Банкеръ Weekly

Съдби

ПОСЛЕДНИЯТ ЯРОСТЕН ЗАЩИТНИК НА ХРАМА

На 16 януари се навършиха десет години от нелепата смърт на Димитър Казаков-Нерон (1933-1992) - художникът, който две и половина десетилетия бе хит в художествения живот на страната. Привлекателността му бе комплексна - с езическата сила и сюжети на живописта му; с настъпателната, преливаща от енергия монологичност на неговата реч; с успехите в чужбина, предизвикващи завист у дома; с работата върху всякакъв материал и внезапните дарителски жестове на монументални стенописи върху слепи стени на обществени сгради. Тази нестандартност на Димитър Казаков-Нерон едновременно дразнеше и привличаше във време, в което унификацията на хората бе задача на задачите на партията-държава. По инерция силната му индивидуалност, превърнала се в нещо средно между атракция на обществото и колективен респект пред картините му, продължи да е магнит и в първите години на прехода. Когато се роди модата на колекционерството, картините на Нерон се оказаха сред първите примамки на новоизпечените ценители. Днес негови произведения могат да се намерят на цени между 400 и 4000 долара. Фалшификаторите обаче (за един такъв случай в.БАНКЕРЪ писа преди две години) се постараха да внесат и своя дял в придърпването на Нерон към баналността и стандартността на своите мотивировки. Онова, което цялата държавна машина на тоталитаризма не успя да стори с него и живописта му, стана възможно благодарение на пазара или по-точно на българското му подобие.Приживе Нерон продаваше много, но и много подаряваше, особено ако хареса умението на човека да изслушва словесния порой от афоризми и домораслите му философски бисери. Така картините му - маслена живопис до 1979 г., акварели и композиции, изработени с поливинил-ацетатни бои (все заради белодробно-дихателната алергия, която го вкара в гроба), се оказаха в изобилие. Пръснати в различни кръгове, те предизвикват различно отношение към наследството на художника. Димитър Казаков-Нерон завършва графика в Художествената академия през 1965 година. От същата година е и знаменитата, превърнала се в легенда получастна изложба в мазето на академията, в която Нерон бе наредил графики, а Михалис Гарудис - живопис. Тринадесет години по-късно френският Национален фонд за модерно изкуство в Париж откупува първата му картина. Втората става собственост на същия фонд година по-късно, за да събуди най-дивата българска завист и да позволи на комплексираните български медии да пратят и двете платна в... Лувъра. Освен в общи изложби той излага и самостоятелно в Базел, Атина, Виена, Клагенфурт, Линц, Ню Йорк, Париж, Мадрид, Токио, Торонто, Авиньон, Люксембург.... Множеството откупки го въвеждат в световния пазар на изкуството, който е и единственият съвременен критерий за оценка.В средата на осмото десетилетие на миналия век Димитър Казаков пожела да дари свои картини на един южен град, като благодарност за облекчаването на страданието му в местните санаториуми. Кметът се сопнал: Та ти дори не си заслужил художник!, и 459 произведения на Нерон и неговия брат Никола, скулптор, заминали за Трявна. Към края на десетилетието, сякаш предчувствайки своята смърт, Нерон направи подобно дарение и на Ловеч. Последва един шокиращ еротичен цикъл, който директно препраща към Пикасо, Илия Бешков, Дечко Узунов и др. И събуди предчувствие за скорошен край.А той е бил нелеп, както много неща у нас. Дихателна криза и никой наоколо, който да помогне. Така си отиде Димитър Казаков, който три десетилетия живя в Божурище и не успя да завърши своя културен център, замислен като нещо уникално за България. Последният яростен защитник на храма. След тленната му смърт нахлуха търговците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във