Банкеръ Weekly

Съдби

ПОСЛЕДНАТА ЦЕЛ НА МИХАЕЛ ШУМАХЕР

Само допреди година осмото място в старт от Формула 1 бе равно на провал, особено за пилот като Михаел Шумахер. Преди седмица обаче именно то донесе на германеца шестата му световна титла и го остави самотен на върха в автомобилния спорт. Недостижимият, легендарният Хуан Мануел Фанджо бе не само застигнат, но и задминат. Сега всички си задават въпроса: какво следва нататък, изчерпани ли са амбициите на този несъмнен гений? Отговора знае само един човек - самият Михаел. От всички престижни рекорди във F1, който още не е притежание на Шуми, е този на Рикардо Патрезе за най-много участия. Но и неговото постижение от 256 старта е напълно по силите на германеца, стига той да не се отегчи прекалено от липсата на конкуренция. Твърдението, че Шумахер е най-великият за всички времена у мнозина би предизвикало известно неудобство. При цялата си популярност Михаел никога не е успявал да извика у хората чувствата, които извикваха състезатели като Тацио Нуволари, Джим Кларк, Аиртон Сена. Той винаги е бил уважаван, но много рядко - обичан. И все пак в този спорт се броят главно резултатите, а там 34-годишният Шумахер разполага с непреодолими аргументи. Михаел дойде във Формулата през 1991 г. по малко особен начин - извикан спешно да замени влезлия в затвора Бертран Гашо. До този момент младият състезател от градчето Керпен не изпъкваше с нищо - един средноталантлив пилот от огромния екип на Мерцедес. В болида от F1 обаче Шумахер откри истинското си призвание. В първото си състезание отпадна в самото начало заради повреда, но вече бе успял да изпревари три коли и се движеше пети. Краткият му престой на пистата направи огромно впечатление на Флавио Бриаторе, новак в автомобилния спорт, но твърде опитен човек, когато става дума да се отсее талантът. По познатия безскрупулен начин италианецът отмъкна Шуми от тима на Еди Джордан и го доведе при себе си в Бенетон. Михаел се отплати за доверието след по-малко от година, като спечели първата си Гран при на Спа. След още две години той вече бе световен шампион - въпреки директните обвинения на Айртон Сена че болидът на Бенетон не отговарял на техническите разпоредби. Обвиненията на бразилеца заглъхнаха след трагичната му смърт на Имола, като с това проблемите за Шумахер не приключиха. По-късно през сезона Михаел бе наказан за два старта, защото не уважи черен флаг на Силвърстоун, а инспекторите на ФИА успяха да изровят и нелегални системи за контрол върху окачването в една от колите на Бенетон. Шумахер все пак успя да вземе титлата, забивайки в последния старт колата си право в тази на основния конкурент Деймън Хил. Минаха години, преди почитателите на автомобилния спорт да му простят тази тактика. Дори и следващата световна титла не успя да разсее подозренията в нечисти игри, надвиснали над Бенетон.Очакваше се Шумахер да се опита да избяга от скандалите, но повечето специалисти останаха шокирани от посоката на това бягство. Какво можеше да търси двукратният шампион във Ферари - отбор с легендарно минало, но жалко настояще, чиято последна титла датираше отпреди 17 години? Враговете му доволни чакаха гръмкия край на явлението Шумахер Само че за пореден път останаха разочаровани. Действително първият сезон на Маранело не бе кой знае колко бляскав. Но с идването на още няколко бивши колеги на Шуми от Бенетон, като техническия директор Рос Браун, дизайнера Рори Бърн и компютърния експерт Тад Чапски, Ферари тръгна нагоре, и то неудържимо. Катастрофи и контузии отложиха още малко третата му световна титла. През 2000 г. обаче тя най-сетне стана факт и гарантира, че на Шуми никога вече няма да му се наложи да си плаща ресторантските сметки в Италия. На Монца, когато му казаха, че току-що е изравнил рекорда на Сена от 41 победи, Шумахер се разплака. Италианците възвеличаха дългоочакваното пропукване на хладната тевтонска фасада, въпреки че по-цинично настроените журналисти заподозряха поредната проява на актьорския талант на Михаел. С Шумахер никога в нищо не можеш да си сигурен, каза някога Ален Прост. Германецът плака още веднъж на подиума - през 2002-ра, когато в Австрия съотборникът му Баричело получи нареждане да му подари победата. Оказа се, че унижението е било излишно: Шуми стана шампион, спечелвайки рекордните 11 старта, и накрая даже си позволи да върне жеста на Баричело.Последният сезон не бе чак толкова убедителен. ФИА въведе нови правила, насочени, както признаха експертите, еднолично срещу Шумахер. Опитите да се върне интригата на пръв поглед дадоха резултат - този път поне титлата бе решена в последния старт за сезона. Но дали наистина е имало равностойна битка? Достатъчен отговор дава статистиката, според която шампионът Шумахер има шест победи през сезона, а вторият Райконен - една. Верните му почитатели изтъкват и другите му достойнства - несравнимото му трудолюбие, прекрасните му отношения с останалите в екипа, спокойния му семеен живот. Милионите сякаш не промениха с нищо момчето от Керпен. Той все така обича простонародните забавления, кара ски, играе футбол (доста прилично) и се впуска в детски състезания по картинг с огромен ентусиазъм. Няма съмнение, че леденият германец започва постепенно да предизвиква симпатия. Но за всеобщата обич ще трябва да изчака още малко. ШУМАХЕР: РЕКОРДИТЕТитли: 6 (1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2003)Победи: 70 (19 за Бенетон, 51 за Ферари)Най-бързи обиколки: 55Спечелени точки: 1038Най-много победи за сезон: 11 (2002)Най-много точки за сезон: 144 (2002)Шампион с най-голям аванс: 67 т. (2002)Поредни класирания на подиума: 24 (2001-03)Общо класирания на подиума: 122СВЕТОВНИТЕ ТИТЛИ6 Михаел ШУМАХЕР (1994-2003)5 Хуан М. ФАНДЖО (1951-1957)4 Ален ПРОСТ (1985-1993)3 Джак БРАБЪМ (1959-1966) Джеки СТЮЪРТ (1969-1973) Ники ЛАУДА (1975-1984) Нелсон ПИКЕТ (1981-1987) Аиртон СЕНА (1989-1991)

Facebook logo
Бъдете с нас и във