Банкеръ Weekly

Съдби

Проф. Димитър Шойлев: СМЕНИХМЕ БАЛТОНА, НО ПО ПОТНИК И ДОЛНИ ГАЩИ СИ ОСТАВАМЕ СЪЩИТЕ

Проф. Димитър Шойлев е шеф на единствената у нас Клиника по спортна травматология и ортопедия. Роден е в София през 1935 г. завършил е с отличие 7-ма мъжка гимназия и медицинската академия. Специализирал е десет години в Полша. Ученик е на един от най-големите ортопеди на нашето време Адам Груца, както и на основателя на съвременната колянна хирургия Алберт Трия. Представител на България в Световната асоциация по ортопедия и травматология. Известният хирург е голям поклонник на театъра и спорта. Съпруг е на актрисата Ванча Дойчева.


Проф. Шойлев, тази година имате юбилей - четвърт век от създаването на Клиниката по спортна травматология и ортопедия.
- Клиниката е една от първите с подобен профил в Европа. Беше създадена на базата на едно отделение по травматология към републиканския център по спортна медицина. Отворихме я в двустайните апартаменти на хотел Диана-2, с 40 легла. И досега си е там. В продължение на 25 години, при примитивни условия - аз оперирам в един хол. А иначе създадохме школа по спортна травматология и колянна хирургия, превърнахме я в национален център с международно значение. Изключително много колеги от цялата страна и от чужбина са идвали на специализация при нас. Средно на година оперираме по 900-1000 души, а преглеждаме и консултираме над 10 000 души, като само една трета от нашите пациенти са спортисти. В последните години се забелязва бум в развитието на колянната хирургия. Всичките тези връзкови и колянно-ставни увреждания, които навремето лекувахме с месеци и довеждаха до временна или трайна инвалидност, а много от спортистите прекратяваха активната си дейност, сега не ни създават никакви проблеми.

Искате да кажете, че клиниката ви се различава от подобни европейски болници единствено по битовите условия?
- Да, това е нашият голям проблем. Имам прекрасен екип от мои ученици. Повечето съм ги подбирал от студентските скамейки и някои от тях, въпреки дипломите си на лекари, са работили в клиниката месеци наред и като санитари. Гордея се, че вече сме създали наша, самобитна школа в тази област. От 1961 до 1971 г. бях на специализация в Полша - златен период. Успях да приспособя към нашите условия схемата на лечение на учителя ми Адам Груца - световно светило в ортопедията. Оперирали сме известни спортисти от Русия, Югославия, Кувейт, Гърция и др. Благодарение на това се снабдихме с отличен инструментариум. Освен всичко друго мисля, че и Господ ни пази. В ръководството на клиниката никой не ми е пречил.

Твърди се, че Тодор Живков ви е бил кум. Това нямаше ли значение?
- Хората всичко говорят. Това е българинът, дай му да злослови. Кум ми беше родният ми брат.
Пациентите са нашата легитимация пред обществото. Ще ви кажа, че след 10 ноември аз не разреших тук да се развихрят представителите на КНСБ и Подкрепа да спускат хора с парашути, макар че д-р Тренчев ми е приятел и уважаван колега. Добрата грижа за пациентите и перфектната оперативна техника са стожерите на клиниката. И не е важно кои са на власт.

Колко струват операциите при вас?
- И за това се говори, че в клиниката на проф. Шойлев се вземат много пари, например от 500 до 2000 долара за операция. Аз, лично оперирам по 200-400 души на година. Всички те минават през моя кабинет и поставят въпроса - колко ще струва? Казвам им едно и също - нито грош. Единственото, което пациентите заплащат, подчертавам - тези, които не са наш контингент, по Наредба N22 - за операция, храна, легло и т.н., е общо 35 лв. на ден. А само наркозата им струва над 200 лева.

Как гледате на здравната реформа?
- Това е път, от който не можем да се върнем. Ние искаме, включително и аз, като затворим очи и ги отворим, да имаме нова здравна организация. Така не става. Вземете всичките тези страни, към които желаем да се причислим, те на всеки две-три години усъвършенстват своето здравеопазване. Бях в 17-а поликлиника, до Театър зад канала, и бях възхитен. Какъв ред, чистота, охрана... Изумително. А като влезе и вторият етап на реформата - в клиничната дейност, ще си проличи кой специалист, колко струва. Няма да бъдем повече чиновници и да получаваме еднакво възнаграждение.

Интересно какво ще е бъдещето на вашата клиника?
- Светло. Но ще трябва доста да се потрудим. Мечтая най-после да получа нова сграда и вярвам, че ще стане, защото срещам пълно разбиране от ръководството на Държавната агенция за младежта и спорта. И защото здравеопазването ни вече наистина е поставено на друга основа. Освен това идва олимпиадата през 2004 г. в Атина, а, както се знае, страните, които са определени за аклиматизация на отборите, са България, Турция и Кипър. Според мен ние задължително трябва да създадем условия за лечение и възстановяване на чуждестранните спортисти. Става въпрос не само за професионален, а за национален шанс, който не бива да пропускаме. Ще е престъпление.

Все пак защо не отворите частна клиника?
- В света са го измислили. Какво пречи в новата клиника проф. Шойлев да има 4 легла за свои пациенти? Така и хората ще са доволни, и аз няма да мисля за изхранването на пациентите, а всичките ми сили ще са отдадени на това, в което съм най-силен - на операционната маса.

У нас обаче все нещо не се получава...
- Винаги съм смятал, че основното в политиката, на която и да е власт, би трябвало да е създаването на средна класа. Но в момента всичко се прави тъкмо срещу средната класа. А имахме толкова надежди, че именно това правителство ще направи всичко възможно за създаването и стабилизирането й. Смятам, че липсата на средна класа и досега е един от най-големите минуси в политиката на Иван Костов.

Всъщност, какви са вашите политически пристрастия?
- Винаги съм бил безпартиен. Никога не съм симпатизирал на БСП. Не съм бил комунист, но не съм бил и антикомунист. Аз съм човек, дълбоко вярващ в Бог, такава беше майка ми. Според мен 70% от хората в света са с леви убеждения, но комунистическият строй не ги олицетворява. Аз съм за социалдемократическата идея и мисля, че никак не е случайно, че в антикомунистическа и антисъветска Полша са зад президента Квашневски.

Кое ви дразни в уредбата на обществото ни?
- Никога не съм се срамувал да си призная, че примерно в клиниката на Дианабад аз съм слуга на пациентите си. Но пък искам, като отида в данъчното, чиновниците да са мои слуги. А при нас ролите все още са разменени. Всеки на своето работно място се е превърнал в царче и с ненавист посреща своите задължения. Има и друго. Ето, годините летят, а ние още не сме разбрали, че не се ли хванем здраво за работа, нищо няма да стане. Посетил съм Кипър над 20 пъти. На 600 хил. души, които живеят в гръцката му част, миналата година се падат над 3 млн. туристи. Фантастичен резултат. Ние също имаме условия за туризъм, но какво ни пречи? Злоба, завист, мързел... Делим се на партийни цветове и не работим. И грешките ни започват от това, че още през 1991-1992 г. не разбрахме кой кой е в това общество. Трябваше веднага да се отворят досиетата, да се пречистим и по християнски да си простим. За да тръгнем напред. Това ни тегне и до днес.

Всичко ли се повтаря?
- Не е възможно другояче. Необходимо е да си отидат едно, две поколения. Тези, които се раждат сега, не биха повярвали, че са съществували лагерите в Белене, в Ловеч, че не е било възможно да говориш свободно, да се обличаш както ти харесва. А ние, колкото и да искаме, не можем да се отървем от миналото и навиците си. Сменили сме балтона, други костюма, но по потник и долни гащи си оставаме същите. Това е страшно. Мога ли да забравя аз, макар че баща ми, който е завършил Робърт колеж в Страсбург, все ни казваше: Деца, бъдете солидни хора, че през 1948 г. властта ни отне всичко - имали сме едра градска собственост, че на 24-години брат ми бе пратен в Белене... Спасиха ме две неща - спортът (много рано бях взет в националния отбор по волейбол) и че се върнах от Полша като специалист на ниво. Просто прецениха, че съм нужен.

Страхувате ли се от нещо днес?
- Най-вече от растящата престъпност, от безцеремонността на хората и апатията им. Не може един окървавен човек да ходи по улиците и никой да не му обръща внимание. Хората са озлобени - ниският им стандарт довежда до тези вторични отрицателни белези, които наблюдаваме. Затова първото нещо на бъдещото управление трябва да са усилията за повдигне на жизненото равнище. Инак няма да се оправим.

А интелигенцията?
- Много ми е трудно да кажа, че имаме истински обособена интелигенция. В повечето случаи става въпрос за псевдоинтелигенция. Много е трудно да кажем, че имаме и хайлайф. За да го има, трябва основа - висше буржоазно общество. А у нас е имало 300-400 богати фамилии. Тези 45 години социалистическа власт съсипаха психиката на българина. Партията искаше да замести семейството, Комсомолът - училището, а вярата в Сталин и Ленин - църквата. Сега си плащаме.

Голям поклонник сте на театъра.
- Театърът наистина заема голямо място в живота ми, не само защото вече имам 30-годишен брак с актрисата Ванча Дойчева. Винаги съм смятал, че Ванча е голяма актриса, но тя знае, че съм и обективен критик. За съжаление нито синът ми, нито дъщеря ми се хванаха с театъра или с медицината. Синът ми сега работи в рекламния отдел на МобилТел, а дъщеря ми завърши Международни отношения и е във фондация Ценности. Изборът си беше техен.

Как преминава един ваш ден?
- От ул. Асен Златаров, където живея, до Дианабад и обратно. После отивам на Герена. И врабците на пл. Славейков знаят, че съм болен левскар. Вечер прибирам Ванча от Народния. Правя много разходки с кучетата Бенджи и Джеси. Смятам, че съм от хората, които владеят изкуството да релаксират. Имам възможност да използвам прекрасния фитнесцентър на хотел Хранков, редовно плувам. От 27 години не пуша, с алкохола никога не съм бил на ти.

Кои са опорните ви точки?
- Ясно е - религия, семейство, любов.


Разговора води Елена Коцевa

Facebook logo
Бъдете с нас и във