Банкеръ Weekly

Съдби

ПРЕПЯТСТВИЯТА МЕ ПРЕДИЗВИКВАТ

Преди дни Яна Касова навърши 21 години. Половината от тях е посветила на леката атлетика. Треньор - Илиян Пищиков. Второкурсничка в Националната спортна академия.Яна, чувстваш ли се вече звезда?- Винаги ми е било странно, когато говорят с помпозни думи за звезди, звездички, по-малки, по-големи... Признавам обаче, че се стъписах, когато след бягането в Мюнхен, изведнъж започнаха да ме гледат с други очи, да ме разпознават, да ми искат автограф... Още ми е странно.Трябва да свикваш. Утре, като станеш и световна шампионка...- Шегуваш ли се?Не, пожелавам ти го.- Тогава ще ти призная още нещо. Тръгнах за медал и за Мюнхен, но не казах на никого. Дори на татко, а той ги разбира тези работи - бил е атлет, рекордьор. Постижението ми през това лято - 12.75 сек., подсказваше възможностите ми, но не исках да се създава напрежение. Сега вече е различно. Хората вече ще очакват повече.Готова ли си да им го дадеш?- Не виждам смисъл да блъскам по цял ден над препятствията, ако не искам да стана най-добрата. Изключително трудна работа, но тъкмо затова ме привлича. Малките ми цели са да подобрявам непрекъснато резултатите си и да не излизам от световните стандарти - да бягам на всеки старт под 13 секунди. Така, сигурна съм, постепенно ще дойде и по-голямото.По-лесно или по-трудно е да гониш върховете в българските дисциплини? - И лесно, и трудно. Лесно, защото се чувствам в наша си територия, пък и Светла (Димитрова - б.а.) е до мен на пистата с изумителния си опит и авторитет. Трудно, защото е много задължаващо, особено сега, след баварския бронз. Доволна съм, че показахме на света, че българската школа в хърделите е жива и продуктивна. Пробихме и при мъжете на 110 метра чрез Живко Виденов. Очаквайте още приятни изненади в тези бягания. Защо точно към тях се насочи? Имаш потенциал за напредък и в други дисциплини. - Препятствията ме предизвикваха от малка. Седят си някак красиво и кротко наредени и те мамят. Танцът над тях е влудяващ, ритъмът става част от съществото ти. Надпреварата е сладка. Това от емоционалната страна. От рационалната - забеляза ме треньор от световна класа - Илиян Пищиков. Покани ме да работим заедно. Беше безумство да откажа. Това е все едно актьор да откаже роля във филм на Спилбърг например. Приех и после разбрах какво значи да работиш адски. Пък и училището...не би да ти се вижда като препятствие следването?- Не, но много мъчно се спогаждат студентската банка и медалите. А как е любовта?- Ето виждаш ли - препятствията не свършват. Но иначе благодаря - добре. Познай с какво се занимава приятелят ми. Да - хърделист е. Често си говорим за атлетика и той разбира терзанията ми. Затова му донесох от Мюнхен подарък. Какъв?- Куче. !?- Играчка. Породата му е неопределена, но на мен много ми прилича на онези бързи кучета, които се състезават на пистата и преодоляват всякакви препятствия. Много бях горда, когато избрах правилния подарък за Николай.

Facebook logo
Бъдете с нас и във