Банкеръ Weekly

Съдби

ПРОФЕСОРЪТ, КОЙТО НЕ ПОЗНАВА КОМПРОМИСИТЕ

Една почтена възраст - 75 години, ще навърши в понеделник, 6 септември проф. Димитър Аврамов. Но доста по-рано той вече си бе спечелил мълчаливото признание на патриарх на българската художествена критика. Не всички споделят подобна оценка, не всички имат високата гледна точка на професора към явленията и процесите в световното и нашето изкуство. Но това никак не накърнява реалното му място в нашия културен живот, а някои от книгите му днес придобиват и нова функция, служейки като най-верен ориентир на новосъздаващия се художествен пазар.Димитър Аврамов завършва философия в Софийския университет точно преди половин век. Още в младежка възраст той попада под влиянието на философа проф. Димитър Михалчев и на идеите, лансирани от неговото списание Философски преглед. На пръв поглед няма нищо по-естествено от това, че Димитър Аврамов попада в редакцията на списание Философска мисъл(1955-1960). Време твърде тежко за всяка неортодоксална, т.е. немарксистка мисъл. Вероятно по тази причина Димитър Аврамов се ориентира към изкуствознанието в съответния институт на БАН. Първата му сериозна книга -Естетика на модерното изкуство(1969) - е откровение за будните българи, стари и млади, и се превръща едва ли не в единствен достъпен източник за познание върху активно течащите културни процеси в света. През 1970 г. Димитър Аврамов специализира изкуствознание в Париж, след което научните му интереси се устремяват към фигури и направления в българското изкуство. Така се появява албумът за Мара Цончева, студиите върху движението Родно изкуство в живопистта ни, книгата за Кирил Петров, албумът за Генко Генков и още няколко други, които бележат етапи в нашето изкуствознание и открояват солидни фигури на изкуството ни.Проф. Димитър Аврамов и до днес е пословичен с вниманието си към документите, към скрупольозното им изследване и превръщането им в отправна точка за навлизане в психологическия свят на даден творец или направление. Носят се дори легенди за този негов подход, особено охотно и с респект разпространявани от покойния Радой Ралин, който дълги години предоставяше на своя приятел една стая за работен кабинет. Но се носят и легенди за безкомпромисността на професора към фактите и художествените постижения, които никаква догматична доктрина или оказан наситк не успяха да пречупят.Така през 1989 г. се появи най-сериозният български труд върху творчеството на Владимир Димитров-Майстора, дело на дългогодишни изследвания и издирвания на Димитър Аврамов. Сетне, вече във времето на връхлетялата ни демокрация, професорът мъчително търсеше пари за издаването на това изследване, докато то все пак се появи в средата на 90-те години и мигом изчезна. Колекционерите и арттърговците първи оцениха реалната стойност на Майсторът и неговото време и превърнаха дебелата книга (със стотици атрибутирани репродукции) в солиден щит срещу пазарните манипулации и нароилите се фалшификати на Майстора. Но в истинска сензация се превърна книгата на Димитър Аврамов Летопис на едно драматично десетилетие, в което с най-подробен документален материал се разкрива натискът на тоталитарната система върху свободното творчество през 50-те и началото на 60-те години. Изследването на професора надхвърля с много строго изкуствоведческата задача, за да превърне трудът в суров и обвинявац документ за една отишла си епоха.Преди няколко години болест прикова проф. Димитър Аврамов към стола, но неговия неуморен дух преодоля и това изпитание. И продължава да работи, превръщайки неудобството и страданието в творческо предимство. Боец! Вероятно последният голям воин във все по-оредяващите редици на нашето изкуствоведство, които никога не са се отличавали с мъжество. Честита 75-годишнина, професоре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във