Банкеръ Weekly

Съдби

ПРОФ. Д-Р НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: ОТ НАРОДА НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ

Професор д.ф.н. Николай Василев е роден 1946 г. в Смолян. Близо 30 години преподава в СУ Кл. Охридски, а от 1990 г. е написал 22 книги. Сега е под печат най-новата, със заглавие: Човекът. Проф. Василев е бивш министър на образованието и бивш вицепремиер в първото правителство на СДС през 1992 г., а днес е активна фигура в Гражданското обединение на демократичните общности (ГОДО).Проф. Василев, озаглавили сте най-новата си книга Човекът, какво ви провокира да я напишете?- Моите знания са главно в областта на проблемите на модерния човек и философията на битието. Човекът е в основата на всичко. Няма анонимна история. Няма история на социалните структури, без в нея да са вплетени историите на конкретни хора. Още през 70-те години проблемите на модерния човек станаха обект на научни разработки. Част от тях, които бяха свързани повече с техниката, например замърсяването на околната среда или автомобилните катастрофи, в някаква степен отпаднаха. Но останаха другите - наркоманиите, алкохолизмът, социалната пасивност, бумът на сърдечно-съдовите заболявания. Известно е, че всеки четвърти човек в света има нервно-психически оплаквания. Напоследък някои от проблемите на модерния човек се задълбочават под влияние на тенденцията за налагане на новия световен ред и на т. нар. глобализация. И това не може да бъде избегнато. Както компютрите навлязоха в бита ни и независимо от опасенията, че ще обездвижат човечеството, че ще демотивират действията му в реалния социален живот, те продължават да завземат нови територии. Ние можем единствено да се опитаме да контролираме тази тенденция и да предупреждаваме за опасностите. Глобализационният процес се изяви още от края на 60-те и началото на 70-те години и тогава един канадски социолог нарече света глобално село. Всъщност този процес винаги е присъствал в историята на човешките цивилизации, но в много по-ограничени мащаби. Това е интеграцията на културните феномени. Това е синхронизиране на цивилизационните доминанти. Илюстрация на този процес например е американизацията на света. Навсякъде вече се ядат сандвичите на Макдоналдс, пие се кока-кола и се подражава на американската култура. Като световен лидер съвсем естествено е САЩ да налагат някои свои модели и императиви. Американците сега се опитват да обяснят, че глобализацията на човечеството допринася за неговото добро, че то ще живее много по-добре и че всички държави ще имат много по-висок жизнен стандарт...И какво му е лошото?- Лошото е, че се налага насила. Не би трябвало да бъде така. Самият нов световен ред като автентичен замисъл, като съвкупност от приоритети на човечеството е нещо много хубаво, но не бива да се налага насила. Естествено е да има изостанали народи или пък избрали друга посока на развитие. Те обаче си имат свои ценности.Но нали и според вас човекът е най-голямата ценност?- Да, у нас издигаме човека като единствена ценност. Поне на думи. И това звучи много хубаво. Но човекът като ценност е съвкупност от собствените си ценности. И това не е игра на думи. Ако отидем например при един индиец и му кажем: Човече, ти си най-ценният на света..., той ще отвърне, че това не е вярно, защото най-ценни са бог Шива и свещената крава, която се въргаля до краката му. Ако пък кажем на японеца, че е най-ценен, той ще отговори, че най-ценен е императорът. Има региони в света, където най-много се цени религията, тя е на първо място - например ислямът и предписанията на Корана. В други региони на първо място в ценностната йерархия е държавата, нацията. Светът е разнообразен и културните стереотипи са най-различни. И тенденцията за глобализация трябва да мине през всички тези лабиринти на различността, на другостта, да ги попие в себе си, да ги запази. И да обедини хората на базата на това, по което може да ги обедини. Различията трябва да се интегрират в основите на глобализацията и освен това приобщаването към нея да става доброволно. Неотдавна Радичков писа, че си живеем като жабки-бумки. Това са най-малките жаби в блатото... Какво се случва по нашите географски ширини? - В българското общество вече има някакви течения и определени вътрешни напрежения, но те още не са избили на повърхността. Противоречията, свързани с глобализация, които са характерни за по-развитите държави, вече са очертани в страни като Франция и Германия. Но ние още не сме подхванати здраво от тази тенденция и още сме малко встрани от нея. Макар че в средите на нашата интелигенция започват все по-често се промъкват тревожни предупрежденията... например в областта на образованието. Мнозина мислят, че то дебългаризира българчетата, че те вече са подвластни на глобализацията, защото в училище не ги учим на Аз съм българче. Има обаче и залитания и в обратната посока. През 1992 г., когато бях министър на образованието, аз казвах, че трябва да възпитаваме нашите деца не само като граждани на България, но и като граждани на света. Така те ще имат необходимото самочувствие и ще запазят българските си корени.Имате ли понякога чувството, че познаваме историята си на прогимназиално равнище? Че елитът ни не носи историческа мъдрост, както ни се иска? Защо все се налага да се явяват някакви народни спасители?- Вярно е, че народът ни възторжено възприема спасителите на нацията. Такива, които му обещават, че могат да го измъкнат от всички социални болести, от кризите. И тези спасители наистина изскачат на гребена на вълната, но това е само привидност. Много от тези самозванци се заблуждават, като смятат, че народът наистина им е дал доверието си и че изцяло разчита на тях. Нашият народ е цар на индивидуалното оцеляване, майстор на спасяването поединично и това е лошото ни наследство от турското робство. На второ място са наследеният страх, пасивността и покорството. Професионалните общности, които се формират след Освобождението и носят възрожденски дух, са ми много симпатични. Такива например са гилдиите на кожухарите, на обущарите, но и между тях са прехвърчали искри, и те не са приемали безусловно, че общият просперитет може да бъде гаранция за индивидуалния напредък. Българинът в никакъв случай не може да приеме, че неговият индивидуален успех може да бъде функция от успеха на общността, към която принадлежи. И народната мъдрост: Не е важно на мене да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле, не е никак случайна.ли, че хората, които навлязоха напоследък в бизнеса и в управлението, са с друго възпитание и с друг морал?- За традиционния българин успешна сделка е тази, в която той е успял да измами и е на кяр, а другият е на загуба. Затова нашите управници като вземат властта, гледат да наредят първо себе си, като си казват - тази държава я се оправи за 50 години, я не. Затова гледа да уреди първо близките си... Това е мъдростта, която сме наследили от вековете. Докато в цял свят хората смятат за успешна сделка тази, в която и едната, и другата страна е спечелила. Това са нормалните бизнесотношения. Може процентите да са различни, но и двете страни печелят. След Освобождението нито една партия не е управлявала реално в името на българските национални интереси. Преходът от индивидуална към организирана престъпност става тъкмо след формиране на партиите у нас. И Васил Радославов е единственият български политик, който си е позволил да го каже открито, ясно и цинично: Партията оголя и обося, време е да вземем властта. Следващите идват с обещанието, че ще работят в името на националното спасение. Нямам илюзии, че демокрацията е променила нещо в това отношение. Досега България не е случила на властници, няма и да случи.Но през 1992 г. вие също бяхте във властта... Как ще го обясните? - Вярно е, че в първите години на промяната имаше ентусиазъм и искрено желание да се променят нещата. В голяма степен ние се ръководехме и от някакъв идеализъм. Когато взехме властта, никой от нас не си позволи да ремонтира кабинети, да си осигурява служебен лукс, никой от нас не си позволи да купува нови лимузини за министерствата, возехме се във волги. Като вицепремиер не съм имал персонален шофьор, не съм ползвал услугите на НСО и ген. Владимиров. Много от нас дори не ползваха и представителните, да не говорим, че съпругата ми не е пътувала за сметка на правителството в чужбина.Какви бесове, според вас, витаят в общественото пространство?- Никакви. Обществото ни е заспало. Нито богове се мяркат наоколо, нито нито ангели, нито демони. Има хора, които не се интересуват какво става. Те са мнозинство. Когато започна промяната, почти всички бяха политизирани. Тогава гласуваха и на парламентарни, и на местни избори над 85% от хората. Но голяма част от активно гласуващото население изчезна на Запад, макар да си остана в избирателните списъци. Освен това хората постепенно разбраха, че за когото и да гласуват, нещата не зависят от тях. Всички, които са вършили престъпления, всички, които са неморално забогатели от властта, трябва да отидат в затвора. Това е единственото, което сега би дало глътка надежда. Почти невъзможно е да се докаже корупцията във висшите етажи на властта. Но народът има зорко око. Той вижда кой как живее, защото това не може да се скрие...

Facebook logo
Бъдете с нас и във