Банкеръ Weekly

Съдби

ПРОЛЕТНОТО ФЕСТИВАЛНО БРОЕНЕ

Организацията на Уърлд Велю сървей обнародва в края на март свое изследване, според което българите, заедно с румънците и албанците са най-нещастните хора на планетата. Най-щастливи били пуерториканците. Критерият, по който е създаден негативният ни образ, е броят на фестивалите през годината. Пуерториканците се радвали на цели 500 такива прояви, докато ние сме имали десет пъти по-малко количество подобни празници.Уърлд Велю сървей греши, и то много сериозно! Защото в България всяка година се роят поне 50-ина нови фестивала, а със същото определение се титулуват и най-редови прояви на културния живот. Така че ние фукливо сме в състояние да кажем, че пуерториканците могат да ни дишат праха, а не да стоят на върха на щастливата пирамида. Един конкретен пример е наближаващият месец май с неговите празници, включително и Великден. А сетне сме на една крачка разстояние от изборите. В такъв момент започва голямото фестивално броене и голямото фестивално харчене, което само в София стъкмява поне дузина прояви от този род. Старият римски принцип Хляб и зрелища е взет на всеоръжие, а мегаломанията нараства като снежна топка по дълъг склон. И всеки протяга ръка към държавните пари. На приключилата тези дни сесия за субсидиране на театрални проекти сред просителите е народен и театрален фестивал в Перперикон (48 хил. лв. планиран бюджет), който вероятно се прави за многобройните сенки от митологията. Нешка Робева е оценила новия си гигантомански спектакъл на 140 хил. лв. и упорито гони мащабите на Краснознаменния ансамбъл Александров, Огньовете на Анатолия, Лорд ъф дъ денс и други такива зрелища. Народният дворец на културата изглежда поради силно намалелите приходи от търговската дейност охотно отваря залите си за всяко подобно предложение. А мениджърите прескочиха психологическата бариера от 90-100 лв. за билет и предложиха кота от 150 лева. Не е изключено и културно-туристическият министър Чилова да е получила сведения за доста популисткото харчене на пари, та през миналата седмица спусна заповед до подчинените си институции да я информират за всеки свой постановъчен проект и да чакат разрешението й. Театралната гилдия скочи и си припомни цензорските практики от близкото ни тоталитарно минало. Но не можа внятно да обясни на неопитното момиче от Видин, че щатните театрални трупи са най-малкият й дерт. Тя не се консултира и с Вежди Рашидов, който би могъл да й каже едно-друго.Съвсем отделен е въпросът, че по всички прилагани в света закони фестивалът е културен връх на различни форми и тенденции в изкуството, които черпят ресурс от всекидневието му. В този смисъл повечето от българските прояви с такова рекламно име са напълно кухи по съдържание и нямат подкрепата на делничния културен оборот. И не са предизвикани от обществената поръчка, все още анонимна и неизследвана от множеството социологични агенции и демократични центрове. Всичко е прикрито зад неясното определение масов консуматор (зрител, слушател, читател) и е мотивирано от невежествената представа за бърз финансов удар. В този смисъл Уърлд Велю сървей е прав. С една добавка - нещастна е не българската публика, а званите и незваните организатори на фестивални прояви по български.

Facebook logo
Бъдете с нас и във