Банкеръ Weekly

Съдби

ПРАХОСНИКЪТ УИЛЯМ АРАМОНИ

След шумен скандал преди десет години Уилям Арамони беше осъден на седем години затвор за мошеничество, злоупотреба с доверието, лъжесвидетелство, прахосничество и други престъпления. Така американците се убедиха, че нечестни могат да бъдат не само високопоставените държавни чиновници и шефовете на корпорации, но и тези, които би трябвало да са вън от всякакво подозрение. В продължение на две десетилетия Арамони управляваше най-голямата национална благотворителна организация Юнайтед Уей ъф Америка (United Way of America - UWA).В САЩ благотворителността е важен сектор. Трудно е човек да си представи колко много общественополезни начинания - от благотворителните столови до медицинските центрове и бюрата за устройване на работа - съществуват и ще съществуват за сметка на пожертвованията. При това те често не знаят кой именно дава парите, а благодетелите на свой ред нямат и понятие къде отиват техните средства. Тази форма на обезличена благотворителност, когато между даващите и получаващите има посредник, събиращ и разпределящ помощта по собствено усмотрение, съществува повече от сто години. Най-известният американски посредник в благотворителните дела е Юнайтед Уей ъф Америка. Тринайсет крачки към новия животУилям Арамони се родил в щата Масачузетс в семейството на преселници от Ливан. Той бил най-малкият от петте деца и първият, който завършил колеж. По-късно получил магистърска степен в Бостънската школа за социални работници. След като ръководил няколко подразделения на Юнайтед Уей в различни щати, през 1970 г. Арамони заел поста президент на националната асоциация. Първата му работа била да предложи програма от 13 пункта, която трябвало да я възроди и обнови. Тъкмо по времето на Арамони националната асоциация получила името Юнайтед Уей ъф Америка, а на всички местни подразделения било препоръчано да се преименуват в Юнайтед Уей. Сътрудниците открито се възхищавали на новия си шеф, който превърнал благотворителната организация в една от най-успяващите и уважавани в страната. Тя събирала над 1 млрд. долара годишно. Арамони не само създал единна асоциация с едно име и програма, но и събрал екип, който можел да консултира и обучава щатни сътрудници и доброволци по места. Предприемаческите способности му помогнали да мобилизира както безкористни помощници, така и мастити бизнесмени, които се съгласили да влязат в надзорния съвет и започнали да провеждат кампании за събиране на средства в своите предприятия. Арамони успял да убеди едрия бизнес, че си има работа с престижна благотворителна организация, сътрудничеството с която е полезно за корпоративния имидж.Формално по отношението на местните отделения Юнайтед Уей ъф Америка е по-голeмият брат, който няма власт над по-малките. Централният офис осигурявал само обучението на персонала, координирането на действията, анализа на тенденциите и рекламната кампания в национален мащаб. Асоциацията съществувала изключително за сметка на по-малките си поделения. Те отчислявали доброволно по 1% от събраните от тях пожертвования. Тъкмо тези средства представлявали годишният й бюджет, който в началото на 90-те години възлизал на 30 млн. долара. Постепенно ръководената от Арамони организация ставала все по-затворена, а неговите пълномощия - практически неограничени. Общият размер на пожертвованията все повече зависел не от усилията на местните доброволци, а от връзките в света на големия бизнес и правителствената подкрепа. Така че влиянието на Арамони, който се стремял да постави всички парични потоци под свой контрол, все повече растяло.Аз живея с работата си Бурята се надигнала в началото на 1922 г., когато Вашингтон Пост публикувал в няколко броя резултатите от журналистическо разследване. Когато един от най-големите национални вестници напечатал черно на бяло, че годишният доход на шефа на благотворителната организация е 463 хиляди долара, скандалът станал неизбежен.Тъй като от асоциацията не дала разумни обяснения на повечето от неприятните въпроси, на обществеността не останало друго освен да си прави изводи по публикувания материал, даващ достатъчно храна за размишления. Уилям Арамони притежавал породист състезателен кон, чиято фотография стояла на бюрото му, и членувал в престижния Арми-Нави Кънтри Клуб (Army-Navy Country Club) изключително в интерес на работата. Така че членството му било заплащано от асоциацията. Тя плащала и редовните му пътувания в Лас Вегас (29 пъти за четири години) и в град Гейнсвил във Флорида (49 пъти), където живеели дъщерята и приятелката на Арамони. Не по-малко странно изглеждало петдневното му посещение на Бахамските острови в компанията на трима близки помощници. Оказало се, че те са участвали в четиричасово съвещание, а през останалото време се развличали главно с голф. Арамони успял изцяло да въплъти на дело идеята, която често обичал да излага пред своите сътрудници - в името на процъфтяването на благотворителността той трябвало да търси благоразположението на шефовете на големите корпорации и да общува с тях като с равни. В края на 80-те години начинът му на живот наистина малко се отличавал от този на топмениджърите в Америка. Успехите очевидно завъртели главата на Уилям Арамони и той решил да приложи нови форми на благотворителностТъй като всички филиали били събрани под един покрив, президентът се заел да им предостави услуги на намалени цени. За целта няколко подразделения на Юнайтед Уей ъф Америка се отделили и били превърнати в частни дъщерни компании, кредитирани от централния офис. Те се занимавали с най-различни неща - от предоставянето на транспортни услуги на нетърговски организации до продажбата на недвижими имоти. При това дейността им практически била неконтролируема от сътрудниците на асоциацията и от финансовата им дейност можело да се желае много повече. Например редица от кредитите на дъщерните компании така не били върнати на асоциацията майка. Затова пък шефът й бил доволен от тяхната работа. Фирмите похарчили сумата ти пари, за да купуват квартири в Маями и Ню Йорк за нуждите на Арамони и неговите познати. Освен това в тях винаги можело да бъдат настанени на работа с прилична заплата приятели и роднини. От приятелско чувство Арамони взел на работа и Томас Мерло - финансов директор на Юнайтед Уей с годишна заплата от 211 хил. долара. Освен това той плащал наема на квартирата му в Александрия, където се намирал централният офис на асоциацията, и ежеседмичните му пътувания до дома му във Флорида. При това Арамони прекрасно знаел, че срещу Мерло се подадени многобройни искове и че мнозина го обвинявали във финансова неефективност и дори нечистоплътност.Арамони се отблагодарил на ръководителя на футболната асоциация, с която Юнайтед Уей си сътрудничела успешно в продължение на много години, като помогнал на жена му да създаде Национален център за изучаване на трудностите при обучението. Арамони се разделил със съпругата си, но винаги държал синовете си под око. Робърт Арамони успявал да е президент или член на съвета на директорите в едва ли не всички дъщерни компании, а офисът на адвоката Уилям Арамони-младши, според някои сведения, се помещавал в централния офис на организацията, ръководена от баща му. Когато всички тези пикантни подробности станали достояние на стотиците активисти, оставката на Уилям Арамони станала неизбежна. Те са прави да се чувстват предадени След появата на разобличителните публикации асоциацията разпратила на сътрудниците си инструкции, в които им препоръчвала да избягват общуването с журналисти. Арамони уволнил Томас Мерло, а дъщерните компании започнали срочно да се отървават от съмнителната собственост. В същото време някои финансови документи изчезнат безследно. Но самият Арамони продължил да настоява, че е напълно невинен. Временното ръководство на Юнайтед Уей ъф Америка проявило, макар и принудително, изключително мъжество като поискало разследване на дейността на асоциацията, а след това и обявило резултатите от него. Нещата се оказали значително по-лоши, отколкото изглеждали. В отчета се казвало, че с пълното снизхождение от страна на надзорния съвет Арамони е манипулирал структурата и функционирането й по такъв начин, че тя е служила не само на своите благотворителни цели..., но и носела изгода лично на Арамони, някои от приятелите му и членовете на неговото семейство. Съветът, който бил длъжен да се грижи за надлежното използване на пожертваните долари, не се справил със задачата. Големите началници, привлечени в него, били твърде заети със своите компании. Освен това Арамони успявал да им внуши, че високите заплати на шефовете на асоциацията са напълно оправдани: Ние, като и вие, сме делови хора. Ако работехме толкова ефективно и получавахме такива печалби в търговския сектор, възнагражденията е ни щяха да са неизмеримо по-високи. А как да привлечем най-добрите професионалисти в нетърговската дейност, ако не можем достойно да им платим?. Бизнесмените в надзорния съвет възприели изцяло неговата логика. Вие не разбирате - казвали те на журналистите. - Ако Бил беше в частния бизнес, щяха да го смятат за гений и и щеше да направи състояние. Но Уилям Арамони не работел в частния бизнес, затова на пресконференцията за резултатите от независимия одит изпълняващият длъжността президент на Юнайтед Уей ъф Америка Кенет Дъм констатирал: Изводите на проверяващата комисия предизвикват тревога и те, разбира се, ще възмутят хората. Хората с право ще се почувстват предадени.Арамони, който се надявал, че оставката му ще сложи край на скандала, нарекъл в яда си резултатите от одита лъжа и заплашил, че ще подаде иск за защита на честта и достойнството си срещу организацията, която управлявал цели 22 години. В писмото си до председателя на надзорния съвет той заявил, че е жертва на средновековен съд срещу вещици в съвременен вариант, при който човек е съден въз основа на съобщения в пресата. Властите в САЩ решили да поправят това положение, така че през 1995-а вече не вестниците, а федералният съд произнесъл присъдата си срещу Уилям Арамони. Седем години за един милионСледствието се проточило две години и приключило с обвинителна присъда за Арамони и двама от най-близките му сътрудници. Съдът се съгласил с оценката за нанесените от тях загуби, които според следователите надхвърляли 1 млн. долара, както и с 25-те пункта на обвинението - от мошеничество и фалшифициране на данъчни декларации до даване на лъжливи показания и унищожаване на документи. Напразно адвокатът на Арамони призовавал съдията Клод Хилтън да вземе под внимание предишните заслуги на обвиняемия, мозъчното му заболяване, както и последиците от преболедувания рак на простата. Съдията Хилтън бил непреклонен и настоял Арамони да влезе в затвора, без да изчака резултата от обжалването. И макар че през 1997-а апелативният съд снел две от обвиненията срещу шеф-благотворителя, присъдата останала непроменена.За Америка е известно, че тя е не само страната на неограничените възможности, но и страна, в която хората получават втори шанс. Това обаче не се отнася за Уилям Арамони. Когато излезе на свобода, сегашните активисти на Юнайтед Уей ъф Америка не намериха съчувствени думи за него. Асоциацията така и не можа да измие позора от себе си, още повече че Арамони се оказа първият, но не и последният й нечистоплътен шеф. Не е чудно, че пожертвованията са започнали да намаляват. От благотворителната организация се отказа средната класа. Показателно е, че вноските в размер над хиляда долара растат, докато малките пожертвования стават все по-малко и по-малко. Идеята на съществуването на Юнайтед Уей - хората да доверяват парите си на този, който знае как най-добре да се разпореди с тях - вече не работи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във