Банкеръ Weekly

Съдби

Проф. д-р Георги Бакалов: ВИЖДАМ ПО-РАЗЛИЧНО БЪДЕЩЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Проф. д-р Георги Бакалов е роден 1943 г. в Неврокоп. Завършил е Духовната семинария и историческия факултет на СУ Кл. Охридски. От 1975 г. до днес, без прекъсване, е на щат в Софийския университет, в катедрата по история на Византия и балканските народи. Девет години е декан на историческия факултет. Бил е и заместник-ректор. Писал е за Средновековието, за политическата и културната история на Византия. В съавторство с проф. Тотьо Коев публикува две книги - за християнството по българските земи и общата история на християнската църква.Г-н Бакалов, имаше ли вариант да не станете историк?- Онова, което най-искрено желаех, е да следвам кинорежисура. Но юношеската ми мечта не можа да се осъществи, тъй като моята диплома от духовната семинария не ми даваше възможност да кандидатствам във ВИТИЗ. Трябваше да се явявам на частни изпити, освен това в семинарията имаше 13-и клас. Навремето се познавах с Апостол Карамитев, той ме окуражи в това мое намерение, но... толкова. Влязох в университета с шест години закъснение в сравнение с моите колеги, така че трябваше да покрия тази разлика във времето. И до днес обаче не съжалявам, че съм завършил духовната семинария. Това училище тогава изживяваше най-добрия период от своето съществуване, защото почти всичките преподаватели бяха доктори на западни университети, хора с европейска постановка на образованието. Държахме матура по 13 предмета, което беше нещо настина убийствено. Изучавахме гръцки, старобългарски, латински, все неща, които по онова време - говоря за 50-60-те години, не се изучаваха в нито едно средно училище в България. Подготовката ми в областта на християнството някак си ми импонираше и затова, вече като студент в Софийския университет, още във втори курс се насочих към средновековната история. Нямах никакви колебания какъв профил на историята да избера. Там, където в историята започва барутът този период вече не ме интересуваше...Миризмата на барут на Балканите също ли не ви вълнува?- Е, естествено, като съвременник се интересувам, защото историята това е политика в миналото. Тероризъм на Балканите има и той се подкрепя от тази прословута ислямска дъга, която върви от Родопите през Македония, Босна и Херцеговина. Очевидно е, че ако хората в този регион бяха оставени само на собствените си сили, възможности и интереси, нямаше да е така. Но задкулисната намеса на великите сили, на интереси и от други части на света, си казват думата. Аз не мога да си обясня какво повече например могат да искат албанците от Македония? Там се направиха много компромиси по настояване на западните сили, но те вече преминаха границата на самото македонско самочувствие. Ето как се поддържа едно напрежение, което не е балканско, инспирирано е отвън и е финансирано отвън. Всъщност кои са въпросите, които най-много ви занимават днес?- Ако говорим в глобален мащаб, наистина много ме вълнува проблемът с тероризма и бъдещето на западната цивилизация, от която и ние сме част. А вече в по-регионален план - положението на България и нейното близко бъдеще. Когато търся отговорите, може би по професионален навик винаги анализирам предпоставките за тях в миналото. Повече от очевидно е днес, че глобалният конфликт ще бъде между исляма и християнската цивилизация. Само че той е подсказан много преди нашето време и натрупванията и отрицанията са толкова големи, че това, което сега наблюдаваме, е съвсем естествено проявление на тези противопоставяния. Затова пък конфликтът, който съществуваше в миналото и който смятахме едва ли не за вечен: капитализъм - социализъм, загубва остротата си. И социализмът, и капитализмът са в крайна сметка продукти на западната цивилизация. За мен е по-важна консолидацията на самата западна цивилизация. И това деление на по-западни и по-малко западни, които едва ли не тепърва ще влизат в западната цивилизация, е абсолютно неправилно. Интеграцията трябва да се засилва. Защото и Русия, и Източна Европа, и Западна Европа, и Америка са продукт на една християнска култура, на една цивилизация, която в планетарен мащаб изглежда като западна. Колкото до Балканите, които са регион, много обременен с история, противоречията са заложени още от времето на османското владичество. Тогава върху цялата територия на полуострова е имало една единна държавнополитическа система, позволяваща свободно да се развиват отделните етноси в региони, които не са били някога техни. Никой днес не може да твърди, че българи, сърби, румънци, гърци се намират точно в тези зони, които са исконно техни. Напротив, в Османската империя те са имали възможност за навлизане в други етнически зони и в това е заложено противоречието - претенциите на всяка една от балканските държави за територии, които не могат да се решат лесно.Това ли са конфликтите, които се повтарят във времето?- Това са конфликти, които се повтарят още от момента, в който балканските народи минаха периода на възраждането си и влязоха в новата история като самостоятелни национални държави. Оттогава и досега конфликтите им не са решени. И един от най-радикалните начини за решаването им ще е, когато поне част от балканските народи влязат в Европейската общност. Аз съм се занимавал много с учебниците на Балканите - гръцки, сръбски, македонски, български, румънски... и съм наясно как се третират взаимоотношенията помежду ни. Не от субективно качество ще го кажа, че най-толерантни сме ние, макар че и за нас има какво да се желае. Гърци и сърби много внимават да запазят националната си идентичност, към която ние сме безкрайно небрежни. В България като че ли по-върви да се представяш за глобалист, за космополит, отколкото за защитник на националните интереси.Предначертан ли е пътят ни оттук нататък? - Очевидно е, че у нас има дефицит на държавници, които да прозрат поне в близките десет-петнадесет години. Ето аз не видях нито едно правителство от 1989 г. насам, което да планира приоритетите в развитието на България. Ние не знаем какво ще правим в бъдеще: лека промишленост ли ще развиваме, туризъм ли, или пък ще сме един работен резерв на обединена Европа... Имаме български общности, които са в непосредствена близост до нашите граници, но какво е отношението ни към тях? Ще толерираме ли тяхното малцинствено определение в съответните държави, ще им помагаме ли културно, ще ги улесняваме ли в придобиването на българско поданство? Нацията ни се топи и сме вече под 8 милиона. През ХI век България и Англия са с равна стартова база - те имат по 1.5 или 1.8 милиона население. Днес Англия е с 50 милиона и повече, а България слиза към параметрите на ХV-ХVI век по демографски прираст. Това означава, че ако не се вземат спешни мерки от страна на правителството, дори с внос на българи, които желаят да дойдат тук, но искат да бъдат оземлени, ние сме обречени на много тежка съдба. Освен това намирам, че България има един несъмнен приоритет - има една работеща образователна система, средното и висше училище. С всяка изминала година тази система ерозира и има опасност напълно да загуби качествата си. Необходимо е финансиране. Това направиха японците, корейците, ирландците... Не е толкова обременително за държавния бюджет да даде пари за образованието и науката, защото ще произведе хора грамотни, които един ден ще влязат в икономиката, в социалния живот, в политиката, в управлението. Това, че в началото на ХХI век непрекъснато се увеличава броят на неграмотните българи, е изключително тревожно.Казвате, че нямаме политици с държавническо мислене. В същото време непрекъснато се изграждат пирамиди на народното доверие...- Това нямаше да е възможно, ако имаше гражданско общество, което да контролира заявките на политиците. Гражданското общество трябва да контролира и парламента, и институциите. Смятам обаче, че е вредна практиката всяко едно правителство, което идва на власт, да започва с писането на бели книги. Убеден съм, че на властта иманентно е присъща корупцията. Въпросът е тази корупция да бъде в една доста овладяна степен. Да участваш в политиката, в общественото управление в древна Атина, където се създават идеите на демокрацията на съвременното политическо общество, е било литургия, т.е. задължение, което е безвъзмездно, не се плаща. Затова някои мъдри мъже от онази епоха съветват в политиката да влизат само богати хора. А при нас влизат в политиката, за да станат богати.Какво мислите за златните страници на българската история?- За съжаление златните страници на българската история са в безвъзвратното минало. Едва ли България ще достигне пак до онези параметри на международно положение, на политическа и военна мощ, каквито е преживяла да речем в IX век. В голяма степен този възход се повтаря във времето на Асеневците - между 1185 и 1246 година. Това е също един полет, възвисяване, едно могъщество на държавата, които можем само отчасти да видим в модерната история, в периода от Освобождението до началото на балканските войни. Може би един от най-плодоносните, перспективни периоди България е изживявала между 1902 и 1911 година. Тогава българският паспорт е бил виза за целия свят, българският златен лев е толериран навсякъде, признаван наравно със златния франк, с щатския долар, с английския паунд. Това е време, когато България е такъв икономически субект, за които са предвиждали, че ще стане Швейцария на Балканите. Сега е изключено изобщо да мислим това. Стандартът на България през 1937-1939 г. е все още един недостигнат връх...А в нравствено отношение?- С голямо удоволствие преподавам въведение в християнството. В неговия предимно морално етичен и исторически план, не като вероизповед. Християнството като дух на нашата цивилизация и вече като историческо събитие, което се е развило. Църквата ни е изключително пасивна, тя не може да преодолее кризата, която съществува в нея в последните дванейсет години. Нужна е пропаганда на християнството и неговите ценности, мисионерство. Не е достатъчно, че вратите на храма са отворени... Как гледате на предстоящата визита на главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел Втори?- Много положително. Всички страхове, които бяха споделени, че това може да съблазни православните, да ги оскърби, са неверни, защото става дума за посещение на предстоятел на една християнска църква. Макар и да не споделяме догматично нейната изповед, ние все пак сме членове на голямата християнска общност и трябва да оценим пълната добронамереност, с която папата предприема това пътуване в България. Необходимо е да бъде посрещнат по най-достоен начин и от държавници, и от църковни ръководители.Чакат ли ни още исторически обрати?- В този интегрален свят не може една страна да рискува съвсем да се маргинализира да е напълно самостоятелна в своето развитие. Много от нещата, които стават и ще стават у нас, ще бъдат функция на балканската или на европейската политика. Не всички лостове на промените са само у нас. Например ние и сега и в близките години ще бъдем вероятно много зависими от Световната банка, от волята на европейската общност, от глобалната политика на САЩ, от регионалните интереси на Русия, от динамиката на развитието на балканските отношения... Така че не можем да придвидим в голяма давност как ще се развият нещата. Но онова, което трябва да следва нашето правителство, е една достойна политика. Не става дума изобщо за русофоби, американофили и за други подобни сантименталности, а за една прагматична политика, която да бъде основана на интереса. Длъжни сме да преодолеем привързаността си към екзистенцминимума, натам трябва да са насочени силите и амбициите ни. Аз виждам едно по-различно бъдеще за България към 2030 г., когато поколението, родено след промените у нас, навлезе пълноценно в живота и започне да го управлява.

Facebook logo
Бъдете с нас и във