на Португалия, е единият от социалистите, оглеждащи стола на Дейселблум. Сентено упражняваше надзора върху португалското стопанство в годините след кризисната спасителна акция за страната и успя да сведе бюджетния й дефицит в определените от ЕС граници. Освен това той бе финансов министър в коалиционен кабинет - добра атестация за уменията му да балансира разнопосочните приоритети при съставянето на държавните бюджети. Но въпреки политическите плюсове Сентено няма необходимия опит и респект сред колегите си.

Словакът Петер Казимир

е другият потенциален претендент от социалистическото семейство за кормилото на Еврогрупата. Той потвърди в началото на седмицата "интерес" към поста, но посочи, че "все още не е кандидат". Макар и социалист, Казимир бе застъпник за по-строга финансова дисциплина и в много случаи подкрепяше колегата си от Германия - Волфганг Шойбле. Представител е на малка държава и е един от най-дълго задържалите се членове на Еврогрупата (оглавява финансовото министерство на Словакия от 4 април 2012-а). А по време на шестмесечното ротационно европредседателство на Словакия доби и известен опит в посредничеството и в постигането на консенсус.

При все че Казимир е единственият представител на левоцентристите, приемлив и за десните политици, някои официални фигури в еврозоната се съмняват, че той има достатъчен авторитет и дипломатически умения за длъжността.

Третият социалист, изявил през миналата седмица интерес към креслото на Дейселблум, е

Едуард Сциклуна от Малта

В коментар за местния всекидневник "Малта тъдей"  той  посочва, че изборът до голяма степен зависи от политическите групи в Европейския парламент и по-специално от желанието им да запазят политическия баланс в различните институции. В момента те се оглавяват от членове на ЕНП и единствено Еврогрупата е оставила социалист на кормилото си. Ако статуквото се запази, Сциклуна ще се състезава с претендентите от Португалия и Словакия. 

Аутсайдерът Пиер Карло Падоан

Финансовият министър на Италия е уважаван и влиятелен член на Еврогрупата с необходимия икономически опит и политическа подкрепа. Той често се противопоставяше на Германия за стриктната й интерпретация на фискалните правила и се бореше за по-голямо участие на общността в споделянето на рискове. Плюс е и принадлежността му към социалистическия лагер. Пред Падоан обаче стоят две почти непреодолими пречки за овладяването на кормилото на Еврогрупата. Първата е, че Италия вече държи един от ключовите финансови постове в еврозоната - председател на ЕЦБ. Италианец е и един от висшите чиновници в икономическия комитет на Европейската комисия. Да не пропуснем, че друг негов съгражданин оглавява Европейския банков орган в Лондон.

Другото голямо препятствие са парламентарните избори в Италия през пролетта на 2018-а, което означава, че Падоан може да загуби поста си на финансов министър след няколко месеца. И да се наложи повтаряне на цялата процедура по избор на наследник на Дейселблум и обезглавяване на Евгрупата точно по време на дискусиите за бъдещето на еврозоната.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във