Банкеръ Weekly

Съдби

ПРОФ. БОЯН ВОДЕНИЧАРОВ - НАЙ-ДОБРИЯТ НИ ПОСЛАНИК В БРЮКСЕЛ

Пространният ни разговор с професора от Брюкселската музикална академия Боян Воденичаров започна в София на живо, а завърши с едно телефонно обаждане до белгийската столица. Поводите за него бяха два: интензивното концертно лято на знаменития български пианист и излизането на новите му звукозаписни програми, които са голямо културно събитие за истинските ценители на музиката. Мимоходом засегнахме и болезнената за Боби тема за отношението в България към нашите сънародници, които живеят и работят в странство. Новината от този разговор, останала неизвестна за българските медии, е свързана с авторитетния конкурс Кралица Елизабет в Брюксел, в журито на който за първи път е поканен и проф. Боян Воденичаров. Това признание за нашия млад артист (най-младия в журито) идва точно две десетилетия след като той спечели трета награда от Кралица Елизабет и единодушната любов на публиката. Преди този успех Боби Воденичаров вече бе натрупал лауреатски отличия и сериозен конкурсен опит: Светослав Обретенов (1974), чехословашкия конкурс в Усти на Лабе (1975), италианския Сенигалия (1976), пак италианския Бузони (1981), за да стигне и до Кралица Елизабет (1983). По това време у нас се водеше оживен спор дали подобна практика е най-добрият начин за усъвършенстването на един артист и дали тя не го отдалечава от истинските стойности в музиката? С цялата си по-сетнешна кариера Боян Воденичаров отговори най-точно и категорично на тези съмнения. При това и тогава, както и сега единственият начин за приобщаване към световното музикално изкуство е участието и лауреатството от международни конкурси.Особено интензивен за нашия пианист тази година е бил август. Фестивалните му участия в Ставло, Единбург, Льовен, Брюксел, Намюр и др. са все с камерни ансамбли, към които той има особени пристрастия. Септември е по-малко натоварен, защото е посветен главно на соловите му рецитали, които обхващат цялото последно тримесечие на годината. Но лятото донесе и друга радост на музиканта - освен класовете по пиано и импровизация (единствения преподавател по импровизация в Белгия!), от тази учебна година той ще преподава и на клас по грандпиано.Голяма страст на Боян Воденичаров от няколко години са старите инструменти. Те дават възможност музиката от началото на ХХ век да се изпълнява на пиана и рояли от епохата. Такъв е случаят с втория том прелюдии на Дебюси, записани от Боян на пиано Ерар от 1910 година. То е открито в един хотел от друг българин, Светозар Сяров, който после го и реставрирал. Съществува предположението, че на това пиано е свирил самият Дебюси към края на живота си. По подобен начин е открит и роялът Бьозендорфер от 1892 г., на който Воденичаров записва програма от сонати, балади и рапсодии на Брамс. Звукозаписната дейност на Боян ни предостави и една направо сензанционна новина - заедно със своя колега проф. Стив Обен, флейтист и саксофонист, той е записал програмата Валсове и се връща в света на джаза, който доброволно напусна преди почти две десетилетия. Заради раздвояването на инвенцията и широко отворилия му се път на концертиращ артист от класически формат.На този фон неучастието на големия ни артист в Европалия-България преди по-малко от година в Брюксел наистина звучи нелогично. Боян Воденичаров преди това свири на подобните фестивали, посветени на Чехия, Полша и Унгария, но е изолиран от българския му вариант, при все че живее в белгийската столица и е добре познато име. Нашите организатори, естествено, са решили да го минат тънко и му предложили безплатно участие, отказвайки дори минимален хонорар. Професор Воденичаров е широко скроен, та не се вживява много в тази обида. Но вече си избира поканите от България и вероятно ще налага своите - главно художествени - условия. В същото време продължава да разширява и своето музикално пространство, за което покойният диригент Димитър Манолов ни беше казал: Боби има свое запазено място в музиката дори тогава, когато свири най-банален, изхабен от популяризацията му репертоар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във