Банкеръ Weekly

Съдби

ПЪРВАТА БИЗНЕСДАМА НА ИНДИЯ СПЕЧЕЛИ 480 МЛН. Щ. ДОЛАРА

Когато през 1978 г. Киран Мазумдар-Шоу създава в гаража си в една потънала в зеленина местност на Бангалор (Южна Индия) малка фирма за извличане на ензими от папая, малко хора в страната изобщо са чували изобщо за биотехнология. Но тя искала да вкара в този бизнес потенциала и таланта на индийските учени и да го изведе до световна класа. Днес Киран тя ръководи водещата биотехнологична компания в родината си - Биокон (Biocon), междувременно превърнала се от дребен производител на ензими до огромно фармацевтично предприятие с приходи за 2003 г. от 122 млн. щ. долара и печалба от 30.5 млн. щ. долара. Сега 51-годишната Мазумдар-Шоу е най-богатата жена в Индия - нейният 40-процентен дял в компанията струва 480 млн. долара. Когато акциите на Биокон бяха пуснати за публична продажба през март тази година, търсенето им надвишаваше 33 пъти предлаганото количество, а стойността на дружеството на фондовата борса възлиза на 1.2 млрд. щ. долара. Стремежът на Мазумдар-Шоу е в близко бъдеще Биоком да се нареди сред петте най-големи компании в биотехнологичния бранш в света. В момента тя е номер 1 в Азия и 16-а в световен мащаб по пазарна капитализация.Дъщеря на пивовар и домакиня, Мазумдар-Шоу е израснала в семейство от средната класа, което я насърчило да получи добро образование, вместо да се стреми към традиционния за повечето индийки уговорен брак. След като защитила бакалавърска степен по зоология в Бангалор и магистърска - по пивоварство в колежа Баларт в Австралия, тя се завръща в Индия през 1975 г., очаквайки да завалят предложения за работа. В действителност се оказва, че никой не иска да я наеме. След като две години се препитава като консултант, я забелязва един европеец. Работа й предлага тогавашният собственик на Биокон биокемикълс (Biocon Biochemicals) - ирландска компания, специализирана в производството на химикали. Лесли Аучинклос се опитва да навлезе в Индия и тъй като чуждестранното участие в компании в страната е ограничено до 30%, той търси подходящ съдружник. Мазумдар-Шоу се оказва идеалният партньор. Тя беше толкова целенасочена и толкова енергична личност, че аз знаех със сигурност, че ще може да отстоява позициите си, спомня си Аучинклос. Биокон Индия стартира с 10 000 щ. д. и план за производство на ензими за бира, вино, хартия, храна за животни, перилни и почистващи препарати.Но пред Мазумдар-Шоу се изправят непредвидими трудности. Оказа се, че трябва да преодолея не стъклена, а бетонна стена, спомня си тя. Наемането на помещение й отнема няколко седмици, тъй като хазаите не вярват, че ще може да плаща наема си. Освен това почти никой не иска да работи за нея, затова моли една приятелка да й стане секретарка. Банкерите отказват на молбата й за кредитна линия от 10 000 щ. долара. Тя получава парите чак след като се запознава с един банкер на приятелска сватба. Първият й счетоводител - мъж, напуска веднага, след като му се открива възможност за друга работа. Но най-лошо е отношението на търговците на суровини, които настояват да наеме за управител мъж, ако иска да получава техните стоки.Всеки ден в продължение на три месеца през 1985 г. тя едва си пробива път през тълпата разгневени работници, за да стигне до офиса си. Такава е отплатата за това, че е наела необразовани хора и им е дала хляб сред тягостната индийска безработица???. Когато по-късно повечето от работниците станали членове на комунистически работнически синдикат, тя автоматизирала производството в предприятието... Протестиращата тълпа навън яростно размахвала кукла-чучело с нейния образ. Въпреки всички ядове и пречки към края на 80-те години на миналия век Биокон Индия вече е доходоносен концерн с годишни печалби от 1 млн. щ. долара. Аучинклос продава своя 30-процентен дял на Унилевър (Unilever), а Мазумдар-Шоу запазва своите 70% и продължава да работи, макар от време на време да се дразни от британското (и след това холандското) управление. Ако исках да предприема някаква стъпка, трябваше първо да ги уведомя и след това да се срещна с другите управители, преди да мога да направя какъвто и да е ход, оплаква се тя. Мазумдар-Шоу си възвръща отчасти автономията като създава самостоятелна компания за лекарствени изследвания - Синджийн (Syngene), която се занимава с началните етапи в разработването на медикаменти за фармацевтични фирми.След като Индия облекчи режима, ограничаващ чуждестранното акционерно участие в компании в страната, Унилевър направи безуспешен опит да купи дела на Мазумдар-Шоу. През 1997 г. гигантът на леката промишленост продаде своето поделение за производство на химикали, включващо и Биокон, на Импириъл кемикъл индъстрис (Imperial Chemical Industries). Но тъй като британската корпорация не е заинтересована от фармацевтичните изследвания, година по-късно вече е съгласна да се раздели със своя дял в Биокон срещу 2 млн. щ. долара. При единственото условие, че той ще продължи да я снабдява с ензими през следващите две години. Мазумдар-Шоу осигурява парите, като убеждава съпруга си Джон Шоу - бивш текстилен директор, да продаде къщата си в Лондон и да се присъедини към Биокон. (Сега той отговаря за международното развитие на бизнеса и притежава 25% дял.) А почувствалата си свободна, Мазумдар-Шоу решава да разнообрази бизнеса си и да навлезе в производството на инсулин. При това Биокон променя напълно практиката на датската инсулинопроизвеждаща фирма Ново (Novo) и използва умело познанията, които вече има в областта на ферментацията. В нозете й се разстила един огромен пазар, тъй като 32 милиона индийци са диабетици. От инсулина Мазумдар-Шоу вече може да разшири дейността си в други производства на медикаменти за индийския пазар, а от Индия да навлезе в САЩ.Новата бизнес линия изисква капитали. Но Мазумдар-Шоу вече се е сдобила с достатъчно добра репутация, за да си осигурява необходимите финансови ресурси по-безболезнено: 3 млн. щ. долара за 15% от собствеността са дошли от АйСиАйСи венчърс, 35 млн. щ. долара са отпуснати от банки като заеми при 10 до 12% годишна лихва, а 3 млн. щ. долара са вложените пари от неразпределената печалба.След изтичането на срока на патента за ловастатин (едно от най-ранните генерични лекарства за понижаване на лошия холестерол в кръвта) през 2001 г. Мазумдар-Шоу получава разрешение от регулаторните органи в Индия да продава медикамента в страната. Това е един вид загрявка. През същата година Биокон става първата индийска компания, получила разрешение от Американската администрация по храни и лекарства (която отговаря за безопасността на тези продукти) да продава ловастатин в САЩ. В момента компанията владее 50% от американския пазар на този генеричен медикамент. Тъй като за амбицията на Мазумдар-Шоу не е достатъчно де бъде звезда в областта на генеричните продукти, сега е ангажирала 600 учени, които правят изследвания, за да може компанията да разработи свои собствени патентовани лекарства. Две от тях в момента се изследват клинично в Индия: моноклонирано антитяло за лечение на рак в главата и врата и рекомбиниран инсулин. В помощ на бюджета за нови разработки и изследвания, който възлиза на 16 млн. щ. долара годишно, са 70 млн. щ. долара, които Биокон получи от продажбата на свои акции, когато стана публично търгувано дружество през март тази година. Обилен паричен поток се очаква и от Америка. Тъй като разходите за изследвания и разработка на лекарства в САЩ се увеличават драстично, фармаколозите са обърнали поглед към Индия, където те могат да бъдат с 80% по-ниски. Партньорствата със седем от най-големите американски и европейски фармацевтични компании (в областта на разработката и клиничните изпитания на медикаменти) сега представляват 15% от бизнеса на Биокон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във