Банкеръ Weekly

Съдби

ПРОБЛЕМИТЕ НА ДНЕШНИТЕ КАИН И АВЕЛ

Подобно на особите с кралско потекло, семейните компании, които се предават от поколение на поколение, притежават някаква особена загадъчност. Канадският търговец и милиардер Галън Уестън, който наскоро беше одобрен за купувач на лъскавата лондонска верига от магазини Селфриджис (Selfridges), не е принц Чарлс. Но това не му е попречило в младежките си години да играе поло с британския принц, да присъства на стогодишния юбилей на кралицата-майка и да притежава огромно имение във Флорида на име... Уиндзор. Преуспяващите фамилни компании носят особена сила, която много често липсва на обикновените фирми. Но както за монархиите, така и за фамилния бизнес успехът означава преди всичко едно - да се разбираш с роднините си. Кавгите могат да разрушат както семейството, така и бизнеса.За фамилия Уестън ключът към успеха се крие най-вече в умелото използване на географията. Основател на фамилния бизнес е Джордж Уестън - син на лондончанин, заселил се в Канада. От своя страна синът на Джордж - Гарфийлд, демонстрира способности на запален колекционер и започва да трупа фирми като пощенски марки. Под негово ръководство се ражда истинска мултинационална империя от компании в сферата на хранителната индустрия, която има клонове във Великобритания, в Америка и в Австралия. След семейна свада, избухнала през 1972 г., обаче двама от синовете на Гарфийлд - Гари и Галън, решават да разделят империята на географски принцип. Идеята се оказва брилянтна, а от нейната прагматичност могат да се поучат немалко фамилии, които рискуват да провалят бизнеса си заради лични неразбирателства.След подялбата Гари Уестън получава правата върху известния производител на сладкиши Асошиейтид бритиш фудс (Associated British Foods). Скромният британец с манталитет на счетоводител е собственик и на Фортнъм енд Мейсън (Fortnum Mason) - най-лъскавия хранителен магазин в Лондон. За брат му Галън остава управлението на семейните фирми в Ирландия (където Галън среща бъдещата си съпруга). Междувременно той прави основни промени във фамилните компании на Уестън в Канада и стъпва на американския пазар. Въпреки че е член на управителния съвет на лондонския магазин Фортнъм енд Мейсън, офертата за Селфриджис е първият сериозен опит на Галън за бизнес във Великобритания. Империята на семейство Уестън е по-типичен представител на световните бизнесорганизации, отколкото примерно Дженеръл илектрик (General Electric) и Бритиш петролиъм (British Petroleum). Независимо че новинарските емисии посвещават голяма част от вниманието си на публично търгуваните компании, повечето фирми по света са или притежавани, или поне доминирани от членовете на едно семейство. Близо една трета от компаниите, включени в класацията на 500-те най-търгувани компании според списание Форчън, също са фамилно притежание. Този тип компании работят прекрасно, когато членовете на семейството се разбират помежду си или поне намират начини да потушават кавгите още в зародиш. Бизнесуспехите на династиите по света са тема, на която американският професор Джон Дейвис, ръководител на специална програма за семеен бизнес в Харвардския университет, посвещава една от своите книги. По време на проучванията си професорът се натъкнал на малка холандска спиртоварна на име Де Кюпер (De Kuyper), начело на която в момента стои десетото поколение на рода, основал компанията през 1695 година. Друг пример в книгата на американеца е прочутата банкова династия Ротшилд, която има повече от двестагодишна история и която нерядко е доказвала, че свадите вътре в семейството могат да бъдат плодотворни, колкото и съвършената хармония. През 80-те години на ХХ в. Джейкъб Ротшилд се отцепва от семейната империя и полага основите на своя собствена мрежа от процъфтяващи днес финансови компании.Като цяло обаче няма нищо по-разрушително от фалирането на един семеен бизнес. В класическа статия на тази тема, публикувана в списание Харвард бизнес ривю през 1971 г., американският експерт Хари Левинсън пише: Най-преуспелите ръководители често са хора, построили свои собствени компании. По ирония на съдбата обаче техният успех нерядко носи на тях и на семействата им лични проблеми, на каквито даже професионалните мениджъри не се натъкват. Ето защо семейните компании се управляват най-трудно.Все пак сравнително рядко се случва кавгите да завършат смъртоносно - както например в модна къща Гучи (Gucci). През 1998 г. Патриция Реджани беше пратена в затвора заради убийството на бившия си съпруг - някогашния изпълнителен директор на компанията Маурицио Гучи. В Азия, която е известна като бастион на фамилните империи, има немалко потресаващи примери за разрушителната сила на семейните вражди. Южнокорейският производител на автомобили Хюндай (Hyundai) се разпадна на части след смъртта на основателя си и последвалите пререкания между неговите синове. Патриархът на Формоза пластикс (Formosa Plastics) не се поколеба да изрита собствения си син от семейната компания, след като той се впуснал в широко афиширана извънбрачна връзка. На негово място бащата избрал професионални мениджъри.За разлика от фамилията Уестън, други големи канадски династии не намират сили да преодолеят омразата. Когато Самюъл Бронфман завещава компанията си за безалкохолни напитки на един от внуците си, той едва ли е предполагал, че наследникът му Едгар ще предпочете да продаде империята на дядо си. След това внукът купил Юнивърсъл стюдиос (Universal Studios) и слял бизнеса й с Вивенди (Vivendi), с което си навлякъл гнева на останалите деца и внуци на Сам Бронфман. Братята МакКейн от Ню Брънзуик - собственици на най-големия производител на бланширани картофи в света, вече не си говорят. Това, изглежда, няма да се промени, въпреки че къщите им с изглед към един от фирмените заводи са една до друга. Понякога фамилните неразбирателства са породени от несъгласия, свързани с корпоративните стратегии. Причината за тях нерядко е нежеланието на човека, положил основите на бизнеса, да го отстъпи на наследниците си. Все по-често срещан проблем според Тони Богъд, директор на семейната счетоводна фирма Би Ди Оу Стой Хейуърд (BDOStoy Hayward), е напрежението, което се появява между малцинството от членове на семейството, които работят във фирмата, и превъзхождащите ги по брой акционери. Собствениците на дялове от семейния бизнес роптаят, че дивидентите им не струват, а акциите са непродаваеми, като в същото време на хартия тяхното състояние изглежда внушително.Класическа версия на такъв скандал в момента се разиграва в Чикаго, а главни герои в него са членовете на прочутото семейство Прицкер - от четири поколения, собственик на веригата хотели Хайат (Hyatt). Осемнайсетгодишната актриса Лизел Прицкер води дело срещу баща си, чичо си и братовчедите си за пари, които по нейните думи са били източени от завещани на нея семейни фондове. Други нейни роднини пък претендират, че трябва да получат по-големи дялове от семейния бизнес.Разрешението на проблема, според Тони Богъд, не е много трудно. Необходимо е само да се състави семейна харта или конституция - документ, в който семейството да уточни принципите, по които ще бъде управляван общият бизнес. Идеята не е лоша, особено когато човек не може да приложи успешния модел на семейство Уестън и да използва географията, за да държи роднините по-далече от себе си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във