Банкеръ Weekly

Съдби

ПОРЕДНАТА ПЪРВА РОКОПЕРА

Цялата всекидневна преса и електронните медии се скъсаха миналата седмица да ни рекламират детската рокопера на Б.Т.Р. Приказка за светлината. Първата в България! Едно момиченце дори прояви рецензентски амбиции със снизходителното отбелязване на пионерските слабости на произведението. По всяка вероятност фукнята произтича от самите музиканти на Б.Т.Р., така както преди няколко години Акага бяха първите българи, свирили на джазовия фестивал в Монтрьо, Швейцария. Все същата къса памет, все същия черен Пи-Ар, който безпрепятствено обслужва лични и медийни интереси. И все същото равнодушие сред знаещите и помнещите.Първата българска рокопера (наистина не детска) се появи през 1975-1976 г. в София и бе дело на групата Златни струни на братя Мишеви. Тя се наричаше Тракийската гробница и бе вдъхновена от едноименната, луксозно издадена студия на Людмила Живкова. Дребна хитринка, чрез която Мишеви се надяваха да надхитрят идеологическата цензура и да прескочат съмненията около подозрителния жанр. Специалистите ги съсипаха от критика и не разрешиха среща на Тракийската гробница с публиката. А братя Мишеви забегнаха чак в Канада.Втората българска рокопера бе дело на групата Май по книгата на Артър Кларк Срещи с Рама. Тя все пак стигна до показване пред публика, макар и под формата на открита генерална репетиция в някогашния профсъюзен дом Георги Димитров на площад Възраждане. Някои от слабостите на предшествениците им бяха преодолени, но все още показаното бе далеч от синтеза между музиката и сценичните изкуства. Същите специалисти съсипаха от критика и Срещи с Рама, за да й откажат сценичен или поне концертен живот.Следващата, вече много сполучлива рокопера (пак не детска), се игра във ВИТИЗ - от актьори и под режисурата на Огнян Купенов. Тя бе изцяло творческо дело на арх. Иво Петков, ренесансова личност с постижения в много области. По собствено либрето и музика Петков бе създал Рицарят си ляга рано - една притча за морала в политиката и съблазните на властта. Все актуални и днес теми! Спектакълът се игра няколко пъти в препълнена и възторжена зала, докато тогавашният ректор Надежда Сейкова с високомерен жест не спря постановката. Иво Петков отпраши в САЩ и се зае с основната си професия в Пасадина, Калифорния.Междувременно се родиха още няколко първи рокопери, най-скандалната от които бе Любовни булеварди на Стефан Цанев и Юри Ступел в Младежкия театър. Музиката нямаше нищо общо с рокмузиката, но въпреки добрата сценична реализация спектакълът бе свален от афиша - поради художествени слабости. Което даде повод на Стефан Цанев да пришие Любовни булеварди към дисидентската си биография и да възстанови спектакъла по-късно в един друг театър. В по-ново време и Александър Бръзицов създаде рокопера, Кукленикът, но тя получи само звукозаписна реализация...Припомняме тези факти, за да подскажем, че черният Пи-Ар все още има място под българското медийно слънце. Както и да изразим убеждението, че дните му са преброени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във