Банкеръ Weekly

Съдби

ПОСЛЕДНИЯТ СЪД ЗА АРМАНД ХАМЪР

Арманд Хамър остана в историята като милиардер, престъпник и бедняк, но най-вече като един от най-прочутите предприемачи на ХХ век.Може да се каже, че Хамър се е родил два пъти. Първият път - в края на ХIХ век, в семейството на бедни одески еснафи. А вторият - 23 години по-късно, в кабинета на вожда на световния пролетариат Владимир Илич Ленин. Там Хамър прекарал около четири часа в частна беседа с Ленин. Оттогава всички съветски лидери, с изключение на Сталин, смятали за изключителна чест срещите си с него. Хамър не успял да посети само Юрий Андропов, но пък го изпратил в последния му път. Вила за КатюшаИмето на Арманд Хамър винаги е било свързвано с невероятни слухове и сплетни. И до ден днешен не е ясно каква част от тях са истина. Казват, че още по времето на Ленин болшевиките подарили на Хамър полузатрупани азбестови мини. По всичко личи, че това е вярно, защото възходът на бъдещия мултимилионер, оглавил втората десетка на нефтените магнати в света, започнал от малка фирма за лекарствени препарати, наследени от баща му, и от разработването именно на въпросните азбестови мини. Дружбата на Хамър с болшевиките и лично с техните вождове започнала, когато бил само на двадесет и три години. По-късно, според историческата мълва, един от най-близките съветски приятели на Хамър - Анастас Микоян - снабдявал американеца с коледни яйца, които уж били изработени от Фаберже за руските императори. Хамър показал на цяла Америка своята колекция от подаръци и покупки, представяйки ги за съкровищата на Романови. Трудно е да се каже кой кого е излъгал в този случай, но по-голямата част от съкровищата се оказали фалшификати.Историците твърдят, че по едно време принц Чарлз мечтаел да направи Хамър кръстник на сина си, но в последния момент се отказал от тази идея. Вероятно е научил нещо недотам хубаво за евентуалния кръстник и не е пожелал да хвърля сянка върху доброто име на рода си.Първата жена министър на културата в Съветския съюз Екатерина Фурцева, изглежда, също е научила нещо по-така за своя задокеански приятел, движейки сред толкова високопоставени среди. Или просто бързо го е забравила, защото, ако се вярва на злите езици, приела от него 100 хил. долара, за да си построи вила. Впрочем това също е слух, непотвърден с документи, но пък и съветските министри никога не са декларирали доходите си.Парадоксите в личния животВ биографията на Хамър има много черни петна. Например осъждането му по делото, свързано с Уотъргейт. В залеза на дните си той бе обвинен в непозволено превеждане на голяма сума за Републиканската партия. Най-вероятно Хамър е разчитал на определени изгоди като дарител, което изцяло се вписва в неговата нравственост. Нещата обаче се завъртели по съвсем друг начин. В началото Хамър отричал, че е дал въпросните пари, и бил обвинен в преднамерено заблуждаване на съда. След като поразмислил, той изпратил дълго обяснение до магистратите. В него твърдял, че признава вината си само за да угоди на съда, но иначе се смята за невинен. Запознавайки се с посланието, съдията обвинил Хамър в ново престъпление - оскърбление на правосъдието. Магнатът отново получил призовка, но се опитал да избегне личното посещение в заседателната зала, под предлог че е изпаднал във внезапна дълбока душевна депресия. Този аргумент, макар и подкрепен със съотвените лекарски заключения, нямал никакъв ефект. Хамър бил заплашен с принудително отвеждане в съда. Последвал невероятен спектакъл. Следственият бил качен на инвалиден стол, към който прикрепили всевъзможни електрически датчици, за да могат лекарите да следят състоянието на пациента си. Съдебният процес се състоял в Лос Анджелис, вместо във Вашингтон, и това била единствената отстъпка, на която се съгласили съдиите, отчитайки състоянието на престарелия следствен.Хамър разбрал, че не може да разчита на нищо повече и веднага се признал за виновен по първата точка на обвинението - незаконно превеждане на пари във фонд на Републиканската партия. Другите пунктове от обвинението не били разглеждани. Съдиите сметнали за достатъчно Хамър да плати глоба от три хиляди долара и да получи едногодишна условна присъда. Така в биографията му официално била вписано, че е осъждан по наказателно дело.Други подвизиХамър успял да причини доста неприятности на неприятелите си. Известно е, че е елиминирал главния си конкурент, вицепрезидента на компанията Оксидентъл петролеум Дейвид Мърдок, събирайки компрометиращи материали за него. В тази ювелирна работа му помогнала Марта Кауфман, известна още като Хилари Табсън - журналистка и по съвместителство любовница на осемдесетгодишния милионер. В действителност тя изглеждала повече като негова дъщеря, защото била четиридесет години по-млада от шефа си.Въоръжена с някои сведения за личния живот на Мърдок, получени от Хамър, Хилари-Марта се заела със задачата с цялата страст, присъща на една акула на перото. Не е необходимо да се четат всички страници на творбата й. Достатъчно е да се каже, че след като се запознал с нейното съдържание, Мърдок казал само две думи: Подавам оставка....Хамър непрекъснато търсел срещи с най-високопоставените лица на САЩ, стремял се да получи внимание от страна на американските президенти и започвайки от Франклин Рузвелт, винаги постигал желаното. Той бил близък с Роналд Рейгън и Джордж Буш. Веднъж Хамър дарил един милион долара за президентската библиотека на Рейгън, за да замаже поредното петно в биографията си. Но Рейгън продължил да бъде хладен към милионера. Тогава Хамър увеличил дарението с една трета. Казват, че това леко смекчило гнева на американския държавен глава. Арманд многократно се опитвал да стане Нобелов лауреат и даже бил съвсем близо до тази цел. През 1989 г. той станал кандидат за наградата по препоръка на израелския премиер Менахем Бегин. Но черните петна в биографията му попречили да осъществи замисъла си. Нобеловата награда си останала негова несбъдната мечта. Време за жътва на плодоветеКогато достигнал деветдесет и две годишна възраст, лекарите установили, че дните на Хамър са преброени. Рентгенът показал злокачествен тумор, неподлежащ на операция. Бидейки медик по образование, Арманд много добре разбирал какво значи това. Но въпреки всичко се уповавал на вълшебната сила на билково лекарство, което му доставяли със самолет от Мексико. Болестта била старателно укривана, само че чудото така и не се състояло. Силите все повече напускали Хамър и приближавало времето, когато трябвало да се замисли за вечността. Той направил това по твърде своеобразен начин, обявявайки на близките си, че се връща в лоното на юдейската религия. Според нея, всеки отрок, достигнал тринадесетгодишна възраст, се превръща в син на заповедите и мъж на задълженията, с други думи, в зрял мъж, който трябва да изпълни всички предписания на Тората. Хамър далеч не бил на тринадесет години и закъснял доста с обряда, но това не го спряло. Той започнал да се готви за церемонията под вещото ръководство на равините. Тържественият акт бил предвиден за 11 декември 1990 година. Още в първите дни на декември Хамър почувствал, че краят му идва. Всеки ден старецът отварял завещанието и поправял нещо в него. Никой не знаел какво е съдържанието на документа. Близките му подозирали, че безумно влюбеният в земната слава милионер смята да се увековечи с паметници и мемориални плочи, носещи неговото име. Хамър внесъл последната поправка в завещанието си на 10 декември, след което земният му път, изтъкан от противоречия, мечти, измами, истини и лъжи, завършил.И тайното стана явноТържественият обред - бармицва - все пак се състоял, както било предвидено, на 11 декември, ден след смъртта му. Ролята на милионера била изпълнена от актьор, старателно гримиран като Хамър. Днес е трудно да се каже дали всички присъстващи са знаели за тази подмяна. А покойният Хамър продължил да поднася екстравагантни сюрпризи. Когато след изтичане на необходимия срок отворили завещанието, се оказало че единственият син на Арманд наследява от баща си броени грошове. Същото благодеяние получили и много от роднините на покойника. Оскърбените близки и синът му не присъствали на погребението. Но най-голямата изненада за всички, които познавали Хамър отблизо, тепърва предстояла. Оказало се, че дълговете на мултимилионера са толкова големи, че не могат да бъдат възмездени дори след продажбата на всичко, което притежавал.

Четете още

Банкеръ Weekly

Това държава ли е? Или мутрокрация?

Възможно ли е в нормална страна, член на Европейския съюз, на бизнеса, който прави брутния вътрешен продукт, плаща данъци и дава храна на стотици хиляди семейства,... Още »
Банкеръ Daily

БНБ свали основната лихва до 0.00%

Тя е рекордно ниска за България за всички времена Още »
Банкеръ Weekly
Следователят Бойко Атанасов

В ход ли е "опраскването" на Цацаров

Главният прокурор е изправен пред най-тежкия скандал от началото на мандата си Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във