Банкеръ Weekly

Съдби

РАЗДАДОХА ПЪРВИТЕ ДВА МИЛИОНА ЗА КИНОТО

Националният филмов център едва дочака влизането в сила на Закона за киноиндустрията (8 декември 2003 г.), за да разпредели първите суми от държавната субсидия. Те са в непознат досега обем от по 400-450 хил. лв. и се дават на пет проекта. Първият от тях е на режисьора Иван Павлов и създаде интрига - сценарият му е реплика на Чеховата пиеса Вуйчо Ваньо, която е в основата и на шумно рекламирания театрален спектакъл на Николай Волев Жега. Слава Богу, интригата се оказа само медийна и не повлия върху решението за отпускането на парите.Радостно е, че Мариана Евстатиева, създател на редица детски филми и носител на много международни награди, достигна до етапа на реализацията на своя проект Принцът и просякът. Заглавието, макар и извлечено от литературната класика, подвежда - разказът е съвременен, български и отново е посветен на детската тематика. Сред дамите режисьорки се забелязва името и на Милена Андонова, която е дъщеря на незабравимия Методи Андонов. Нейният проект Маймуни през зимата е изграден върху по-интимен сценарий, макар в него да бушуват извечните страсти на любовта, омразата и смъртта. Очакванията на резултата се пришпорват и от неизбежните аналогии с творчеството на баща й, оставил в историята на нашето кино един безспорен шедьовър - Козият рог.Другите двама режисьори, които започват снимки, също са добре известни - Киран Коларов извежда на преден план емблематичните фигури на всекидневието ни, преплитайки съдбите им в мелодрама; Станимир Трифонов пък залага в киноразказа си Пътуването на събития от периода на 40-60-те години на ХХ век, в които има всичко: обвинение в шпионаж, изнасилвания, лагера в Белене и т.н.Жестът на правителството, в който се откроява фигурата на Милен Велчев пред тази на титулярния министър на културата Божидар Абрашев, подслади зимните празници на киногилдията и създаде илюзията за постигнат успех. Но се чуха и гласовете на радикално настроени режисьори и продуценти, които намират закона за половинчат и несъобразен с европейските реалности и конюнктурата. Както е известно, досега държавата отпускаше по около 1.5 млн. лв. от бюджета за филмопроизводство, които със закона се фиксират на котата от 6 млн. лева. Първото опасение на режисьора Светослав Овчаров, продуцента Росица Вълканова и др. е, че няма никакви гаранции за пълното усвояване (отпускане) на тази сума. Но основният проблем на закона се корени, според тях, в отсъствието на възможности и регламенти за ползване на други финансови механизми. По този начин нашето филмопроизводство се превръща в заложник на бюджета, което автоматично препраща мисленето към категории от тоталитарната епоха.Солиден е и упрекът, че предложението за създаване на фонд Българско кино, който чрез закона да определи начина и инструментите за управлението му, е напълно подминато. В преследване на по-близката цел - гарантиране на по-висок годишен бюджет за българското филмопроизводство, договорен на четири очи още с Муравей Радев! - гилдията съвсем изпуска от вниманието си променящата се ситуация в Европа, задължението за синхронизиране на законодателството ни с европейското, особеностите на филмовия пазар. В разговорите с много кинодейци, в това число и с хора от ръководството на Съюза на филмовите дейци, се забелязват рецидиви на сиромахомилско мислене - нека сега приемем този несъвършен закон, нека си гарантираме годишната субсидия, пък след някоя и друга година ще настояваме за поправки и допълнения към нормативните документи. Това означава непознаване и несъобразяване с реалностите. Народното събрание, притиснато от дефицит на време, едва ли скоро ще получи комфорта за прецизиране на съществуващите закони в сферата на културата. Пък и едва ли в следващата си конфигурация ще получи толкова мощно актьорско лоби като сегашното. Все теми, които подхранват умерен песимизъм.Но има и друга гледна точка. Мястото й ще се определи от художествените резултати на първите, финансирани по новия закон, произведения и приема им на пазара. Или по-точно от обективната и безпристрастна оценка. Кой да я даде? Та нали и филмовата, наред с другата художествена критика бе гилотинирана през 1990 г. и няма никакви сигнали, че е на път да възкръсне!

Facebook logo
Бъдете с нас и във