Банкеръ Weekly

Съдби

Проф. д-р Мирослав Попов: ДВЕ ПОКОЛЕНИЯ ЛЕКАРИ ЩЕ ПРЕБОЛЕДУВАТ РЕФОРМАТА

Проф. Мирослав Попов е роден през 1928 г. в София. Завършва медицина и история. Работи в областта на социалната медицина вече половин век. Сега е директор на Националния център по обществено здраве към МНЗ. Бил е заместник-кмет на София и заместник-министър на здравеопазването в правителството на Димитър Попов.Професор Попов, споровете около здравната реформа не секват две години от нейното начало. Постигнатите резултати струваха ли си парите и това ли е най-евтината и рационална система на финансиране на здравеопазването?- За да може да се постигне по-висока ефективност на здравеопазването, парите трябва да бъдат отделени от изпълнителите на дейностите и финасиращият орган да заплаща за извършена работа. Стремежът е не да се финансира здравеопазването, а да се заплаща за извършена работа. Не смятам, че изобщо има идеална система за финансиране на здравеопазването. Вярно е, че нашата здравноосигурителна система не е от най-евтините. За да може една система да бъде правилно оценена, е необходим определен период от време. Мисля, че нашата ще започне да функционира пълноценно някъде към 2005 г. и затова е рано да се правят генерални оценки. Дали си струва парите? Към момента би могло да се желае едно по-добро преразпределяне на разходите за лечебна, извънболнична и болнична помощ, тъй като те се плащат от касата. Изобщо да се търси една по-добра и гъвкава политика на касата за решаване на сериозните здравни проблеми на нацията. А основните здравни проблеми са сърдечносъдовите и онкологични заболявания, болестите на дихателната система, травмите и отравянията. Следователно, ако здравеопазването търси дълготраен ефект, то трябва да бъде ориентирано приоритетно към тези проблеми. По изпълнението им сме подготвили национални програми. Някои от постигнатите резултати в оказването на първичната медицинска помощ определено си струват парите. А несъвършенствата се дължат на субективния фактор от страна на изпълнителите на тази помощ, на липсата на достатъчен контрол от страна на здравната администрация, касата и съсловните организации. Когато през 1995 г. започнахме да работим по реформата на здравеопазването, водех курсове за обучение. Тогава казвах, че тя ще продължи до 2020 г. и колегите посрещаха това с възклицание. Не им се вярваше, че наистина ще трябва да се сменят поне две поколения лекари...Възможно ли е при толкова нисък брутен вътрешен продукт българската медицина да претендира, че обслужва населението на европейско ниво?- Не може да се отговори еднозначно. От една страна, българските лекари са едни от най-добре подготвените, носи им се славата по света. Наблюдавал съм работата на колеги в редица европейски страни - техният стил и практика, диагностичните им похвати в никакъв случай не са по-добри, отколкото в България. Така че не може да кажем, че нивото на медицинска помощ у нас е по-ниско. Когато обаче трябва да се прилагат по-съвършени медицински технологии, отстъпваме много. Та у нас няма и една болница, в която да се извършва всичко, както е по света. Някъде ние оказваме медицинска помощ наистина на европейско равнище, имаме великолепни хирурзи, интернисти, кардиолози, но повече трябва да се наблегне на ресурсите за области, които засега ни отделят от света - извършването на трансплантации на органи например.Очевидно е, че пакетът услуги, гарантирани за всички осигурени, ще варира всяка година в зависимост от националната икономическа стабилност.Това означава ли, че хората, които имат възможност, е препоръчително да разчитат не само на задължителното осигуряване, но и на частните осигурителни фондове?- Пакетът услуги ще се променя с увеличаването на средствата в здравноосигурителната каса, ще става по-широк и с по-високо качество. Имаше една погрешна линия преди години да се осигурява всичко за всички, което е невъзможно. Сега се застъпва една друга линия, която би трябвало да бъде водеща и у нас, нарича се неоуниверсализъм. Осигуряват се основните видове медицинска помощ, с необходимото добро качество за всички. Значи не всичко за всички, а основните видове медицинска помощ, с високо качество. Смятам, че това е по-сполучливата формулировка. А всичко, което е извън основните видове медицинска помощ, би трябвало да се поеме от частните осигурителни фондове и компании, като законово се обезпечи една по-раздвижена система от осигурителни пакети, които да отговорят на всички нюанси на потребностите. Частното здравно осигуряване би трябвало да предприеме една по-настъпателна политика, която да даде достатъчно информация на хората. Дали няма да се наруши социалното равенство? Няма. Така, както едни могат да пратят децата си в елитните училища, други - не, така едни ще имат медицинска помощ в по-елитарна форма, други - не.Българите са средно с 5-8 години по-ниска средна продължителност на живота от хората в страните от ЕС. В каква степен продължителността на живота зависи от качеството на медицината и кои са другите основни и определящи фактори?- Всъщност медицинското обслужване е малък фактор в това отношение. Установено е от множество наши проучвания, че от организацията на медицинската помощ зависи около 10% от здравето на хората. При 40% от населението продължителността на живота е зависима от факторите на риска в околната среда, около 30% се пада на рискови фактори в поведението (тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, наркотици и др.) и 20% - на генетично предавани отклонения. Но тази статистика изобщо не означава, че медицината се освобождава от отговорностите си. Добро ли е от гледна точна на социалната медицина разпределението на финансовите ресурси вътре в системата на здравеопазването?- От гледна точка на цялата система на здравеопазването са необходими по-сериозни инвестиции в областта на превенцията на болестите, тъй като не бихме могли да се справяме с негативните фактори за здравето с досегашните средства. Споменах, че трябва двигателен режим, а как да го осигурим? Никой не казва, а май и не мисли за това. Ако говорим от гледна точка на цялото здравеопазване, трябва вече да се помисли и за финансиране на развитието на медицинската наука, за подготовката на медицинските кадри... Отговорът ми е, че може да се мисли за едно по-добро разпределение на финансовите ресурси. Говори се, че опазването на детското здраве е сред приоритетите на нацията, а в същото време бяха практически премахнати педиатрите, бяха закрити местата на училищните лекари, бяха премахнати и безплатните лекарства за деца до петгодишна възраст. Това не е ли очевидно противоречие?- Грешка, според мен, е неглижирането на училищното здравеопазване у нас, сега има стремеж да се възстанови в една по-рационална форма. Очевидно е, че решението в училищата да има само медицинска сестра не е най-доброто. Конкретно ще изтъкна един много сериозен проблем във връзка с детското здраве, който се пренебрегва. Това е медицинският контрол в областта на масовия спорт, доколко го има. Регистрирани са дори смъртни случаи, не можем да си позволим такова нехайство. Силно вярвам, че масовият спорт, който в последните години бе занемарен, ще изиграе своята роля за растежа на здрави поколения и ограничаване на наркоманиите, употребата на алкохол, тютюнопушенето. Но ако искаме да развиваме масовия спорт, това трябва да стане задължително и с медицински контрол, който да се осъществява от училищните лекари... Пазарът на медицински услуги при задължителното здравно осигуряване е гарантиран и не е малък - близо 8 млн. души. Много е вероятно чуждестранни специалисти да проявят интерес. Мисли ли се за това и има ли гаранции за качеството на чуждестранните специалисти?- България не е голям пазар, но е вярно обаче, че чуждестранни специалисти проявяват интерес. Според мен не е никак лошо. Нека да дойдат, нека нашите лекари да се конкурират с тях, нека чуждестранни фирми като тази на д-р Токуда от Япония инвестират в България. А колкото до гаранцията за качеството на чуждестранните специалисти - имаме си правила, които могат да ги контролират. В Бургас вече има една верига от чуждестранни здравни заведения. Това няма обаче да намали пазара за българските лекари. Той е гарантиран за близките 10-15 години. Конкуренцията е винаги изгодна за добрия производител, нали?Ваши колеги от института казват, че кръстосвате неуморно страната. Защо го правите?- При моята специалност е много важно винаги да зная горещите точки - какви за проблемите не само в техния научен и юридически аспект, а най вече в практически план. До каква степен онова, което е плод или поне се смята за научно постижение и е законодателно разпоредено, за което има някакви норми, е реалистично? А и в провинцията се сблъсквам с много явления, които трябва да изчезнат. Страшно е да се каже, но гражданите и пациентите не знаят правата си - това за мен е жесток недостатък. Нещо повече - много от колегите не познават законодателството в областта на здравеопазването и специално това, което ги засяга чисто професионално - като например законите за здравното осигуряване и за лечебните заведения. Понеже посещавам села и паланки съвсем инкогнито, се сблъсквам директно и с непростимо пренебрежително отношение към пациентите и със страха на хората, като са в болница да надигнат глава и глас. Сблъсквам се с елементарна липса на организационни познания от страна на колегите, както и с груба намеса на политическите сили от различни цветове при назначаване на лекари на управленски постове... Имате много спортен вид?- А вече не съм млад? Аз съм бивш лекоатлет, бях бегач на средни и дълги разстояния. Като студент дори бях шампион на 3000, 5000 и 10 000 метра. От нищо не се отказвам, привърженик съм на дългия работен ден, обичам си и даскалската работа. Институтът организира много курсове за повишаване на квалификацията на колегите, работим с много студенти, специализанти, не си отбиваме номера. С много настойчивост и помощ от страна на колеги от Швейцария, Германия, Испания, САЩ успяваме да сме в крак с най-новото и актуалното в медицинската наука. Аз съм с 50 години трудов стаж. Според мен има генетични влияния за човешката енергия, но най-важното нещо е работата на човека и възможността да отсяваш нещата, които са стресогенни. Виждали ли ли сте как серт кон си дъвче юздата, така хората се ядат отвътре... Е, аз не съм от тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във