Банкеръ Weekly

Съдби

ПЪТИЩА НА ПАРИТЕ В ДЖАЗА

У нас джазът не е официално изкуство! Нещо повече - той не е припознат като изкуство и от обществената представа. Той няма своите институции, няма своите ритуални места, няма дори ниския общински статус (да припомним, че и софийското, и пловдивското кметства съкратиха джазовите си състави). Той е доведеното дете в голямото семейство на българската култура - съмнително някога, търговски изкушено днес.От няколкото прости, сложили се по най-естествен път, форми за съществуване, джазът ни сега почти не ползва клубния подиум като място за музициране, напълно е забравил концертите и турнетата. Мъждука само фестивалната форма и някой случаен жест на звукозаписните фирми. А джазът, както е известно, е жива, дори най-живата музика, която без дъха на публиката и непосредствения контакт с нея е само сянка на себе си.В такава неблагоприятна среда приключиха и петте фестивала за годината: два в София, един в Габрово, един в Банско и един в рамките на Варненско лято. Пътят на парите, необходими за организирането и провеждането на тези форуми, е различен, защото са различни инициаторите, поддръжниците, артистите, а и мотивациите.Най-активни донори засега са чуждестранните културни центрове и ведомства: Британският съвет, Гьоте институт, австрийското външно министерство, Полският културен център, Чешкият културен център, Унгарският културен център и др. Те поемат разноските по пътуването и хонорарите на музикантите, които са и най-големият разход на всеки фестивал по света. Което означава, че артистите с по-висок авторитет (и по-високи хонорари) все по-трудно ще идват у нас, особено с титулярните си формации. От този извор черпят в София, Варна и Банско. Другият извор е с местен произход и зависи главно от личните контакти и отзивчивостта на различните фирми. Частните фестивали в София и Банско (тук известно участие има и общината) намират генерални спонсори сред стъпилите в България западни компании, но и те стават все по-неотзивчиви. По-тежък е проблемът във Варна и Габрово - с активно, но според възможностите на бюджета общинско присъствие и ограничено спонсорско участие на местни фирми. Така се оформя изводът, че джазовите фестивали се финансират основно от София под различни форми. Извънстоличният капитал е неравностоен, макар и ефективен с оглед на конкретните дадености и фестивалните амбиции: незаслужено ниски в Габрово, основателно високи и редовно поддържани във Варна. Само че точно тази централизация на донорството е източник на опасна художествена тенденция. Иде реч за това, че навсякъде по света в момента големите градове предлагат комерсиален фестивален профил, докато творческата активност и търсения са разположени в по-малките, отдалечени от центровете фестивали. Опасността вече се е проектирала в Банско - малък и колоритен град с турически потенциал, който копира несвойствените нему форми на мегаполисите и техните фестивали. Единствено Варна поддържа твърдо установената художественотворческа линия, макар и с цената на големи усилия и непредвидени изненади. Габрово пък е приел изчаквателна позиция, в която оцеляването на най-стария вече фестивал, 22-ри по ред, е по-важно от достигането и надминаването на най-силните му години от втората половина на осмото десетилетие.Нарасналата реална цена на големите европейски и американски артисти се отрази на проявите в България и като цяло. Преобладават камерните формации - соло, дуо или трио, а това силно ограничава представата за съвременния джаз в Европа, който се развива много интензивно и по други пътища. За най-голямо съжаление частните фестивали в София са напълно чужди на българската сцена и артистичния й потенциал. Точно обратно на цялата световна практика! А когато все пак някой български музикант или състав бъдат удостоени с благоволение, то нему се заплаща по най-ниска кръчмарска тарифа, независимо от качеството на присъствието му. В тази област повикът Изберете българското все още е непознат!

Facebook logo
Бъдете с нас и във