Банкеръ Weekly

Съдби

РАМБО С РАИРАН КОСТЮМ

Албърт Дж. Дънлоп, известен повече като Ал Верижният трион, беше най-превъзнасяният и същевременно всяващият най-голям страх мениджър в САЩ. Самочувствието му граничеше с мегаломания. Но сега му забраниха да упражнява професията си... докато е жив.Дънлоп схващаше прякорите си Ал Верижният трион, Рамбо с раиран костюм или Машина за унищожение като проява на уважение. Ти не правиш сделки, за да те обичат, гласеше неговото кредо. На него принадлежи и фразата: Ако искаш приятел, купи си куче. Аз например си имам две.Най-безмилостният навремето мениджър в Щатите, заради когото хиляди американци станаха безработни, никога вече няма да ръководи предприятие, чиито акции се търгуват на борсата.В бъдеще Дънлоп ще има много време да се занимава с кучетата си. Защото бившият шеф на банкрутиралия междувременно производител на електрически уреди Сънбийм (Sunbeam) обяви пред американската Комисия по ценните книжа (SEC), че приема забраната да работи като мениджър, докато е жив. Освен това той трябва да плати глоба от 500 000 долара. Ал Верижният трион обаче отхвърли упреците на Комисията по ценните книжа, че е раздувал оборота на Сънбийм, за да вдигне цената на акциите му. Всъщност това вече няма никакво значение. Дънлоп няма да вреди никому. Споразумението със SEC слага края на една блестяща кариера, започнала в началото на 90-те години. Дънлоп пое управлението на Сънбийм през 1996 г. в момент, когато фирмата изживяваше тежка криза. Самата новина, че Ал ще оглави Сънбийм, вдигна цената на акциите й с 60% за един ден, а съобщението за предстоящи уволнения повиши курса им още повече. Никой не се сети да попита кой ще направи обещаваните нововъведения и кой ще извърши революция в производството. За известно време оценяваха компанията за електроуреди като едно от най-добрите предприятия в страната.Концепцията на Дънлоп за оздравяване на фирмата беше колкото проста, толкова и брутална. Напористият мениджър, усвоил маниерите си в елитната военна академия Уест пойнт, просто закри няколко офиса, покоси редиците на средните и дребни шефове и изхвърли 6000 души - половината от персонала. Няколко месеца по-късно Дънлоп, чиято максима гласи: По-добре честен и арогантен, отколкото притворен и скромен, заяви, че е постигнал победа. В книгата си Този подъл бизнес той описва своя път към успеха в характерния си грандомански стил: Получихме една фирма, която ставаше единствено за кофата с боклук. За седем месеца я вдигнахме на крака. Може би някой трябва да закупи куп екземпляри от тази книга и да ги раздаде на всички онези мениджъри, които умуват над тригодишни оздравителни планове.Истината обаче е, че и след намесата на Дънлоп Сънбийм беше доста далеч от оздравяването. Новият шеф просто беше приложил многобройни трикове, за да фризира цифрите. През първото тримесечие на 1998 г. фирмата отчита 45 млн. щ. долара загуби. В складовете й например залежават грилове - ураганът Ел Ниньо бил убил желанието на хората да се събират на барбекю, защитава се по този повод босът (който в книгата си дебело подчертава: Мразя оправданията!).Вместо да умножава печалбите на Сънбийм, дръпнатият мениджър прибягва до методи, с които увеличава дълговете на фирмата на близо 2.5 млрд. щ. долара. Когато този факт вече не може да се скрие, котировките на акциите й падат до нивото преди идването на Дънлоп в нея през 1996 година.Междувременно акционерите научават, че Дънлоп не само няма да постигне обещаното по отношение на оборота, но отгоре на това възнамерява да лети за Европа, където да представи новата си книга. Тогава те дърпат аварийната спирачка и го изпъждат. Бивши служители, мениджъри, профсъюзни дейци и други жертви на Дънлоп организират спонтанни купони, за да честват изхвърлянето на деспота.

Facebook logo
Бъдете с нас и във