Банкеръ Weekly

Съдби

ПРОФЕСОР КРЪСТЕВ ИЗПРЕВАРИ С ИДЕИ ПРОФЕСОР АБРАШЕВ

В дните на затишие между последната ваканционна седмица и първия училищен звънец безспорната културна новина бе гостуването на генералния директор на ЮНЕСКО проф. Коичиро Мацуура в България. Очакванията от визитата и срещите на проф. Мацуура с първите ни държавни мъже се развиха в две направления. Първото имаше (и получи) конкретни материални измерения - 999 738 щ. долара от японския попечителски фонд към ЮНЕСКО за реставрацията на седем къщи от Стария Пловдив, за което намерение в. БАНКЕРЪ информира читателите си още преди месец. С тях ще бъде финансирана част от проекта на проф. Тодор Кръстев Консервация и реставрация на паметници в резервата Старинен Пловдив, към който е привлечена и Занаятчийската камара в Кобленц, Германия.Второто очакване бе шефът на световната културна организация да се ангажира с официалното включване на още няколко културно-исторически обекта, между които са старопрестолната църква Св. 40 мъченици, тракийските гробници в Александрово и Перперикон, резерватът Старинен Пловдив и др. в списъка от световни обекти на ЮНЕСКО. Процедурата за утвърждаване на тези паметници от индикативния списък на ЮНЕСКО е бавна и резултатите от нея ще научим в най-добрия случай след изтичане на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски, макар сесията на ЮНЕСКО да е в края на септември.Държавен гарант за правилното усвояване на отпуснатите средства и за църквата Св. 40 мъченици, и за 7-те пловдивски къщи е министър Соломон Паси (а не министър Абрашев). Може би той ще има повече шанс да вмести националния ни интерес в новата стратегия на ЮНЕСКО, която предвид огромния брой заявки за категоризиране на световни паметници, постъпващи от цял свят, преминава към обобщаване, уедряване на досега регистрираното наследство в по-големи категории - район, резерват, селище и т.н. Този детайл стана известен у нас още през пролетта на 2003 г., когато висш чиновник от централата на ЮНЕСКО сподели новата политика на ООН пред наши специалисти и професионалисти по опазване на културните паметници. Именно в контекста на тази нова стратегия японският попечителски фонд отпуска почти милион щатски долара за Старинен Пловдив, а не за съществуващите, отдавна утвърдени от ЮНЕСКО наши световни паметници. В случая единствено проф. арх. Тодор Кръстев, директор на ИКОМОС за България, прояви далновидност и със свой екип вече от няколко години подготвя - старателно и търпеливо - проекти за реставрация на голям градски ансамбъл.Остава да се гадае дали новият списък на културното министерство ще получи одобрение и поне част от предложените нови паметници ще попаднат в категорията на световното културно наследство. Основания за известен оптимизъм дава деловото отношение към проблема на външния министър Паси и на президента Първанов. На срещата Диалогът на цивилизациите в Охрид преди няколко дни част от лекцията на държавния глава бе посветена на културните коридори в Източна Европа, както и на създаването на специален фонд за разкриване и реставрация на тракийските паметници в България под егидата на ЮНЕСКО.

Facebook logo
Бъдете с нас и във