Банкеръ Weekly

Съдби

ПРЕДАТЕЛСТВО ЗА 21 МИЛИОНА ДОЛАРА

През март 1938 г. осем дни преди Австрия да се присъедини към Хитлер, две известни еврейски семейства от Виена отчаяно се втурват да търсят помощ от швейцарска банка. Съзнавайки, че ги очакват сериозни проблеми и решени да запазят собствеността си върху една от най-големите захарни фабрики в страната, фамилиите Блох-Бауер и Пик поверяват на банката контрола върху имуществото си. Планът им обаче се проваля. Само няколко месеца по-късно, след като някои от членовете на двете семейства са арестувани, а други са напуснали Европа, някои от финансовата институция нарушава условията на споразумението и продава бизнеса им на симпатизанти на нацистите. Шейсет и седем години след тези събития, на 13 април 2005-а, федералният съд в Бруклин реши на оцелелите членове на двете фамилии, притежавали някога захарната фабрика, да бъдат изплатени 21.8 млн. щ. долара. Името на банката остана неразкрито.Компенсацията за наследниците на Блох-Бауер и Пик се смята за една от най-големите в рамките на реституционните програми на стойност 50 млрд. долара, предприети след Втората световна война. Тя е и най-солидната, изплащана от фонда на обща стойност 1.25 млрд. щ. долара, създаден през 1998-а, след като консорциум от швейцарски банки постига споразумение по иск, заведен от хиляди оцелели жертви на Холокоста. Заедно със семействата си те обвиниха Креди Суис груп (Credit Suisse Group), Ю Би Ес (UBS) и други, че са откраднали, скрили или предали на нацистите еврейско имущество за стотици милиони долари и са унищожили милиони банкови документи.За наследниците на двете виенски фамилии присъдената компенсация означава и нещо повече. Тя им дава възможност да извадят на бял свят истината за това, как през войната швейцарските банки са предавали доверието на своите вложители, как успехи, градени цял живот, са били съсипвани за броени дни и как този процес е бил прикриван зад сложния език на счетоводството и бюрокрацията. Независимо че адвокатите на банки като Ю Би Ес и Креди Суис все още твърдят, че много от доказателствата за случилото се със сметките на еврейските вложители са двусмислени, след споразумението от 1998-а са изплатени обезщетения на повече от 3000 банкови вложители или на техните наследници. За най-голяма до неотдавна се приемаше компенсацията от 5.9 млн. долара, изплатена през 2002-ра на семейството на певец, убит в концентрационен лагер и оставил в наследство няколко солидни банкови сметки в Швейцария.Поводът за сегашното рекордно обезщетение е искът, който 89-годишната днес Мария Алтман подава през 2001 г. в качеството си на представител на последното поколение на двете виенски фамилии. Години наред тя се бори за възстановяването на струващо милиони долари имущество, което по думите й било откраднато след присъединяването на Австрия към нацистите. През 2004-а Алтман успява да спечели друго дело във Върховния съд на САЩ, което ще й позволи да съди австрийското правителство, за да си получи обратно и шест картини на художника Густав Климт, принадлежали някога на чичо й Фердинанд Блох-Бауер.Тръпки ме побиват - разказва Алтман. - Не мога да си представя, че е имало хора, които да вършат подобни неща. Историята, наподобяваща криминален роман, започва от нейната бляскава сватба във Виена през декември 1937 година. Това беше последната еврейска сватба в австрийската столица, преди Хитлер да дойде и всичко да се промени, спомня си възрастната жена. Както и последното тържество на семейство Блох-Бауер, на което се събрали всички онези, които управлявали или били наследници на захарната компания. Чичото на Мария - Фердинанд, ръководел бизнеса. Негов съдружник бил заможният индустриалец Ото Пик, чиято дъщеря пък била омъжена за брата на Мария - Леополд.Рафинерията се намирала в крайбрежния град Брук недалеч от Виена. Наричала се Австрийска захарна индустрия (Oesterreichische Zuckerindustrie) и осигурявала една пета от захарта в страната. След сватбата животът на семействата бързо се променил. Съпругът на Мария Алтман бил задържан за кратко в лагера Дахау. През март 1938-а двете фамилии се опитали да защитят компанията си и посетили швейцарска банка, за да й предадат контрола върху голяма част от нейния капитал. В замяна получили уверения, че фирмата може да бъде продадена единствено при съгласието на всички акционери. Но два дни след присъединяването на Австрия към фитлеристка Германия в офиса й пристигнали нацисти и назначили свой човек да управлява дейността й. През същата година бащата на Мария починал от рак, а брат й Леополд бил арестуван и изтезаван, докато обещае да предаде своя дял от захарната компания. Междувременно нацистки служители започнали фалшиво данъчно разследване, за да смъкнат цената, която техен близък бил готов да плати.Скоро от швейцарската банка разпратили писма до някои членове на двете еврейски семейства, много от които вече били напуснали Австрия. В тях се съобщавало, че бизнесмен от Кьолн е предложил да купи компанията, но банката не може да получи единодушното съгласие за продажбата й, тъй като някои от акционерите не смятали, че офертата си струва да бъде обсъждана. През декември 1938-а обаче тя информирала клиентите си, че иска да предложи премахване на условието за единодушно одобрение на евентуалната продажба. Ако до 15 януари 1939 г. не получим информация от вас, ще приемем, че сте съгласни, пишело в поредното писмо.Както става ясно впоследствие, финансовата институция дори не изчакала изтичането на този срок и рафинерията в Брук се озовала в ръцете на бизнесмена от Кьолн. Изгубвайки семейния бизнес, Мария Алтман и съпругът й заминали за Лос Анджелис, а брат й Леополд и останалата част от семейството - за Ванкувър. В Канада Леополд започнал търговия с дървен материал и днес притежава една от най-големите компании в този бранш в света - Канфор корпорейшън (Canfor Corporation). Почти веднага след като пристигнал там, той сменил фамилното си име от Блох-Бауер на Бентли, убеден, че звучащата по английски фамилия ще помогне на семейството му да се приспособи по-добре към новия живот. Покрай всички несправедливости, вършени по време на Холокоста, кражбата на една захарна рафинерия изглежда като дребна неправда, но 70 години по-късно тя все пак е една от малкото, които човек може да поправи, казва адвокатът на Мария Алтман в Лос Анджелис, който също като нея е наследник на еврейски изгнаници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във