Банкеръ Weekly

Съдби

РАШКО МЛАДЕНОВ СЕ МАЙТАПИ С МИНИСТЪР В САТИРАТА

Актьорът Рашко Младенов стана от директорския стол на Сатиричния театър Алеко Константинов, за да направи великолепно уан мен шоу, наречено Контра-азът. Новият спектакъл ще събира зрители в камерната зала Методи Андонов. На премиерата публиката реагира бурно на оригиналните хрумвания и задявки и на чудесното изпълнение на пиано.Проектът е провокиран от поредната сесия за субсидии на Центъра за театър към Министерството на културата, която дава предимство на българските текстове. Тъй като не разполага с подходящо заглавие, с което да кандидатства, Рашко Младенов решава сам да напише пиеса. Към това го тласка и отколешното му желание да направи представление, в което да разкрие музикалните си умения, така дълго разпилявани в театъра.Директорът наистина доказа, че не си е губил времето в музикалното училище. В пиесата Младенов изпълнява популярни моменти от творби на Чайковски, Шуберт, Моцарт, Римски-Корсаков и джазвариации, обработени от Ангел Заберски-син.Идеята за представлението се оформя окончателно, когато гледа моноспектакъла Контрабасът на последния етаж на Народния театър Иван Вазов. Не можах да понеса мисълта, че един толкова скромен инструмент е възпят от автора Патрик Зюскинд и чудесния актьор Валентин Ганев, а пианото остава в сянка, признава Младенов. Така се заплита шегата с контрабаса, но пиесата има далеч по-дълбоки внушения - човекът и изкуството, правата, задълженията на твореца, неговото място в обществото, доказателствата за таланта... Рашко припомня, че пианото е създадено през 1709 г. и в същото време чете дефиницията от учебника на културния министър професор Божидар Абрашев за великия инструмент. Ето това е мястото, където публиката се залива от смях. Героят на Контра-азът не остава безнаказано твърдението на Зюскинд, че Моцарт е недодялан или пък че Бетовен не е свирил на цигулка, защото е имал за учител не друг, а известния Франц Ровантини, който е братовчед на майка му. Младенов обръща внимание и на акомпаниращия, който трябва да си знае мястото и да не се тика между солиращите - контрабасът има едва четири струни, а пианото 220. Спорът пък дали Седма симфония на Шуберт е в ла минор, при условие че е загубена и никой не я виждал, е безсмислен, се оказва в текста на Рашко Младенов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във