Банкеръ Weekly

Съдби

ПОЛИТИКАТА БЕЗ КИСИНДЖЪР

По всичко личи, че Хенри Кисинджър - един от най-прочутите американци, който в продължение на няколко десетилетия с право се смяташе за символ на външната политика на САЩ, ще трябва да се замисли с какво да се занимава, след като се пенсионира. На 11 януари стана ясно, че той в списъка на онези членове на консултативната група на ЦРУ по въпросите на разузнаването, от чиито услуги новият шеф на организацията Портър Гос се отказва. И макар Кисинджър да не е заплашен от финансови проблеми, новината за уволнението едва ли го е зарадвала.За целия останал свят оттеглянето на Хенри Кисинджър в пенсия означава край на цяла епоха. Въпреки че е роден в Германия и пристига в Америка на 15 години, от 1969 г. насам с името му се асоциират едва ли не всички действия на САЩ на международната арена.Заслугите на стратегаХенри Кисинджър влиза в политиката след завършването на Харвардския университет, където през 1950 г. получава бакалавърска степен, през 1952-ра - магистърска, а през 1954 г. защитава докторат. Кисинджър винаги е бил смятан за един от най-добрите студенти в историята на Харвард, а докторската му дисертация - за една от значимите и подробни разработки за цялото съществуване на университета. Покрай научните си занимания той успял да служи в американското разузнаване (където немският му език се оказал изключително полезен), а също и да управлява няколко специални проекти на фондация Рокфелер.През 1968 г. Кисинджър става съветник на Ричард Никсън, който по това време очаква да поеме президентския пост на САЩ. През 1969 г. Никсън наистина влиза в Белия дом, а Кисинджър е назначен за съветник на държавния глава по националната сигурност. По-късно, през 1973 г., той заема поста държавен секретар и остава на него до 1977 година. През този период той успява да направи много за Америка и мира в целия свят. Тъкмо Кисинджър е бащата на затоплянето на отношенията между САЩ и СССР в края на 60-те години и създател на тактиката на дипломатическата совалка. Благодарение на него двете свръхдържави подписват договора за контрол върху въоръженията, който предотвратява опасността от ядрена война, изглеждаща по онова време неизбежна.През 1971 г. Кисинджър пътува нееднократно до Китай за срещи с премиер-министъра на КНР Чжоу Енлай. Така той успява да подготви историческата американско-китайска конференция, състояла се през 1972 г., на която двете страни нормализират отношенията си, белязани с враждебност в продължение на много десетилетия. През 1973 г. Хенри Кисинджър подписва от името на САЩ мирния договор с представителя на Виетнам Ле Дък Тхо, за което двамата са удостоени с Нобеловата награда за мир. През същата година той успява да убеди израелския премиер-министър Голда Меир и лидерите на арабските държави да сключат мир, което слага край на една война и засилва до голяма степен влиянието на САЩ в Близкия изток.Популярността на Кисинджър в САЩ е толкова голяма, че той не излиза в оставка дори след като президентът Никсън напуска поста си заради скандала Уотъргейт и остава държавен секретар и по време на мандата на президента Форд. До 1977 г. включително Кисинджър отговаря за международната политика на САЩ. Може да се каже, че ако днес Америка е световна империя, до голяма степен тя заема това положение благодарение на усилията на Кисинджър.Обвиненията срещу дипломатаДалеч не всички американци обаче са поклонници на Кисинджър. Мнозина дори го смятат за военен престъпник. През 2001 г. журналистът Кристофър Хитчънс публикува книга, в която възрастният дипломат е представен едва ли не като въплъщение на дявола. Хитчънс твърди например, че именно Кисинджър е ръководил първия етап от секретните бомбардировки над Камбоджа, извършени от военновъздушните сили на САЩ през 1969-1975 г. и причинили гибелта на 200 хил. мирни жители. Журналистът обвини Кисинджър, че е участвал в подготовката на метежа в Чили през 1970 година. Той трябваше да осуети встъпването в длъжност на президента Салвадор Алиенде и се провали, а тогавашният главнокомандващ на чилийската армия Рене Шнайдер загина в ръцете на заговорниците. В книгата си Хитчънс заявява, че смъртта на Шнайдер трябва да тежи на съвестта на Кисинджър. Журналистът смята, че той е отговорен и за събитията в Чили от 1973 г., довели до свалянето на президента Салвадор Алиенде и идването на власт на диктатора Аугусто Пиночет.Според автора на унищожителната критика, докато е бил държавен секретар на САЩ, Кисинджър е трябвало да заеме по-твърда позиция към държави като Пакистан, чието ръководство подложи на геноцид бенгалското население на Източен Пакистан (сега Бангладеш) и Индонезия, която през 1975 г. окупира Източен Тимор.Хенри Кисинджър отхвърля изцяло част от тези обвинения. Той например твърди, че когато чилийската хунта започва преврата през 1970 г., тя вече не е имала поддръжката на САЩ. Колкото до другите нападки, бившият държавен секретар и неговите съмишленици смятат, че американските действия са били напълно оправдани в условията на студената война.Последните годиниСлед приключването на президентския мандат на Форд Кисинджър напуска длъжността държавен секретар. Той обаче продължава да консултира американските власти по въпросите на международната политика, а когато през 2002 г. е организирана Комисия за разследване на терористичните актове от 11 септември, Джордж Буш-младши го назначава за неин председател. Това обаче предизвиква вълна от обществени протести. Тогава заседаващите в Конгреса на САЩ членове на Демократическата партия настояха Кисинджър да публикува финансовите си документи, а той предпочете да се оттегли, признавайки, че професионалните му интереси като консултант влизат в конфликт с дейността на Комисията.Уволненият от ЦРУ Кисинджър ще продължи да ръководи собствената си консултантска фирма Кисинджър и партньори. И макар че публичната му кариера приближава към края си, в САЩ винаги ще се намерят доста желаещи да се обърнат към него за съвет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във