Банкеръ Weekly

Съдби

ПРОКЛЯТИЕТО НА СЕМЕЙСТВО ТРУСАРДИ

В една топла майска вечер през тази година сградата Конфиндустрия в Рим събра цвета на италианския бизнес. Присъстващите с нетърпение очакваха да чуят името на поредния носител на наградата Мениджър на годината. Най-накрая то бе обявено. През 2004-а победител стана най-младата сред номинираните - Беатриче Трусарди. Публиката избухна в аплодисменти и замря в очакване да чуе думите на младата дама. В продължение на няколко месеца тя беше в центъра на общественото внимание. Хората се чудеха дали крехката наследница на известната модна къща ще успее да я задържи на повърхността след смъртта на баща си и брат си. Вместо дълга приветствена реч красивата и облечена с елегантна сдържаност блондинка се ограничи с лаконичното Благодаря. После се оттегли. Беатриче винаги е била дискретна като поведение, а след трагичните събития съвсем се затвори в себе си. Тя просто се умори от приказките за проклятието на семейство Трусарди. За него отново се заговори преди около осем месеца, когато загина по-малкият й брат - Франческо. Младият Трусарди почина при автомобилна катастрофа, също като баща си. До фаталния априлски ден на 1999 г., когато автомобилна катастрофа отне живота на най-известния представител на рода Трусарди - Николо, историята на семейството напомня вълшебна приказка. В началото на миналия век основателят на фамилията и на модната къща със същото име шиел ръкавици в Бергамо. Но истинската слава донесъл внукът му - Николо, който получил блестящо икономическо образование и съчетавал в себе си майсторството на талантлив художник със здравата хватка на истински бизнесмен. Скоро идеите му дали своите плодове и направили модната къща Трусарди една от водещите в света.Следвайки традициите на семейния бизнес, Николо продължил производството на кожени изделия от най-високо качество: Но в началото на 70-те години създал нова серия и собствена търговска марка. Николо обичал да повтаря: Винаги следвам инстинкта си, но не забравям да се вслушвам и в здравия разум. За да поддържаш баланса между тези два елемента, е необходим силен нюх. А той без съмнение притежавал нюха на кучето от аристократичната порода борзой, което избрал за символ на компанията. По този повод обяснявал: Виждал съм много картини и древноегипетски барелефи с изображението на тези животни и бях напълно сразен от тяхната красота и невероятна елегантност. Освен това борзоят символизирал динамиката и постоянното движение, които били едва ли не основна черта от характера на Трусарди. С този знак започнал да произвежда куфари и малки кожени стоки. Тъкмо Николо създал функционалните чанти и раници, в които освен личните си вещи човек може да си сложи портативен компютър, мобифон, дискети и документи. Удовлетворението от постигнатото изобщо не било в стила на енергичния и вечно стремящ се напред моделиер. Така се заел с изработването на дрехи за жени, мъже, деца и спортни екипи... Занимавал се с мебели, велосипеди, яхти и дори създал интериорите за самолетите на компанията Алиталия (Alitalia). Освен това разработил парфюми, бижута и предмети за дома и открил търговската мрежа Ти Стор (T Store) за стоки, адресирани към младите хора.Разностранните му интереси го карали да опознава различни дейности и да общува с най-необичайни личности. Винаги стремящият се към най-доброто Трусарди често казвал: Обичам да посвещавам работата си на различни хора и различни стилове, така че те винаги да се чувстват естествено в своята среда. Създавал костюми за балетни постановки, опери, всякакви театрални проекти и работел рамо до рамо с велики режисьори. Сред многобройните му награди има една особено почетна - Кавалер на Големия кръст, който получил през 1987 г. лично от тогавашния президент на италианската република.Хората са го запомнили като възслаб господин със стоманен поглед, чието лице неочаквано се озарявало от обезоръжаваща и покоряваща усмивка. Навярно този контраст бил тайното му оръжие. Голяма негова страст било издирването на необикновени места, на които да представяколекциите си. Ако ревюто ще е в Милано, той избирал Ла Скала, Хиподрума, Академията Брера или замъка Сфорца. Веднъж построил павилион на площад Дуомо, пред самата катедрала, който можел да побере над две хиляди души.Николо Трусарди нерядко бил критикуван, за това, че провокира публиката. През 1986-а влязъл във владение на една от историческите сгради в центъра на Милано, точно срещу Ла Скала, и я нарекъл скромно и с вкус - Двореца Трусарди. Мястото се превърнало в гигантски културен център, където изнасяли концерти световни звезди от ранга на Франк Синатра, Лайза Минели и Сами Дейвис.На пет етажа в Двореца Трусарди, върху площ от четири хиляди квадратни метра, бил открит Фондът на Николо за пропагандиране на изкуството, науката, литературата и театъра. На първия етаж имало място за два бутика, а на втория и третия - кафене, Арт център, книжарница и магазин за произведения на изкуството. Другите помещения били отделени за модната къща Трусарди и организирането на ревюта. Изобщо за Николо дворецът бил специално място, една малка родина, в която неизбежно и с удоволствие се връщал след многобройните си пътешествия по света.Малкото си свободно време Николо винаги посвещавал на спорта - играел тенис, голф и бил отличен плувец. Особено обичал високите скорости - летял с личния си самолет, карал мотоциклет по стръмните пътеки на италианските планини, а малко преди да загине, си купил спортен автомобил. Пътуването с него се оказало фатално. Нещастието се случило късно вечерта на 12 април 1999 г. на магистралата между Милано и Бергамо. Автомобилът му се врязал в страничните заграждения на пътя. Въздушната възглавница , която би могла да спаси живота му, не се отворила. Никой не знае истинската причина за трагедията - умора или превишена скорост. Тази вечер Николо не стигнал до дома си, а бил закаран в болницата в кома и по-късно починал на 56-годишна възраст. Тъжната новина хвърлила в шок света на модата, а и не само него. Да се простят с големия дизайнер дошли над хиляда човека - приятели, колеги, негови сътрудници, познати и непознати.След смъртта му настъпили тежки дни за фамилията. Не само заради болката, а и поради голямата отговорност, която някой трябвало да поеме на плещите си. Та нали самият Николо никога не се уморявал да повтаря, че империята Трусарди е преди всичко неговото семейство- жена му Мария-Луиза, с която се запознал още докато учел в лицея, и децата му - Беатриче, Франческо, Гая и Томазо. Управлението на компанията поели 17-годишната Беатриче и 25-годишният Франческо, а майка им се превърнала в техен основен съветник и помощник. И децата й не я подвели - сезон след сезон колекциите им убеждавали публиката, че са истински чеда на баща си. Продажбите нараствали, а влиянието на модната къща се разширявало. Следващият удар се стоварил, докато Трусарди подготвяли зимната си колекция за 2003-2004 година. Ферари-то на Франческо излетяло с бясна скорост от пътя и се врязало в електрически стълб. Преминаващи шофьори извикали бърза помощ, но вече било късно... Беатриче организирала бляскаво ревю на последната съвместна колекция с брат й, но нарушила традициите и не излязла на сцената след края на дефилето. Младият президент на компанията Беатриче Трусарди днес не се нуждае от съчувствие. На нея просто не й е до това. Тя трябва да продължи строителството на империята, в която баща й е вложил толкова сили, ум и талант.

Facebook logo
Бъдете с нас и във