Банкеръ Weekly

Съдби

Радослав Спасов: ИСКАМ НАЙ-ПОСЛЕ ДА МИНЕМ ДРАГОМАН

Известният кинооператор Радослав Спасов е роден през 1943 г. в село Остров (до Оряхово). Завършил е кинооператорско майсторство в Москва. Участвал е в създаването на над 30 филма. Работил е с едни от най-изявените наши режисьори - с Георги Дюлгеров в Авантаж, Мера според мера, Трампа, с Рангел Вълчанов в Лачените обувки на незнайния войн, За къде пътувате, А сега накъде с Едуард Захариев във Вилна зона, Мъжки времена, с Людмил Стайков във Време разделно и др. Пише и сценарии.
Радослав Спасов е женен, има дъщеря и син, които са студенти.

Г-н Спасов, разбунихте духовете с вашия сценарий Откраднати очи, не получихте и обещаната субсидия. Върху какво работите сега?
- Цялата ми енергия е съсредоточена върху този сценарий, със заглавие Откраднати очи, по който работим заедно с Нери Терзиева. Това е любовна история между туркиня и българин по времето на т.нар. възродителен процес. Освен неправителствени организации и представители на Министерството на културата предизвикаха скандал, без изобщо да са чели сценария. Те изпратиха предупреждение до Националния филмов център да не се дава държавна субсидия за този проект. Техният мотив бе, че той можел да навреди на установения модел за етническа толерантност у нас. Разочарованието ми е огромно, не толкова заради отказаните пари, а че подобно нещо можеше да се случи само в тоталитарната държава, само в миналото, когато имаше неприкрита цензура.

Успехите, постигнати през през последните четири-пет години в защита на авторските права на хората от вашата гилдия се свързват и с вашето име...
- Мисля, че вече имаме съвършен закон в това отношение. Шест години бях председател на дружеството за защита на авторските права и по неволя придобих сериозни познания в правната област. Много наши идеи бяха приети. Едно от най-сериозните ни постижения бе, че извоювахме правата на физическите лица върху филмите, създадени с държавни средства до 1993 г., които до 28 декември 2000 г. принадлежаха на студиите производителки. Преди година и половина пък създадохме инициативен комитет за реформа на филмовата индустрия с финансираща система по европейски модел. Тръгна като проектозакон, но философията му бе подменена от тези, които се нагласиха към вижданията на управляващите и се отнесоха безотговорно към интересите на българското кино и култура. Ако се направи анализ, ще се види, че законите за културата и по-специално проектозаконът за киното не обслужва обществото, а само група хора. Надявам се новото управление да стимулира киното. Поне неговата програма ми дава основание да бъда оптимист.

Привърженик ли сте на Националното движение Симеон Втори?
- Аз съм човек, който освен думите, гледа и делата. По принцип винаги съм гласувал за положителните неща. Симпатизирам на тези, които вършат добрини. Наистина много ми се иска най-после у нас да се наложи добрият тон, да мислим и действаме градивно. Инак, както казваше Станислав Стратиев, все ще вървим към Европа и няма да минем Драгоман...

Казват, че сте много независим човек.
- Независим? Само се опитвам. Няма да скрия, че съм в борда на директорите на Бояна филм, чийто принципал е Министерството на културата. Това, разбира се, не ми попречи да реагирам срещу слабостите на законите за киното, радиото и телевизията. Излиза, че съм активист по природа. Не мога да си затварям очите. Нашите политици досега се отнасяха към културата, както авторитарната държава към религията в близкото минало. Затова и създадоха имитация на закони за културата и медиите.

Кинаджиите как се чувстват сега?
- Като общност ние сме разбити напълно. Личностите, които някога водеха киното, се оттеглиха, други просто не издържаха на унижението да няма кино. Преди реформата, която започна през 1990 г., снимахме по 25-27 филма на година. Сега, ако на пет-шест години режисьор направи филм, трябва да се чувства щастлив. Нашият съюз на филмовите дейци напоследък попадна в ръцете на хора, които не бяха известни с творчеството си, а с амбициите си за административни постове и с флиртовете с управляващите.

Вас никога ли не са ви изкушавали подобни неща?
- Когато е в интерес на гилдията, мога да работя с всякакви хора, макар че съм индивидуалист. Винаги съм бил готов да помогна, предлагал съм знанията и идеите си съвсем безкористно - като експерт. Ако това е флирт... Сега обаче смятам, че от НДСВ трябва да направят едва ли не революция в културата, защото ние сме обсебени от американските продукции, от евтина стока и конфекция, а националната продукция никаква я няма.

Отминаха ли безвъзвратно златните години в нашето кино?
- Можем пак да имаме кино, но първо е необходимо да се създадат условията за по-голямо производство, нормалната атмосфера, силните екипи. Преди много си помагахме, а сега всеки действа самостоятелно и в много случаи нечистоплътно. И днес има автори, които толерантно осъществяват връзката между поколенията - режисьорите Георги Дюлгеров и Светльо Овчаров се движат неотлъчно със своите студенти. Това ще даде плод. Вярвам в тази категория творци.

Парите от чужбина не помагат ли?
- Макар с известни резерви, приемам, че парите за развитие на регионалната културата, които идват у нас като част от политиката на ЕС за запазване на културното разнообразие, биха помогнали да се създадат и добри филми. Такъв пример е Писмо до Америка на Аглика Трифонова. Ползвани са и пари отвън, но филмът си е много български и ни представя добре в чужбина.

Виждате ли изход от сегашната ситуация?
- Ако се създадат преференции, могат да бъдат влагани средства за изкуството, но затова трябва да има стимули. В много европейски страни са създадени фондове за подпомагане на културните институции, които се освобождават от данъци или ползват облекчения. За съжаление предишното правителство не направи нищо в тази насока. През последните десет години нашето кино и култура дори бяха подложени на геноцид. През 2000 г. унгарците са направили 22 филма, а ние два. Във всички европейски страни киното, като много скъпо изкуство, е субсидирано. Нашите управници мислеха, че могат да минат само с отпускането на минимални държавни помощи. Държавната субсидия във френския закон за киното също не е голяма - 1.2%, но всички други средства идват от тв канали, от киномрежата, от данъчни преференции. У нас изобщо няма такава практика.

Вие самият имахте ли достатъчно работа през тези преходни години?
- Можех да работя много повече, но освен всичко друго в българското кино имаше и две нулеви години. Нищо не се произведе. А и аз имам много сериозен проблем, моята драма е в това, че прекалено обичам професията си, че правя всяко нещо сякаш ми е последно. Не можех да използвам професията си просто за да се храня, не можех да направя филми, които щяха да са компромис.
През 1993 г. заснех изцяло самостоятелния си филм Сирна неделя, който бе представен на фестивала в Гьотеборг и там се случи нещо, което не мога да забравя - вместо снимка от филма показаха картата на Балканите и с кръгче очертаха къде точно се намира България... През 1995 г. направихме с Дюлгеров Черната лястовица, а след това с голямо удоволствие работих над филма Красотите на България. Много е важно за мен да мога да избирам.

Според Радой Ралин свободата напоследък ни е станала досадна.
- Да не забравяме, че това е въпрос преди всичко на лична нагласа. В Мера според мера имаше един израз: Свободата не се дава, а се взима. Приемам свободата като нещо изключително необходимо, към което всеки трябва да се стреми. Но, за да си свободен, трябва непрекъснато да воюваш. Досадна ми е само слободията.

Чуждият успех може ли да ви зарадва?
- Когато Николай Волев показа филма си Маргарит и Маргарита в Кан, публиката, която излизаше от залата, направи шпалир - 40-50-метров и бурно го аплодираше. Аз, единственият българин там, се разплаках от радост.

Преди няколко години подхванахте и семеен бизнес, как върви?
- Благодарение на наша позната започнахме да организираме културен туризъм за швейцарски групи. Водехме ги по музеите в Гоце Делчев и Банско, Рилския и Роженския манастир, в Мелник. Срещахме ги с художници. Поетът Борис Христов пък им демонстрираше невероятните си умения да свири с различни инструменти... Беше прекрасно, но малко поутихна. Ще го възкресим отново.

Известен сте и като майстор кулинар. С какво черпите гостите си, които идват в стогодишната ви родопска къща в село Ковачевица?
- Със Спасовите специалитети - боб в гърне, чорба от охлюви с черупките, месо, което се пече на каменна плоча. Гарнира се с гъби, събрани лично от мен. Не липсват и раци от реката...

Утихна ли страстта ви към старинните вещи?
- Горе-долу. Бях стигнал до пълна маниакалност, когато реставрирах родопското си убежище. Исках на всяка цена да запазя духа на старите майстори. И постепенно някак започнах да гледам на всеки старинен предмет като на вещ с душа. Сега като намеря някой глинен съд, бакърено котле, дървена рамка от някогашни портрети, също се радвам. По едно време бях забранил дори да се внасят метални вилици и лъжици, използвахме, пък и сега - само дървени. Заедно с бащата на съпругата ми изработихме долапи, полици, легла, като използвахме стари рендета и дъски. Грижите ми по къщата продължават. Ден-два в Ковачевица и човек забравя всичките си проблеми. А за за мен тя е българският Холивуд. Там са снимани са двадесетина български филма и в момента се правят два гръцки. Дано пак имаме кино.


Разговора води Елена Коцевa

Facebook logo
Бъдете с нас и във