Банкеръ Weekly

Съдби

ПЪРВАТА ДАМА НА НЮЙОРКСКАТА БОРСА

Мюриъл Зиберт е родена през 1932 г. в Кливланд, щата Охайо, в еврейско семейство. Майка й била домакиня, а бащата преуспяващ зъболекар. След училище Мюриъл постъпила в колеж, но така и не успяла да го завърши. Вестта, че баща й е починал от рак, я принудила да изостави учението, за да помага на майка си. Нещастието накарало двете жени да преразгледат житейските си възгледи. Майката трябвало да започне работа, а 20-годишната Мюриъл взела 500 долара от семейните спестявания, за да покори... Нюйоркската фондова борса. Тя й се струвала единственото подходящо място за реализиране на нейните планове. Трудно е да се каже какво точно породило тези амбиции. Вероятно това са били вестникарските съобщения за бурния ръст на фондовия пазар. В началото на 50-те години икономиката на САЩ е в подем, от 1950-а до 1953 г. индексът Дау Джонс нараснал един и половина пъти. Проблем за Мюриъл се оказали възрастта, полът и националността й. Тя не можела да започне работа дори като момче за всичко. След дълги търсения едва успяла да си намери място в малката брокерска кантора Беч енд Со (Bache Co), като при постъпването й се наложило да излъже, че има диплома за висше образование. Мюриъл знаела, че иначе просто не биха разговаряли с нея. Както би следвало да се очаква, никой не искал да й повери сериозна работа. Тя била просто една жена и професионалните качества оставали на втори план. Често шефовете на брокерските компании молели Мюриъл да се облича като секретарка, за да не се плашат клиентите. Независимо от всичко кариерата на Зиберт се развивала отлично. Тя станала един от най-добрите анализатори в областта на авиацията и пазара на развлеченията. А когато започнала да получава поръчки от големи институционални инвеститори, разбрала, че е дошло време да получи собствен брокерски лиценз и да не дели печалбите си с неблагодарни работодатели. През 1967 г. Мюриъл изоставила анализаторската професия. Мястото на женатаЗа да осъществи идеите си, Мюриъл имала нужда от място на фондовата борса. При това не на коя да е, а именно на Нюйоркската. Малцина обаче споделяли нейния ентусиазъм - в онези времена сред членовете на борсата нямало нито една жена. Пък и цената, която предложили на Мюриъл да плати за такова място, била твърде висока - 450 хиляди долара. Разбира се, Зиберт не разполагала с такива пари. Един от добрите й познати се съгласил да й даде назаем 150 хил. долара, но останалите отказали. После намерила банка, готова да й помогне, при условие че ще получи парите едва след като стане член на борсата. На борсата също проявили разбиране и й обещали да получи мястото, само че преди това трябвало да плати. От този омагьосан кръг Зиберт се измъкнала, убеждавайки още няколко свои познати да вземат кредит, и на 28 декември 1967 г. най-после постигнала целта си. През следващите десет години тя била единствената жена сред 1300 членове на Нюйорската фондова борса. През 1970-а основала и собствена брокерска фирма под името Мюриъл Зиберт енд Ко (Muriel Siebert Co.). Бизнесът потръгнал вяло, тъй като новоизпечената компания не можела да се похвали нито с дълга история, нито с голям капитал. Всичко се променило на 1 май 1975 година. На този ден правителството отменило със закон фиксираните комисиони за брокерите и мнозина в бранша приели отмяната като сигнал за тяхното повишаване. Очакванията били, че отдавнашните им клиенти нямало да се втурнат да търсят нови партньори, ако всички едновременно вдигна малко таксата. Мюриъл Зиберт реагирала по съвсем друг начин. Тя решила, че намаляването на комисионите е единственият път за просперирането на малки фирми като нейната. Още на следващия ден много нюйоркски вестници публикували снимка на Мюриъл, която разрязва стодоларова банкнота по средата, илюстрирайки рязкото намаляване на комисионите. Появата на играчи като Зиберт пречела на плановете на големите брокерски компании и ответният удар бил нанесен бързо - клиринговата къща, с която работела, отказала да обслужва операциите й. Веднага Мюриъл получила и предписание от Комисията по ценните книжа и борсите в срок от 60 дни или да си намери нова клирингова къща, или да закрие компанията си. Срокът бил почти нереален за постигането на нов договор и подписването на всички необходими документи. Наложило се Зиберт да си издейства от комисията 30-дневна отсрочка, но накрая новият документ все пак бил налице. Така Мюриъл Зиберт енд Ко. станала една от първите брокерски фирми, осигуряващи минимален брой услуги, но и взимащи минимални комисиони.Укротителката на банкитеИзвоюваните позиции във финансовия свят не задоволили Мюриъл. Стремежът й бил да надскочи съдбата си, а известността и стабилните й доходи играели в нейна полза. Като убедена републиканка тя решила да пробва силите си в тази партия. През 1977 г. я назначили в банковия департамент на Ню Йорк. В преките й задължения влизал контролът върху финансовото състояние на банките, и то във време на очертаваща се за тях тежка ситуация. В края на 70-те години банкрутите били обичайно явление сред кредитните институции и Зиберт трябвало да се бори срещу това от центъра на финансовия свят - Ню Йорк. Мюриъл се захванала за работата с цялата стръв, на която била способна. Под нейния натиск слабите банки се обединявали със силните, правели съкращения и намалявали разходите си. И досега се разказва историята как принудила управителя на една банка да намали заплатата си два пъти - до 100 хил. долара. Точно тази дреболия не достигала за стабилността й. Резултатите от дейността на Зиберт били впечатляващи - до 1982 г. в Ню Йорк не фалирала нито една банка. След като преценила, че мисията й на този пост е изпълнена, тя излязла в оставка. Следващият набелязан връх обаче - Сенатът - си останал непокорен и логичното решение било да се върне във фирмата си. През годините, прекарани в политиката, работите в Мюриъл Зиберт енд Ко тръгнали зле. Зиберт се опитала да направи компанията независима от личното й положение и наела за управлението й хора отвън. Но дошлите, преследвали собствени интереси - за пет години напуснали четирима, като отвели със себе си и повечето от клиентите. Мюриъл била принудена пак да започва почти от нулата. През 1987 г. фирмата й отново се радвала на блестящи резултати и Зиберт била засипана с предложения да продаде бизнеса си. Тя обаче не приела нито едно. Като единствената жена, собственичка на брокерска къща, аз съм длъжна да доведа нещата до край, заявявала Зиберт. През 1996 г. Мюриъл решила да преструктурира компанията си и да я направи публична. За целта Мюриъл Зиберт енд Ко се обединила с Джей Майкълс Инк. (J. Michaels Inc.) - разорена, но публично търгувана мебелна фирма. По този начин възниква Зиберт Файненшъл Корп. (Siebert Financial Corp.), чиито акции започнали да се търгуват в НАСДАК.Шансът на АмерикаЗиберт управлява компанията си и до ден днешен, но това й се вижда малко. През 1990 г. основала фонда Зиберт Ентрепренюръл Филантропик План (Siebert Entrepreneurial Philantropic Plan), който се занимава с благотворителност. През 2000 г. тя купува и двата сайта (wfn.com и herdollar com.) и създава Уименс Файненшъл Нетуърк (Women`s Financial Network). Убеждението й е, че дамите управляват по-добре от мъжете и че тяхното идване на власт е единственият шанс на корпоративна Америка в неравната борба с Европа и Азия.Първенството на жените сред управленците обаче е въпрос на далечното бъдеще, затова сега Зиберт ратува за финансовата им независимост. Според повечето класации нейната компания е лидер сред брокерите, предоставящи услуги чрез ИНТЕРНЕТ. В средата на 1999 г. цената на акциите й нарастват стремително, но кризата сред високотехнологичните фирми не подминава и Зиберт. В началото на 2003 г. котировките на книжата намаляват 40 пъти в сравнение с максималната им стойност. Впрочем напоследък Зиберт Файнейщъл Корп. отново регистрира успехи, макар и все още да е далеч от водещата сред ИНТЕРНЕТ-брокерите - Чарл Шуабс. Това само амбицира Мюриъл Зиберт да върви напред.

Facebook logo
Бъдете с нас и във