Банкеръ Weekly

Съдби

ПРОКУРОРЪТ НЕ Е САМОТЕН РЕЙНДЖЪР

Най-големият недостатък на законите е, че пространството между текста им на хартия и реалното им приложение по правило е трудно проходимо за обикновения простосмъртен. Затова на съдебната система е поверена задача да държи под око това разстояние. И да правораздава, когато бъде активирана по съответния ред. Фактическата отговорност, обаче, за поддържане на справедливостта и реда в тази територията между писания текст и ефективното изпълнение на нормите принадлежи на прокуратурата. Може би е малко пресилено прокурорът да се поставя в един отбор със самотния рейнджър, които защитава добрите и наказва лошите. Но все пак известно сходство, поне по първоначалния замисъл на законодателя, между двете роли може да се открие.Основната задача на прокуратурата, така, както е изведена в чл.127 от конституцията, е да следи за спазването на законноста. Разшифровано в следващия текст от същия член, това означава да привлича към отговорност лицата, извършили престъпления и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер, както и да упражнява надзор при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки. Прокуратурата има правото да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, а когато това е предвидено в съответните закони, може да участва в граждански и административни дела. Очертан по този начин, периметърът, на който може да действат обвинителите изглежда доста широк. Той, обаче не винаги е бил такъв.Първоначално институтът на прокуратурата възниква във Францияпо времето на Луи IV като функцията му е била свързана с контрола по събираните от кралските чиновници данъци. Той е трябвало да следи как се прилагат разпоредбите на монарха, а също и състоянието на хазната.Функцията надзор за законност, с която е натоварена днес тази институция, възниква по времето на Петър I. Руският монарх е създал длъжността генерал-прокуратор, който е трябвало да следи как членовете на Сената изпълняват волята на императора. Постепенно службата се разраства като се превръща в своеобразно око на Петър I. Самият генерал-прокуратор е бил доверено лице на монарха и изключително влиятелна фигура. След революцията от 1917 г. болшевиките премахват тази длъжност. Впоследствие тя е възстановена с основната задача да следи за спазването на законността.Днес прокурорът е ключова фигура във всички правни системи, макар че устройството на институцията показва значително разнообразие. У наспрокуратурата е единна и централизиранаВсеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор. Такава е практиката и в почти всички система от континентална Европа, с изключение на Италия, където прокурорската служба е напълно независима. Децентрализирана е и прокуратурата в САЩ, където длъжността е изборна. Централизация има единствено във федералната прокурорска служба, но тя е ограничена само за федерални престъпления. Любопитно е, че във Великобритания, обвинителите се обособяват като самостоятелна служба едва през 1986г. Отчасти децентрализирани са и прокурорските длъжности в Югославия и Русия.Най-важните проявления на централизациятав обвинителното ведомство у нас са разпределени в две основни посоки. Първата засяга кадровия подбор. Единствено главният прокурор се назначава с Указ на президента по предложение на Висшия съдебен съвет. Всички останали прокурори се назначават, повишават, преместват и понижават от Висшия съдебен съвет. Тук ключовият момент е кой прави предложението. Главният прокурор например предлага на кадровия съдебен орган назначаването на прокурорите от главна прокуратура и на ръководителите на апелативните, окръжните и военните прокуратури. Последните правят предложенията за обвинителите от своите служби. Що се отнася до ръководителите на окръжните прокуратури, те внасят и предложението за назначенията не само в своето ведомство, но и на районно ниво. Освен това главният прокурор предлага на Висшия съдебен съвет и избирането на директора на специализираната следствена служба, а също и на директорите на окръжните следствени служби.Вторият ключов момент е кой и как взема решенията, свързани с дейността на институцията. По стария закон за прокуратурата разпорежданията на всеки по-горестоящ прокурор бяха задължителни за по-долустоящите, като обвинителите, които стояха по-горе в йерархията можеха да спират и отменят актовете на подчинените си. Според сега действащия закон за съдебната власт само писмените разпореждания на по-горестоящия прокурор са задължителни за тези, които са му подчинени. Така този, които стои по-високо в ейрархията може единствено писмено да отменя или изменя постановленията на подчинените си, както и да извършва действия, включени в тяхната компетентност. Смисълът на тази идея е да се конкретизира личната отговорност на всеки от обвинителите пред всички инстанции, както и за евентуалните вреди, които могат да понесат гражданите. Изключение от общото правило има единствено, когато се касае за постановлението за образуване на предварителното производство и постановлението за повдигане на обвинението. Те се отменят или изменят само от главния прокурор или от изрично оправомощени от него прокурори от Върховната касационна прокуратура.Лидерското мястото на прокуратурата във фокуса на общественото внимание, както и замесването на различни служители на ведомството в публични скандали се дължи основно на ролята на обвинителите в наказателния процесПрокурорът осъществява една от главните функции при привличане на виновните към наказателна отговорност - тази по обвинението. Той е органът, който ръководи и всички досъдебни следствени действия - предварителното производство и полицейското следствие (дознание или бързо производство). Именно той преценява след като получи материалите по делото дали има достатъчно данни за повдигане на обвинение или следствието трябва да се прекрати. Това го прави изключително важна фигура, от която на практика зависи дали делото ще стигне в съда. Оттук и засиленото внимание, а и натиск, които се опитват да упражнят върху прокурорските органи не само последствените или обвиняемите, но и ред други заинтересовани лица.Големият спор, който нажежи страстите преди последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, беше за това под чия шапка да бъде поставено следствието. Конституционният текст е категоричен, че следствието е в системата на съдебната власт. Проблемът е, че освен предварително следствие, доказателства за извършените престъпления събират и полицейските органи, когато става дума за бързото полицейско производство. Дознателите, които сега са в системата на МВР, също имат такива функции. След като обаче прокурорът е единственият, които може да прецени дали събраните материали са достатъчни за внасяне на обвинителен акт в съда, логично се стига до извода, че той има пряко отношение към действията на органите в досъдебната фаза. Оттук се извежда и правото му да ръководи тези действия.Прекалено голямата власт на прокурорите в досъдебната фаза на наказателния процес, обаче, беше прицелна точка на твърде остри атаки, както от страна на полицейските органи, така и от страна на общественото мнение. Които не бяха съвсем неоснователни. Може би защото скандалите, в които се оказаха замесени и служители на обвинителното ведомство оставиха съмнението, че никой не е имунизиран срещу сенките на подземния свят. И че има доста мъдрост в мисълта на Талейран, че всяка власт корумпира. А абсолютната власт корумпира абсолютно.В резултат, след промените в НПК от 1 януари 2000г. решението дали да се вземе мярка за неотклонение задържане под стража беше прехвърлено към прерогативите на съда. Прокурорите, с изключение на главния, вече не могат да отменят постановлението на следователите за образуване на предварителното производство и да прекратяват следствието. Въпреки значителните й правомощия и важните задачи с която е натоварена, би било пресилено прокуратурата да бъде възприемана като остров на неподкупността или като непогрешим блюстител на законността. Тук не става дума за степен на професионализъм или за моралните качества на нейните служители. Въпреки че и те трябва да се добавят в сметката. Причината е, че никоя инситуция, колкото и значима да е, не може да се постави извън конкретния социален и исторически контекст. Ето защо и в прокуратура има точно толкова морал и професионализъм, колкото морал и професионализъм им в обществото ни. Те не могат да се разделят. Независимо дали този извод ни допада или не.

Facebook logo
Бъдете с нас и във