Банкеръ Weekly

Съдби

Президентът на Спартак, Плевен, Мико Йотов: НЕ МОГА САМ ДА ТЕГЛЯ КАРУЦАТА

Мико Йотов е 65-годишен. Строителен предприемач. Шеф е на футболния клуб Спартак (Плевен) от три години. Съгласи се да говори пред в.БАНКЕРЪ за рисковете на този странен занаят - футболното президентство, защото съзнава неговата сериозност, рискованост и... гротескност.Г-н Йотов, как попаднахте във футбола? Заради парите ли ви поканиха, или има друга причина? - Попаднах случайно. Дойдоха при мен хора от Плевен, предложиха ми и аз, кой знае защо, реших да не им отказвам. Тогава Спартак береше душа в Б група. Вероятно онези, дето ме калесваха, са знаели, че имам някой и друг лев от строителството, но надали са били толкова наивни да си мислят, че канят за началник нещо като Бил Гейтс. Освен това съм роден в близко до Плевен село и ме зачовърка родолюбиво чувство. С една дума, съгласих се без тръшкания, тиради и клетви. Само се сетих за думите на мама: Мико, на млади години не успя да си счупиш краката, но на стари години май ще си счупиш главата. Като дете и юноша играех и аз футбол, а после се хванах по строежите. Сега се мъча да опровергавам маминото пророчество.Как върви процесът на опровергаване?- Трудно върви. Но да си счупиш главата във футбола е сигурна и бърза работа. Доста пари и инат трябва да имаш, за да се изсулиш от това обичайно за нашите ширини явление. С ината го докарвате някакси - вече три години сте президент, а с парите как сте?- В деликатно равновесие, както се казваше в един филм навремето. Налях доста средства в Спартак, но моля не питайте за числа. Тъкмо това исках да попитам...- Добре, ще ви кажа нещо, пък вие си правете аритметиката. Годишната издръжка на футболен клуб средна ръка от висшата група излиза между осемстотин хиляди и един милион лева. За частичен ремонт на стадион Плевен съм вложил още над сто и шейсет хиляди лева. Отделно влагаме средства за тренировъчните игрища и инфраструктурата около тях. Какво печелите от този бизнес?- Нищо. Засега. Откакто съм поел отбора, употребяваме само математическото действие изваждане. Често, като се разплатим с полиция, съдии и т. н. след мач, влизаме вътре със сметките. От футбол у нас може да се печели само ако търгуваш интензивно с футболисти. Колкото са по-добри те, толкова по-добре върви и бизнесът. Спартак няма играчи за продан и затова сме още във фазата на натрупване на качество. А то иска търпение и време. Да разбираме ли, че имате амбицията да направите от плевенския клуб печеливша фабрика за млади таланти?- Разбирайте! Ако отборът не беше тръгнал нагоре в развитието си, отдавна да съм се отказал да наливам в кофата без дъно. Но, за добро или лошо, тимът върви стабилно и вече искам да постигна още повече с него. Колко повече?- Класиране в шестицата във висшата група. И - най-важното - да произведем млади таланти, които утре да укрепят отбора и от които утре да печелим. Това е целта, към която се стремим. Затова възродихме детско-юношеската школа, в която кадърни специалисти се трудят с над двеста и петдесет деца и юноши, разделени в девет отбора. Чакаме плодовете, работейки. А докато чакаме, непрекъснато напомняме на държавата и на общината, че ако не помогнат с инициативи и финанси, спортът, не само футболът, ще изпадне в най-ниската група на общественото битие. Нали вие, предприемачите, обикновено настоявате за по-малко държава около делата си.- В спорта без достатъчно държава не може. Продължаваме да дъвчем въпроса за собствеността на спортните съоръжения, която остава неизяснена и така се връзват пранги на спорта. Плевенската община обеща да помогне на футбола в града, който впрочем стана на осемдесет години, но все не можем да попаднем в дневния й ред. А уж се разбрахме да действаме единно, без политически пристрастия, задкулисни уговорки и удари под кръста. Достатъчно бе за начало да ни дадат да стопанисваме няколко търговски обекта в града. Говорехме за нов пазар, за обществен паркинг... Нищо не излезе. Пробутват стария и наивен номер: Какво ще кажат другите, като дадем на вас, футболистите? Не искат да признаят, че всъщност Спартак е акумулаторът на винаги нужния им електорален отбор, моторчето на успешната социална политика. Особено когато една рафинерия като Плама не диша и две хиляди нейни работници са без работа от години. Тези обстоятелства могат ли да ви откажат от битката, въпреки че Спартак е вече хит в първенството?- Могат. Тази година ще я избутаме някак, но за следващата ще видим. Ако не се хванем за ръце с общинарите и с колеги бизнесмени, славно ще цамбурнем. Сам, признавам, не мога да тегля каруцата, колкото и патриотично да съм настроен. Данъчните не се вълнуват от патриотизъм. Те гледат в бумагите, а в тях например пише, че не се признават за разход на фирмата парите, които харчим за храна и витамини за играчите, за квартирите, които наемаме за тях, и т. н. Преди седмица, въпреки уговорката, общината пък отказа да плати тока, водата и СОТ-а на стадиона. Сполетя ни и лека парична криза в началото на годината, защото и другият ни бизнес - строителството, не е цъфнал и вързал, но момчетата ни разбраха и се оправихме. А как гледат на вас колегите - шефове на клубове? Като че ли сте встрани от онзи тим от футболни босове, за който спомена главният секретар на МВР Бойко Борисов?- Не съм бяла врана сред тях, но са ми малко чужди. Имат ми уважението, най-малкото защото гледам да си нямам закачки с тях. Никога не съм се обвързвал с каквито и да било групировки. Но с Майкъл Чорни вероятно сте близък, като се знае за горещата любов между неговия Левски и вашия Спартак.- Виждал съм Чорни само на снимка. Не съм дори говорил с него. Левски ни зарежда с играчи, но не ни помага пряко финансово. Ако дружбата ни е крепка, то е защото футболистите, които идват при нас от шампионския тим, са борбени и нахъсани да се харесат на собствениците си, а това повлича и останалите. Ако Спартак финишира в шестицата и ако се решат проблемите със собствеността на стадиона и финансите, ще продължите ли във футбола?- Много хубави ако се събраха, та да повярваме, че ще се случат. Но при такова положение няма как да си ида. Има и морален ангажимент. Нямате представа с каква радост ми се пълнеше сърцето, като гледах на мача с ЦСКА прекрасната двайсетхилядна публика. Тогава осъзнах, че май нещо сме направили за тези три години и че си заслужава да опитаме да сторим повече.

Facebook logo
Бъдете с нас и във