Банкеръ Weekly

Съдби

ПРЕСТЪПНОСТТА - САЛАТА ОТ КОСТЕЛИВ ОРЕХ И ГОРЕЩ КАРТОФ

Ако се раздаваха Оскари за рекорден брой разкрити престъпления на глава от населението, колкото и да е неочаквано, България би могла да попадне сред номинираните за 2000 година. Към това заключение насочват данните от последната справка на Националния статистически институт за резултатите от тази специфична дейност през миналата година. Ако надникнем обаче зад отчетените проценти и се опитаме да обясним какво се крие зад тях, много неща ще се окажат силно обезпокоителни.
Проблемът изобщо не е там, че има престъпност. Тя се вижда и без сложните изчисления на статистиката. Проблемът не е и в лекото покачване на стигналите до съдебната зала дела. Нито пък до онези, приключили с осъдителна присъда. Бедата е, че сухите числа всъщност са като онази една десета от айсберга, която стърчи над водата и се вижда. Тя само загатва за

действителните размери на скритото под повърхността

Така в графата за общия брой на делата, завършили с присъда, виждаме числото 25 935, а за осъдените лица - 30 405. По-интересното е, че тези данни показват завишение от 8.4% на наказаните престъпления и нарастване с 3.5% на осъдените лица в сравнение с предходната година. Тази тенденция може да се дължи на две причини. Първата е, че правозащитните ни органи са станали по-професионални и ефективни. Извод, който звучи добре за ушите на управляващите, но изглежда доста съмнителен за обикновения гражданин. Защото функционирането на полицейските, следствените и съдебните органи не е като бягането на дълги дистанции. Тук самотните състезатели не стигат до подиума на победителите, тъй като всички звена по веригата от разкриването на престъплението до изпълнението на наказанието са свързани. Значи няма как следствието да е по-ефективно от полицията, а съдът няма как да издаде по-бързо и повече осъдителни присъди, ако предварителното производство, дознанието и полицейското следствие не са си свършили добре работата. Не е възможно също цялата тази сложна система да работи съгласувано, ако прокуратурата не е в състояние да изпълнява точно и експедитивно своите функции. Но през последните две години, когато са извършени и разкрити отчетените престъпления, нито една от горепосочените системи не се радваше на мир и спокойствие. Смяната на министъра и на главния секретар на МВР беше последвана от редица рокади надолу във веригата, имаше скандали за полицейско насилие и за полицейски рекет. А тази система е доста чувствителна към кадровите сътресения. Структурни промени претърпя и следствието. При това без нищо да доказва, че преминаването на дознанието под шапката на полицията и бързото полицейско производство са успели да уплашат престъпния контингент. Прокуратурата претърпя и самоубийства на прокурори от Върховната касационна прокуратура, и смени на градски прокурори, и кадрови въртележки с главозамайващ ефект. Да не говорим за правосъдното ведомство, което по всеобщо впечатление беше ощастливено с най-слабия си министър от десетилетия насам. Как тогава при тези сътресения правозащитната система можа да постигне подобни успехи?
По-вероятно е повишената разкриваемост и наказуемост на извършените престъпления да се дължи на това, че те са повече. За съжаление този извод звучи далеч по-достоверно. Трябва да се напомни, че от криминологична гледна точка престъплението не е само правно, но и социално явление. Ще рече - преди убийството, кражбата, изнасилването, подкупът и т. н. да станат обект на наказателната практика, те са рожба на определени социални условия. Затова би било невярно да се обяснява бумът в престъпността само като следствие от несъвършените закони или непрофесионалната работа на органите по разкриване и наказване на извършителите. Нещата са далеч по-сложни. Те опират до

силно влошените материалнобитови условия

до липсата на работа и перспективи, до обедняването като обща тенденция, до силната социална поляризация и, разбира се, до недобрата подготовка и работа на полицията и съда. Но да се фокусират упреците или заслугите само към тези институции, е равносилно на умната идея да се постави каруцата преди коня.
Тревожно е също, че 62.7% от престъпленията са извършени от лица в т. нар. младежка възраст - от 14 до 29 години. Причините и тук са много, но главната е, че в резултат на реформите в образователната система една немалка част от бедните семейства вече не могат да си позволят да издържат децата си през дългите години на средното и висшето образование. Безработицата, която най-силно засяга тъкмо тази възрастова група, също непрекъснато ражда потенциални закононарушители. Но тук опираме до ролята на Министерството на труда и социалните грижи. И наркоманията, и проституцията, които са перманентни генератори на престъпления, засягат най-силно пак тази възрастова група. С всички рискове за здравето и социалната адаптация на младежите. Но къде са програмите на Министерството на здравеопазването за работа сред рисковите групи?
С една дума, както и да четем числата за наказаните престъпления, непрекъснато остава да ни чопли съмнението, че май не гледаме натам, където трябва.
Тук дори можем да оставим настрана очевидната мудност на правораздавателната система, защото по данните на НСИ повече от половината, тоест 53.2%, от тези престъпления са извършени през 1998 година. По-голямо безпокойство буди същият процент, но по отношение на друг белег. От всички разкрити и наказани престъпления през 2000 г. 53.3% са кражбите и грабежите. В сравнение със същия показател за предходната година има съществено увеличение - на кражбите с 24.3%, а на грабежите - с 42.4 процента. Тези факти са показателни за социалните тенденции като цяло. Кражби и грабежи има навсякъде, дори и в най-богатите държави. Но високата им относителна тежест е характерна за бедни и силно разслоени общества, където

социалните аутсайдери губят надежда

за по-добро битие, ако разчитат само на законни средства. Косвено това отвежда към въпроса за социалната дезинтеграция. Но пак трябва да напомним, че изглежда много съмнително по-високата разкриваемост в случая да се схваща просто като чудодейно и внезапно увеличение на професионализма на правозащитните органи. Поне няма обоснована причина за това в този момент.
Донякъде обнадеждаващо звучи отчетеният спад на наказаните престъпления против личността. Умишлените убийства са намалели с 14.3%, а броят на осъдените за убийство с 5 процента. Намаление бележи и броят на изнасилванията. Но дали всичките тези деяния са с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с предходните години? И дали това намаление не е за сметка на разкриваемостта, особено ако престъпленията стават по-старателно обмислени и по-добре организирани?
Тревожното е, че за сметка на убийствата и изнасилванията сериозно увеличение има на санкционираните общоопасни престъпления. Това са престъпленията по гл. 11 от особената част на Наказателния кодекс. Тук се включват деянията, които са извършени по начини и със средства, опасни за живота и здравето на мнозина, като подпалвачество (увеличение от 22% в сравнение с 1999 г.), производство и разпространение на оръжия и взривни вещества (без промяна в сравнение с 1999 г.), разпространение на наркотици (два пъти повече от предходната година) и т. н.
Статистиката отчита увеличение на наказаните престъпления по транспорта с около 30%, а на осъдените лица с 6 процента. Тук основният дял се пада на противозаконното отнемане на лични моторни превозни средства (29% повече от 1999 г.), нещо което все по-упорито се прилепва към визитната картичка на страната ни. За съжаление

автомафията

ще си остане и занапред изключително трудноизкоренимо явление. Не само заради цветущия пазар на крадени скъпи возила в бившите съветски републики и в ред страни от Близкия изток, но и поради все по-добрата организация на незаконния бизнес. В него се включват и служители на КАТ, и митничари. По всяка вероятност тенденцията към увеличаване на този вид престъпления ще се запази.
През 2000 г. значително повече са и т.нар. наказани

престъпления против икономиката

Броят на наказаните измами и изнудвания е с 56% по-голям, а на осъдените за подобни деяния - с 35 процента. Два пъти повече от предната година са и осъдените за длъжностно присвояване по чл.201 и следващите от Наказателния кодекс. С 61% повече са осъдените и за документни престъпления. Любопитен нов щрих в борбата срещу престъпността е, че от санкционираните стопански престъпления 24% са тези против кредиторите, макар това да показва намаление в сравнение с предходната година.
Най-тревожната част от цялата статистика обаче е, че

нараства броят на осъдените непълнолетни

лица, т. е. на младежите от 14 до 18-годишна възраст. Те представляват 11.2% от всички осъдени, но увеличението спрямо 1999 г. е с 29 процента. Оказва се, че непълнолетните са извършвали почти цялата гама от престъпления, характерна и за пълнолетните - от убийства и изнасилвания до противозаконно отнемане на чужди моторни превозни средства. При това 16% от непълнолетните са имали и предишни осъждания, което е с 39% повече от предната година.
Каквито и резерви да храни човек към националната ни статистика, трудно би пренебрегнал основните тенденции, които разкрива тя. Увеличението на наказаните престъпления показва, че все още сме далеч от овладяването на престъпните посегателства върху здравето, живота и имуществото на гражданите. Но най-важният извод е, че основният генератор на противоправното поведение е безработицата (половината от всички осъдени през миналата година), бедността, липсата на родителски надзор и непосещаването на училище (70% от осъдените непълнолетни не са учили и не са работили към момента на извършване на престъплението), както и употребата на алкохол и наркотици. За съжаление тези фактори не могат да бъдат елиминирани, колкото и суперченгета да служат в полицията. Или колкото и да са висококвалифицирани и неподкупни магистратите. Това е проблем на обществото като цяло и предимно на неговите представителни органи - парламент и правителство. Което показва, че въпреки календара на успехите, някои хора в държавата ни не си свършиха добре работата. Или може би си я оставиха за следващия мандат. Само дето шансът да си го спечелят на юнската изборна лотария става все по-малък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във