Банкеръ Weekly

Съдби

ПОРЕДНИЯТ ОПИТ НА АБРОТЕА ДА СТРОИ ДО РУСКАТА ЦЪРКВА

За намерението на фирмата Абротеа интернешънъл АД да строи бизнесцентър върху 1200 кв. м градинска площ до Руската църква в.БАНКЕРЪ писа преди повече от две години (бр.3 от 20.01.2001 г.). Показахме и проекта, награден след конкурс. Но под натиска на общественото мнение и аргументите на експертите тогавашният заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Ваня Зегова отмени заповедта за одобряване на частичния застроителен, регулационен и кадастрален план, подписан от главния архитект на София Стоян Янев. Самият г-н Янев тогава заяви: Моята лична позиция - не като служебно лице - е, че на това място не може и не бива да има никаква сграда.Абротеа, собственик на Централните хали в София, подаде жалба до Върховния административен съд и спечели! Сетне обяви конкурс между българските архитекти - отново за бизнесцентър - и резултатите от него станаха известни преди десетина дни. Отличени са проектите на колективи с ръководители Билян Белчев, Иван Битраков, Константин Антонов и Лозан Лозанов. Авторите взеха по 4000 щ. долара, а още три проекта бяха поощрени с по 1000 щ. долара. И бомбата, заложена от кмета Софиянски и главния архитект Стоян Янев, отново гръмна.Първи реагираха експертите с много и все сериозни аргументи! Намесиха се и историографите, които сложиха на масата интересни подробности за някогашната собственост върху имота и тъмните петна върху процеса на реституирането му. Арх. Йордан Тангъров, който познава историята на столицата ни по-добре от целия екип на Музея на София, сподели за в.БАНКЕРЪ, че става дума за вакъфски имот. Върху него е била изградена Сарай джамия, защото на това място се е намирал най-големият на Балканския полуостров керван сарай. И въобще терените източно от Княжевския дворец, бивш конак, както е известно, са били все вакъфски чак до днешния Орлов мост. Предполага се, че фамилията Балабанови придобива по-голямата част от терена преди 1892 г., когато са построени двете сгради, които познаваме с обобщеното название кафене Цар Освободител. Придобива ги по времето на Драган Цанков. А собствениците на по-малкия терен, фамилията Бояджиеви, въобще не се споменава при реституцията и сетнешното закупуване на имота от Абротеа.Съществува и друг момент - частичният квартален план не е обявен на съседите, които са Руската църква, бившето Съветско посолство (предоставено от кмета Софиянски на кмета на Москва Юрий Лужков) и Министерството на отбраната. При по-дълбоко копване в предисторията пък ще изскочат подробности, които водят нещата към благоприятен изход за Абротеа - внезапното отпадане на метроспирката при Военния клуб. Но при екскурс в бъдещето може да се прогнозира и възможността утре московчани да решат да строят свой бизнесцентър на мястото на старата двуетажна посолска сграда. Отново в миналото - в края на 30-те години един от най-успешните софийски кметове инж. Иван Иванов е направил подготовката за порталите по ул. Раковски по градоустройствения план Мусман (транзитния транспортен тунел по Раковски от бул. Руски до бул. Дондуков), оставяйки широки тротоари и застройка с голям отстъп. Днешният кмет и главният му архитект малко се интересуват и от най-успешния градоустройствен план на София, и от наследството на инж. Иванов. Защо ли?Защото е повече от видима амбицията на г-н Софиянски да побие серията от бизнессгради в историческия център на града, за да го превърне в нещо като лондонското Сити, но по ориенталски. Това са най-скъпите градски терени и от сделките с тях могат да се печелят много пари! Както стана с резиденцията на княгиня Евдокия зад кино Изток, където общината притежаваше 1/8 от собствеността. Но историята може да се погледне и от обратната гледна точка - вдигането на бизнесцентър в градинката до Руската църква, възможният (?) строеж на мястото на старата съветска легация и задръстването на терените наоколо с бизнессгради автоматично водят до падане на цените в района на централното градско ядро.Остава и проблемът за комуникациите, особено на автомобилното движение. Вместо да изнася администрацията от историческия градски център, вместо да ограничи центростремителното движение на автомобилни и човешки посоки към тази зона, г-н Софиянски допълнително ги катализира. Изкуствено! Без дори да отчете опита на предшествениците си по тоталитарно време, които някак си успяха да узреят (макар и късно!) за центробежната административна застройка и изведоха Министерството на външните работи, сегашното Руско посолство и др. извън чертите на стария град. В заключение - тунелът на ул. Раковски по плана Мусман изглежда просто неизбежен, особено при неконтролираното нарастване на автомобилния трафик в София. Интересно, дали когато идеята за него презрее в главите на новите ни управници ще се пристъпи към събарянето на предполагаемия бизнесцентър на Абротеа? И дали вече не са вложени прекалено много пари, за да няма връщане назад?

Facebook logo
Бъдете с нас и във