Банкеръ Weekly

Съдби

ПОЛИТИКА С ЖЕНСКО ЛИЦЕ

В резултат на нежната революция през ноември 2003 г. в Грузия президентските задължения бяха поети от спикера на парламента Нино Бурджанадзе. Това е първият случай в страна от ОНД, когато на държавното кормило застава жена. В света обаче това не е рядкост. Нещо повече - изглежда, че в азиатската политика е настъпил истински матриархат.Нино Бурджанадзе - дъщеря на разтърсена ГрузияЗвездата на Нино Бурджанадзе изгря стремително и за мнозина напълно неочаквано. Човек би се запитал: след като на тази умна и привлекателна жена нищо не й липсва, за какво й е голямата политика. Съпругът й Бадри Бицадзе е главен военен прокурор на Грузия. Баща й Анзор Бурджанадзе е известният хлебен магнат и отдавнашен приятел на президента Шеварднадзе. При такива солидни семейни титли тя спокойно би могла да се занимава с научна работа в катедрата по международно право в юридическия факултет на университета в Тбилиси.Впрочем, както стана известно, Нино Бурджанадзе не е и мислила да се оттегли от академичната си дейност. През 1992 г. тя става експерт към парламентарната комисия за външна политика, а три години по-късно спечелва депутатски мандат. През следващите шест години тя постепенно се издига по парламентарната стълбица и през ноември 2001 г. заема поста спикер на институцията. Твърди, че тогава не е имала амбиции за президентския пост. Само преди около година, на 15 ноември 2002 г., Бурджанадзе зави, че в близките десет години няма да се кандидатира за президент, тъй като смята, че още не е готова да поеме такава отговорност и най-вероятно е била искрена. В края на краищата до ноемврийските събития от миналата година малцина можеха да предположат, че отстраняването на Едуард Шеварднадзе от власт ще стане за броени дни. И макар че единственият кандидат от опозицията за президентските избори на 4 януари беше Михаил Саакашвили, Бурджанадзе доказа, че е достоен кандидат за този пост. В най-трудните минути тя застана начело на държавата и не допусна хаос и кръвопролития. Соня Ганди - снаха и вдовица на пробудена ИндияДокато Нино Бурджанадзе със съратниците си от грузинската опозиция сваляха 75-годишния президент Едуард Шеварднадзе, лидерът на опозицията в Индия. Соня Ганди се готвеше да смени на премиерския пост Атала Бихари Ваджпаи през 2004 година. Тя е снаха на Индира Ганди и вдовица на сина й Раджив.След епохата на Индира Ганди никой в Индия не се съмнява, че жените могат да управляват страната не по-лошо от мъжете.Когато обаче през 1990 г. Соня Ганди стоеше до погребалната клада на своя съпруг Раджив, убития от тамилски терористи индийски премиер, всички я възприемаха най-вече като вдовицано не и като потенциална претендентка за ролята на национален лидер. Главният проблем беше италианският произход на Соня. И макар че живее от дълги години в Индия, носи сари и говори хинди, индийският политически елит традиционно я смяташе за чужденка. След като във вестниците се появиха първите плахи предположения, че няма кой освен Соня да възроди династията Неру-Ганди, те веднага бяха посрещнати на нож от управляващите. Политиците негодуваха: Само това ни липсваше - италиански премиер! След като имаме милиардно население, толкова ли не можем да намерим достойни за този пост сред индийците? Как представител на друга култура може да управлява страна като Индия?За Соня Ганди мислеха по този начин до края на 90-те години. След това обаче настроенията на политическия елит и обществото рязко се промениха. Всъщност Соня извърши чудо. Оглавявайки основаната опозиционна партия Индийски национален конгрес - ИНК, която след смъртта на Индира и Раджив Ганди преживяваше лоши времена, тя успя да извърши радикално партийно преустройство. ИНК, която мнозина смятаха за умираща политическа сила, получи втори живот. А Соня Ганди се превърна в харизматична фигура, която съратниците й по партия смятат за единствено достоен кандидат за поста премиер на Индия.Няма съмнение, че управляващата сега националистическа партия (Бхаратия джаната парти - БДП) ще влезе в изборната битка с лозунга Италианка не за Индия и може да намери поддръжка сред голяма част от индийските избиратели. Но дори Соня Ганди да не успее да победи на изборите, бъдещият индийски премиер все пак може да бъде жена. И да е от династията Неру-Ганди, която управляваше Индия почти половин век. Става дума за дъщерята на Соня и Раджив - Приянка. Казват, че Приянка Ганди е тайното оръжие със закъснител на партията ИНК. За това момиче, което поразително прилича на баща си, вече не може да се каже, че е италианка. А това означава, че което майка й не успее да стори, ще го постигне Приянка. Сега тя оглавява младежкото крило на ИНК и под вещото ръководство на Соня завършва своите партийни университети. Така че очакванията в бъдеще династията Неру-Ганди отново да се върне на власт са повече от основателни. Въпросът е само дали това ще стане чрез майката или чрез дъщерята. А може би първо ще управлява Соня, а след това и Приянка. Феминизъм по азиатскиПрезидент на съседната на Индия Шри Ланка е Чандрика Кумаратунге. Тя е дъщеря на легендарната Сиримава Бандаранайке, която след смъртта на мъжа си Соломон Бандаранайке управлява страната 12 години. Подобно на Соня Ганди, Чандрика е вдовица на харизматичния политик Виджая Кумаратунге, който също беше убит от екстремисти. В още една страна от региона политиката сега се прави от жени. На премиерския пост в Бангладеш се редуват двете политически съпернички - Бегум Халеда Зия, вдовица на генерал Зияур Рахман, който в средата на 70-те години завладя властта в страната и после беше убит, и дъщерята на основателя на нов Бангладеш Муджибур Рахман Шейх Хасин, също станал жертва на покушение. Сега длъжността премиер заема Зия. Схемата на приемственост баща - дъщеря е факт в Индонезия (президентът на страната Мегавати Сукарнопутри е дъщеря на сваления преди 40 години президент Сукарно) и във Филипините, където управлява дъщерята на покойния президент - Глория Аройо. Остава да си припомним, че преди тях в Пакистан управляваше Беназир Бхуто, дъщеря на премиера Зулфикар Али Бхуто, обесен през 70-те години от генерала-диктатор Зия Ул Хак, във Филипините - Корасон Акино, чийто мъж Бениньо Акино бе лидер на опозицията при режима на Маркос и бе убит. И накрая, като изключение, което само потвърждава правилото - Тансу Чилер в Турция, която дойде на власт не като дъщеря, жена или вдовица на голям политик, а като самостоятелна фигура. Азиатският политически матриархат е уникално явление. Колкото и да е странно, той е органично свързан с вековното устройство на източните общества. Там жената по традиция може да наследява бащината власт, ако се окаже по-достойна от братята си. На Запад тази практика е изключение. Когато през 1986 г. списание Таймс обяви Корасон Акино за жена на годината, тя отбеляза: Ако една жена иска да постигне нещо в политиката, тя трябва да превъзхожда мъжете най-малко два пъти. А в съвременната азиатска политика има немалко потвърждения за такова превъзходство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във