Банкеръ Weekly

Съдби

ПЪТУВАЩИТЕ МОНАСИ - СЕЯЧИ НА КУЛТУРА

Изложбата Таксидиотите и възрожденската култура може да се види в криптата на храм-паметника Св.Александър Невски до 3 януари 2005 година. Тя е представена благодарение на обединените усилия на национални и общински музеи, галерии и библиотеки, както и на частни колекционери. В последните месеци общественото и научното внимание бе отклонено към наистина сензационните археологически находки от културното наследство на някои тракийски племена. Създаде се дори психоза, пикантно доукрасена с водопад от обвинения и контраобвинения, пи-ар манипулации и прозрачни корпоративни ходове. Но културата по българските земи е много по-богата и разнообразна, а познаването й чрез по-близки до днешния ден исторически пластове, произведения и документи е белег на истински интерес, незаслепен от блясъка на златото.Таксидиоти са пътуващите през ХVIII и ХIХ век български монаси, в чиито редици са някои от най-известните имена на Възраждането - Йосиф Брадати, Паисий Хилендарски, Неофит Хилендарски-Бозвели, Неофит Рилски и др. Те обикалят села и паланки, събират помощи за своите манастири и сеят вяра и духовна култура сред миряните. В задълженията и правомощията им са редица църковни треби - водосвет, изповед, причастие, молитва и др., а практиката ги прави и водачи на големи групи поклонници по светите места и обители. Снабдени са със специални препоръчителни писма от своя манастир, носят със себе си икона на манастирския патрон (или икона-реликварий), мощехранителница със свети мощи, чудотворни икони и цял набор църковна утвар. Точно такива образци са наредени в изложбата. Много от тях се показват за първи път пред публика. Част от тях са реплики или копия на прочути чудотворни икони - Св. Богородица Ватопедска от Ватопедския манастир в Атон, Св. Богородица Троеручица от Хилендарския манастир в Света гора и др., но това не ги прави по-малко ценни. Не липсват и произведения на видни майстори иконописци, от Самоковската школаглавно от началото на ХIХ век. Широко представена е колекцията от щампи, които поради своето тиражиране и достъпност са много популярни в християнските къщи от епохата и пренасят не сямо вярата, но и естетиката до обикновения българин.По-специален интерес представляват документите, които показват равнището на взаимоотношенията между отделните духовни огнища - манастири, църкви, метоси, общини. Особено се откроява книжицата Духовен знак, преведена от таксидиота Онуфрий Хилендарски и отпечатана с негови лични средства. Обръщаме й внимание заради голямата й популярност, за което свидетелства списъкът на спомоществователите на няколкото следващи нейни преиздания. Не липсват и знаците на най-популярното поклонничество по онова време - Божигробския хаджилък и традиционните седефени икони и кръстове, донасяни у дома от Йерусалим. Така се оформят съставките на една богата, широко разгъната експозиция, която обхваща твърде важен период от нашата по-нова история - периода на пробуждане на народностното съзнание - твърде актуален към днешния (и утрешния) ден проблем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във