Банкеръ Weekly

Съдби

ПЪТЕШЕСТВЕНИКЪТ, КОЙТО ЗНАЕ ДА ПАЗИ ГЪРБА СИ

Предаването за пътешествия на Българската национална телевизия Атлас отпразнува неотдавна 35-тия си рожден ден. Дебютният брой на географския магазин е бил в далечната 1968 година. Доайен и пръв гид на зрителите в пътуванията им по пантофи е сладкодумният професор Тянко Йорданов, който се прочу и с екстравагантното си твърдение, че дясна ръка на великия откривател Христофор Колумб е бил българинът Драган Охридски (Алонсо де Охеда). За 35-те години в ефир Атлас излъчи над 1700 предавания с повече от 200 авторски филма в тях. В студиото му са влизали учени и пътешественици като Тур Хейердал, Ален Бомбар, Жак-Ив Кусто, Юрий Сенкевич и др.От 1985 г. досега водещ и продуцент на предаването е Симеон Идакиев. Симеон Идакиев не знае колко километра е изминал в почти двадесетте години, през които работи в Атлас. Никога не ги е пресмятал, а и мисли, че вече ще е невъзможно. И да ме убиеш, не мога да си спомня през коя година бях във Венецуела - през 1983-а или през 1984-а- признава той. - По-лесно ще ми е да сметна колко километра съм изминал с джип, докато правех рубриката Един човек, един автомобил, една камера. Трябва да са около 80 000 - едно прекосяване на Южна Америка и друго на Индия и Пакистан. Със самолет съм прелетял доста по-големи разстояния - до Куба съм летял пет пъти, веднъж до Антарктида със Соломон Паси, до Австралия, Нова Зеландия. Имам и 5 200 морски мили из Европа с яхтата Тивия. В държавната телевизия Идакиев попада, защото е... професионален водолаз. През 1973 г. при подводни снимки в Черно море той работи в екип с хора от телевизията. Малко преди началото титулярният оператор катастрофира и не е в състояние да продължи работата си. Идакиев е единственият, който има умения да го замести, но му липсва опит зад обектива. Другите ме окуражиха - спомня си той. - В крайна сметка снимах и снимките станаха добри. След неочаквания дебют младият водолаз получава покана да работи за програма Съвременник, чийто главен редактор тогава е известният телевизионен журналист Димитър Езекиев. В Атлас се премества десетина години по-късно. Случвало се е непознати хора да ме спират на улицата и да ми казват: Приятно ни е да се запознаем с толкова известен колега, ние също сме географи - разказва водещият. - А всъщност истината е, че аз съм филолог.Любопитното е, че за пръв път той вижда не Черно, а Средиземно море. Като волейболист на столичния Локомотив роденият в Радомир пътешественик отива на състезания в Италия, където за пръв път вижда морската шир. За да е по-близо до нея, връщайки се в България, записва курс за водолази.Мечтае да посети Полинезия. Два пъти през живота си бил близо до архипелага, но шансът все му обръща гръб. Най-близо бях до острови Галапагос - спомня си Идакиев. - Бях стигнал Еквадор, в чиито предели са те. Просто трябваше да се кача на един самолет и да летя няколко часа, за да стигна. Спря ме най-прозаичната причина на света - нямах пари за билет.Готов е да се върне във всяко едно кътче на света, където вече е бил, макар да се съмнява, че тялото му пак ще се чувства добре в базовия лагер под връх Еверест. Странстванията го научили да се пази от опасностите и да разпознава агресивните от добронамерените хора. Дългите самотни километри го възпитали да не допуска човек зад гърба си по време на път. С течение на времето пътешественикът си изработва най-различни имунитети, в това число и как да се пази от агресията - разказва Идакиев. - Все пак се случвало и да ме нападнат, или по-скоро да се опитат - в Панама, в Колумбия.В чужбина е ограбван само веднъж. Станало на плажа в Рио де Жанейро. Момиче на около 14 години му поискало цигара, а после, прилепило плътно тялото си в неговото, започнало да го кани вкъщи. Всичко свърши за 10-15 секунди, явно е била факир - усмихва се пътешественикът. - Малко по-късно ми просветна защо е била цялата работа, но тя вече бе изчезнала. Идакиев разказва историята на българи, живеещи в Рио, и изказва съжаление, че не се усетил по-рано, за да хване невръстната крадла. Приятелите обаче му обяснили, че всъщност е извадил късмет. В момента, в който я беше хванал, отнякъде щеше да се появи майка й с куп ругатни как може да правиш неприлични предложения на невръстното й дете - разказали продължението на историята те. - След това вероятно щяха да пристигнат и двамата й братя и да те пратят в болница със счупени ребра.В България също са го обирали. Усетили честите му отсъствия, крадци претарашили дома му на покрива на кооперация в близост до бул. Витоша и отнесли много от екзотичните експонати - спомени от близки и далечни страни. Пътешественикът твърди, че не съжалява за нито една от откраднатите вещи, тъй като вярва, че човек не бива да се привързва към предмети. Според Идакиев хората навсякъде по света си приличат, защото имат един и същи стремеж - по-добър живот за себе си и децата си. През годините съм виждал голямо приятелство от хора от най-различни нации и вероизповедания - споделя той. - Тенсинг Норгей, шерпът, пръв изкачил Еверест, ми е казвал, че хората се променят тогава, когато до тях стигне политиката. За себе си ми е казвал, че в планината, докато изкачвал покрива, никой не се интересувал какъв е по народност - индиец или непалец. След като слязъл в града и бил обявен за първия покорител на богинята Чомолунгма, друг въпрос почти не му задавали. Политиците измислили всевъзможни хватки, за да го убедят да каже това, което им е изгодно. Отделно се опитали да вкарат в устата му думите, че той първи, а Едмън Хилари втори стъпил на върха (29 май 1953 година-б.а.).Водещият на Атлас признава невероятния професионализъм на хората от телевизии като Дискавъри, Анимал планет, на журналистите от медийната империя Нешънъл Джиографик. Припомня обаче, че техните филми и издания стават с много пари и с голямо търпение. Разговарял съм с хора от списание Нешънъл Джиографик и съм ги питал как правят репортаж от едно място - разказва Идакиев.- Знаете ли какво ми отговориха? Списанието праща журналист и фотограф да живеят известно време на мястото, което трябва да се представи. Звучи лесно, но това известно време е между три и шест месеца. През които фотографът прави хиляди снимки, от които се избират десетина. А преди да излезе материалът, ако се наложи, на същото място се праща и втори екип. Самият аз никога не съм имал повече от десет дни за работа. Според Идакиев професионалната деформация на пътешественика е да спре да вижда красивото. Това е моята драма в Куба - признава той. - Посещавал съм я пет пъти. Първият бе наистина незабравим. Бях чел много за страната и исках да видя всичко- стара Хавана, заведенията на Хемингуей. Бях решен напълно да се потопя в атмосферата, да опитам легендарните мохито и дайкири. Слизайки от самолета, ме лъхна горещата влага и гнилата, сладникава тропическа миризма. Бях омагьосан от красотата на града, от енергията на хората, от неспирната музика, от непрекъснатото плющене на палмовите листа. Всичко беше толкова нереално, че дори се влюбих. След няколко години отидох пак. Надеждите и очакванията бяха същите, но в крайна сметка останах разочарован - магията беше изчезнала.От световните кухни отдава предпочитания на китайската, но никога не отказва и вкусните български гозби. Обича да си е вкъщи с приятели, да разглеждат снимки от близо осемдесетте страни, които е посетил, и да разказва безкрайните си истории. Което умее да прави добре, наистина много добре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във