Банкеръ Weekly

Съдби

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ЦЯЛО ТОГО

Най-дългогодишният африкански управник - президентът на Того (Етиен) Гнасингбе Еядема, умра на 5 февруари. Той се задържа на власт цели 38 години благодарение на две обстоятелства. Първо - безкомпромисността към опонентите. И второ - мащабната поддръжка от страна на световната общественост.СпортистътЕтиен Гнасингбе се родил на 26 декември 1937 г. в селцето Пия в Северно Того. Тогава тази територия в Западна Африка се намирала под мандата на Лигата на нациите и се управлявала от Франция. Етиен не бил първият син в голямото семейство на местен търговец, така че нямал никаква надежда да наследи някога бизнеса на баща си. Впрочем търговията не го интересувала. Той бил слаб ученик, затова пък отличен спортист. Най-големите му успехи били в борбата - традиционен спорт за народността кабие, към която принадлежал. След като завършил училище, Етиен заедно със свои съученици решил да постъпи на военна служба. В Того това се оказало невъзможно. Лигата на нациите нямала армия. Така че му се наложило да замине да служи в съседен Дахомей (сега Бенин), който бил френска колония. На 16 години той вече бил редовен войник от френската армия и почти веднага го изпратили да воюва - отначало в Индокитай, а после - в Алжир.Етиен бил само на 23 години, когато с решение на ООН Того получила своята независимост. През 1962-ра Гнасингбе - вече сержант, се върнал в родината си и предложил своите услуги на новото правителство. Той не се съмнявал ,че те ще бъдат приети предвид големия му военен опит. Затова разочарованието му било безгранично, когато първият президент на Того Силванус Олимпио, след като се запознал с неговия рапорт и този на приятелите му, заявил, че не се нуждае от услугите на наемниците на колониализма. Това решило съдбата не само на Етиен, но и съдбата на самия Олимпио.ПревратаджиятаПървият военен преврат в Западна Африка, който станал в ранното утро на 13 януари 1963 г., напомнял по-скоро скандал, отколкото добре организирана военна операция. Вечерта на 12 януари към президентския дворец в Ломе се приближил камион с няколко десетки полупияни ветерани от френската армия. След кратка свада с охраната те проникнали в двореца. Цяла нощ нападателите чупели и рушели всичко, което им попадне пред погледа. А в 7.00 часа сутринта разбили вратите на апартамента, в който се криел Олимпио. Първият президент на Того бил убит. А името на убиеца било сержант Етиен Гнасингбе, който публично се хвалел със стореното.По-късно някои от превратаджиите казвали, че са нахлули в президентския дворец единствено за да търсят справедливост и да им се разреши да служат в армията на Того. По тази причина те не останали на власт, а предали президентския пост на цивилно лице - Никол Груницки, отдавнашен противник на покойния президент. Груницки изпълнил исканията на Етиен и неговите другари. Нещо повече - отчитайки военния им опит и заслугите им към новия режим, всички те били произведени в офицери и получили важни армейски постове. Най-бърза кариера сред тях направил разбира си сержант Гнасингбе. След три-четири години, с чин полковник и с нова фамилия, той заел поста началник на Генералния щаб и фактически управлявал армията.Изглеждало, че е постигнал всичко , за което някога е мечтал. Единственият му проблем бил, че новият президент не обръщал внимание на молбите на полковник Еядема да се справи окончателно със семейството и привържениците на своя предшественик. Тъкмо от тях се страхувал панически героят от Виетнам и Алжир, независимо от фамилията си (в превод от кабие еядема означава храброст). Той вече съжалявал, че си е признал за убийството на Олимпио и дори се отрекъл от думите си, но никой не му повярвал.В същото време позициите на самия Груницки непрекъснато отслабвали. Жителите на страната настоявали за оставката на президента, който да бъде заместен от някой привърженик на Олимпио. Убеден, че при едно ново правителство едва ли ще оцелее и един ден, Еядема не изчакал смяната на властта. На 13 януари 1967 г. по негова заповед Груницки бил свален. Полковникът поел всички грижи по управлението на държавата. Целият му по-нататъшен живот бил посветен на това да не позволи на семейство Олимпио и неговите последователи да дойдат на власт. Държавният главаПолковник Еядема представлявал жалко зрелище в ролята си на държавен глава. Бил полуграмотен и четял декретите си, написани на френски едва ли не сричайки. Във Франция пък се говорило, че Жак Фокар, главен съветник на президента Де Гол за Африка, управлява Того по телефона от Париж. Впрочем за укрепването на личната си власт Еядема не се нуждаел от помощта на чужденците. Той безжалостно се разправял не само с противниците си (семейство Олимпио било частично унищожено, а оцелелите напуснали страната), но и със съмишлениците си. Полковникът не прибягвал до открити репресии. Хората просто изчезвали.През 1969 г. Еядема въвел нова конституция. В държавата била въведена еднопартийна система. Еядема лично измислил името на своята партия Rassemblement du peuple togolais (Обединение на народа на Того) - ОНТ, като взел за основа името на първата партия на генерал Де Гол Обединение на френския народ. Де Гол бил един от кумирите на Еядема. Както впрочем и заирският диктатор Мобуту, от когото черпел опит в създаването на култ към личността.По сведения на посетили тогава страната чужденци, Того изглеждала като миниатюрно копие на Заир. Улиците на градовете били окичени с портрети на Еядема и негови цитати. Появата на публични места без значка на ОНТ и портрет на полковника било признак за безразличие към собствената кариера и дори към собствения живот. Когато Мобуто решил да се откаже от европейското си име, Еядема го последвал, без много да му мисли, и взел за първо име старата си фамилия - Гнасингбе. На фона на прочутите канибали Иди Амин и императора Бокаса обаче Гнасингбе Еядема изглеждал съвсем прилично. Естествено, и той практикувал изтезания и убийства на опонентите си, но все пак не ги изяждал. ДипломатътНа международната арена не само търпели Еядема, а и го уважавали. Причината за това била пълната му лоялност към Франция. Всяка молба на френските власти се изпълнявала незабавно, сякаш Еядема продължавал да е сержант от френската армия. Президентът на Того дружал и с Израел и ЮАР, което било твърде нехарактерно за африканските управници. Поддържал и движения, борещи се с прокомунистическия режим в Ангола. Благодарение на всичко това държавният глава на една от най-малките африкански страни се превърнал в един от най-забележителните и влиятелни лидери на континента.Той бил едва ли не главният представител на Африка в отношенията с Европа, а в самата Африка помирявал враждуващите режими.Това помогнало на Еядема през 1979 г., когато му се наложило да си спомни за отдавнашния страх от клана Олимпио. В съседната на Того - Гана, на власт дошъл Джери Ролингс, приятел на Жилкри Олимпио - син на убития през 1963-а президент. Еядема положил доста усилия режимът на Ролингс в Гана да се окаже в изолация. През 1985 г. в Ломе била извършена серия от терористични актове. А след това било обявено, че е потушен военен преврат. Властите не съобщили подробности, но отбелязали че превратаджиите се ръководели от Жилкри Олимпио с поддръжката на ганайски военни. На помощ на Еядема се притекли френски войски, границата с Гана била затворена и Олимпио бил осъден задочно на смърт.ДемократътВ края на 80-те години авторитарните режими излезли от мода. Африка трябвало да премине към повече или по-малко демократични форми на управление. През 1991-а, след няколкоседмични народни вълнения, които Еядема не могъл да потуши, както си знае, заради твърдата позиция на тогавашните френски власти, той бил принуден да обяви началото на ерата на реформите. В страната разрешили дейността на политическите партии, направили се и поправки в конституцията, ограничаващи заемането на президентски пост от един човек до два петгодишни мандата. Но за разлика от други африкански държави, където реформите не само се обявявали, а и трябвало да се изпълняват, режимът в Того се чувствал комфортно. Парламентарните избори неизменно завършвали с победа на Еядема. Съобщенията за масови разстрели на опозиционери се появявали рядко във вестниците. На всички претенции президентът отговарял, че демокрацията в Африка върви по свой път и със собствена скорост. През 2002-ра, когато приключвал вторият конституционен президентски срок на Гнасингбе Еядема, парламентът отменил ограниченията и го помолил да се кандидатира отново. Еядема, според думите на тогавашния премиер, решил да се жертва още веднъж заради нацията и както може да се очаква, спечелил изборите през 2003 година.На 5 февруари 2005-а Еядема умира от сърдечен пристъп. Само няколко часа по-късно предани нему военни провъзгласили за президент на Того сина му Фор, а след това предани нему парламентаристи, направили така, че преходът на властта от бащата към сина да стане в пълно съответствие с конституцията на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във