Банкеръ Weekly

Съдби

ПРОВАЛЕНИЯТ СЕЗОН ИЛИ СЕЗОНЪТ НА ПРОВАЛИТЕ

ТРУДНИТЕ РЕШЕНИЯ В ЦСКА ТЕПЪРВА ПРЕДСТОЯТЕдин от парадоксите на българския футбол е, че колкото по-слаб и безинтересен става, толкова по-интензивни емоции се разгарят около него. Идеален пример е прясното поражение на ЦСКА във финала за националната купа срещу Литекс. Макар това поражение да дойде след превъзходство на армейците, след равенство в игровото време и след явен малшанс при дузпите, то се възприе от привържениците дори по-тежко, отколкото онова 0:5 от Левски в годината на петдесетия юбилей на ЦСКА. Това, че миналогодишните шампиони останаха без трофей, може и да дава основание за оценки като провален сезон. Макар че от последните десет сезона в цели седем червените са се разминавали без отличия, без това да предизвика закани за лично отмъщение към футболистите и обвинения в продажност след всеки загубен мач. Единственото логично обяснение за сегашното недоволство е именно злополучната шампионска титла от 2003 година. Злополучна, защото тя съживи позабравени амбиции и надежди. Дори колебливите мачове миналата пролет не разубедиха привържениците, че най-после идва нов червен цикъл, трайна доминация, каквато те не бяха виждали повече от десетилетие. Лятната селекция, с двама бразилски асове, с опитния Хаджи и с половин дузина от най-обещаващите млади играчи в България, само затвърди това убеждение. И после то внезапно се срина под поредицата удари: Галатасарай, Торпедо, случаят Лима и Соуза, двете 1:3 в Пловдив, поражението от Левски в Борисовата градина, изпуснатият между пръстите успех срещу Литекс. Защо обаче отборът, който преди 18 месеца се гордееше с перфектна организация и балансиран състав, тръгна така рязко надолу? В края на краищата футболистите, които сега загубиха финала за Купата, са същите, които година по-рано записаха 13 поредни победи в шампионата. Колкото и полезни да бяха в определени моменти напусналите Мукаси или Шакири, те едва ли могат да се определят като основни фигури. Пък и отсъствието им би трябвало да се компенсира с идването на футболисти като Стойко Сакалиев. На пръв поглед загадката е пълна. А всъщност обяснението е съвсем просто, макар и в две части. Горещата скамейкаНесъмнено ЦСКА страда от същото заболяване, от което и Левски - синдрома на горещата скамейка, както го нарече навремето един испански журналист. Практически това означава непрекъсната върволица от треньори, които или са некомпетентни, или амбициите им отдавна са угаснали, или пък са лишавани нарочно от възможността да работят. А понякога и трите едновременно. Затова и в двата софийски гранда вече от доста години не може да се оформи нито сплотен колектив, нито някакъв постоянен стил на игра. В Левски положението е малко по-добро, защото безогледното прахосване в началото на ерата Чорни все пак събра на Герена и доста способни футболисти. В ЦСКА по-пестеливият бюджет дълго ограничаваше селекцията, а когато най-сетне Васил Божков поразвърза кесията, дойде ред да блесне стратегическият гений на Стойчо Младенов и Сашо Станков. Засега оставяме настрана случая с двамата бразилци; дори и без него селекцията на армейците е достойна за сборниците с футболни куриози. На практика трансферната политика на клуба се изразява в следното: купувай, за да има кого да изгониш. През лятото Стойчо доведе на Армията половин дузина млади играчи; нито един от тях не бе използван. Повечето запалянковци дори не са виждали физиономиите на Петър Станев, Генко Славов, Радослав Митревски, Мартин Керчев. Същата е съдбата на онези, които Станков успя да довлече в Борисовата градина през зимата, преди сам да бъде изритан. Емил Петков ще влезе в почетния списък с червени юноши, които са били освобождавани, после откупувани обратно срещу солидни суми и отново прогонвани. Амиран Муджири и енигматичният молдовец Хмарук вече си търсят нови отбори. Единствено Сакалиев изглежда в състояние да оправдае надеждите, но пък неговият договор е само до декември и не е ясно откъде ще се намерят средствата, за да бъде окончателно откупен от Нафтекс. Да не говорим за удивителния случай с Маркос Чарас. Решението един младежки национал на Аржентина да проседи две години на резервната скамейка не подлежи на окачествяване - изборът между престъпление и слабоумие е прекалено труден. Разпиляното наследствоАбсурдната кадрова политика е само малката видима част от айсберга. Противно на мнението на повечето български запалянковци, треньорът не е човек, от когото зависи само как да нареди състава и какви смени да направи. С десет полеви състезатели и няколко милиона възможни комбинации, футболът в никакъв случай не може да се нарече проста игра. В страни като Турция и Гърция добре осъзнаха този факт и инвестираха средствата си главно в добри чуждестранни специалисти, които поставиха и основата на възхода на тамошния клубен футбол. У нас чуждестранните треньори не просто бяха посрещани враждебно - те бяха приравнени с паразити, идващи да ни вземат парите и да откраднат хляба на свидните български специалисти. Крайно време е най-после да си дадем сметка, че въпросните български специалисти са малко на брой, некомпетентни, лишени от прозорливост и от елементарното желание да се усъвършенстват, а теоретичната им подготовка е изостанала с поне две десетилетия. По отношение на играта ЦСКА кара вече четвърта година на малкото наследство от шестмесечния престой на Енрико Катуци. Само че това наследство вече е почти изчерпано, а Ферарио Спасов не изглежда като човека, който може да го разработи и превърне в истинско богатство. Разбира се, не Спасов е виновникът за кризата при червените, както уверяват някои. Феро с нищо не е по-лош от предшествениците си, а в някои отношения решително ги превъзхожда - той поне не е обхванат от болезнено самомнение, нито пък е опериран от добро възпитание. Трансфер или смъртБъдещето на Ферарио в момента е също толкова неясно, колкото и бъдещето на ЦСКА като цяло. Споменатата вече игрова недостатъчност е само едната страна на проблема; другата е в недостига на средства. Крясъците на червените ултраси, че футболистите трябвало да играят за по 200 лева заплата, всъщност не са много далече от истината. В навечерието на мача с Литекс се заговори, че играчите не са получавали заплатите си вече от месеци. Разплащането с тях, както и задържането им на Армията, зависи изцяло от евентуалната продажба на футболисти на Запад. Гъргоров, Велизар Димитров и Жоао Карлос отдавна са наблюдавани от чуждестранни клубове, но засега това наблюдение остава без реални последствия. Ако не последва оферта в близките месец-два, положението в червения клуб ще се усложни съвсем. След скандалния начин, по който ЦСКА изгони Лима и Соуза, собственикът Божков не изглежда склонен да инвестира в нови епизоди от комедийния сериал Селекция. Да не говорим, че разплащането с Вашку да Гама за двамата бразилци тепърва предстои и шансовете на българския клуб да го избегне са съвсем миниатюрни. Няма да е изненада, ако при това положение лятото се окаже време за раздяла с много от по-добре платените играчи. Дори без да навлизаме в необятната схема за недостатъците на юношеските ни школи, е ясно, че подмладяването на отбори като ЦСКА и Левски ще мине през неизбежни сътресения. Всъщност изобщо не е сигурно, че ще мине - може просто да заседне в тях за неопределено дълъг срок. По-непосредствен резултат от изпуснатата купа може да се окаже поредната рокада в управата на червения клуб. Стефан Орманджиев получи мястото си там със задача да осигури силно лоби в БФС и особено в Съдийската комисия. Целият изминал сезон доказва, че тази задача не е изпълнена. Назначаването на Ристосков за рефер на финала на практика означава, че ЦСКА няма никакво лоби, коментира един от добре запознатите със съдийските дела хора във футбола. Несъмнено в Борисовата градина предстоят много сериозни решения. За разлика от миналата година, сега поне не се налага те да се вземат под пара. До евротурнирите и новия сезон остават близо три месеца. Но пък и отлагането не работи в полза на червената идея. Колкото до запалянковците, на тях им остава само обичайното търпеливо очакване. Най-добре по принципа: Предвиждай най-лошото, за да те изненадат приятно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във